Съдбата или случайността направляват човешкия живот? На този въпрос главната героиня на романа "Елияховият стол" фриволно отговаря, че съдбата всъщност е най-голямата от всички случайности, без дори да подозира и без до сетния си миг да разбере каква трагична жертва на съдбата и на случайността ще се окаже тя самата. За разлика от нея, главният герой изпива горчивата чаша на познанието до дъно. Този петдесетгодишен известен европейски писател, изживяващ житейска и творческа криза, при ремонт на жилището си изненадващо открива тайната на своя произход. Потресен, че досега е живял под фалшива самоличност, в лъжа и ... |
|
|
Романът "Обабакоак" е награден с най-високите отличия за художествена литература на Испания, сред които и "Националната награда за литература" с награден фонд 20 хиляди евро. Преведен е на над 30 езика. След "Синът на акордеониста", "Обабакоак" е втората книга на Бернардо Ачага на български език. В нея той е събрал множество кратки и по-дълги разкази, обединени около фиктивното баско селище Обаба, където живее едно твърде шарено общество от разбойници, интелектуалци, пастири, идиоти и същества, създадени на основата на суеверни и митологични истории. Ачага свързва различните разкази ... |
|
|
Барселона, Флоренция, Берлин. ... Един странен обаятелен мъж, друг по-млад мъж в състояние на житейска и творческа криза, една картина от Пусен, четирима евангелисти, европейска панорама от края на двадесети век, ретроспективни препратки към битническото поколение, архитектурният модернизъм на Антонио Гауди, филмите на Фасбиндер, списанията за лайф-стайл, архетипният образ на бащата, женското изкусителство, страхът да бъдеш обичан... На фокус са алиенацията, усещането, че едновременно се намираш вътре в нещата и ги наблюдаваш отстрани, теориите за развитието на романовата структура, творческото "затлачване" на ... |
|
|
Марек Биенчик (1956) е съвременен полски писател, литературен историк, есеист, преводач на Кундера, Барт и Чоран. Познат е на българския читател с есеистичните си творби "Меланхолия. За тез, които никога изгубеното няма да намерят" (бълг. изд. 2002) и "Книга на лицето" (бълг. изд. 2015), която му носи най-високата полска литературна награда "Нике". Биенчик пише "Психиатрична болница "Творки" през 1999 г. Действието в романа се развива в края на Втората световна война. И все пак той не прилича на никоя друга книга, писана за войната. В него този добре познат ни фрагмент от ... |
|
|
"Под новия сърп" (1923) е интелектуален роман - мащабно платно, на което авторът изследва своята гранична епоха. Константин Балмонт (1867 - 1942) многократно е сочен като един от най-изтъкнатите руски символисти. Бележит поет и прозаик, преводач от множество езици, той оставя подир себе си огромно книжовно наследство. Въпреки ексцентричността си писателят си спечелва уважението и приятелството на видни свои съвременници, между които са В. Брюсов, А. Бели, В. Иванов, М. Волошин, М. Цветаева. През 1920 г. Балмонт напуска Русия за последен път. Той цял живот се бори с лошото здраве и недоимъка, но не губи вяра ... |
|
|
Многопластов роман на Кадер Абдолах "Salam, Европа!" ни среща със "Стария континент", видян с очите на чужденец, който се сблъсква постоянно с другостта и се стреми да открие смисъла на непознатото. Поглед и към Лев Толстой, Анна Ахматова, Ото фон Бисмарк, Ернст фон Сименс, Алфред Круп, Зигмунд Фройд, Ашил-Клод Дебюси, Виктор Юго, Феликс Надар, Клод Моне, Пол Сезан, и към владетели като Александър II, Леополд II, Вилхелм III, кралица Виктория... Всичко това присъства в този увлекателен роман, написан с много хумор, който не само забавлява, но и предлага възможност за размишление върху приликите и ... |
|
|
Посветен на жертвите на очакването, романът "Сама" разказва историята на креола Диего де Сама, чиновник на Испанската корона, временно изпълняващ длъжността правен съветник в отдалечен малък град във вицекралство Рио де ла Плата. Сама чака да бъде преместен на престижна служба в някой от големите колониални градове - Буенос Айрес, Сантяго, Лима, или в примамливата метрополия, чака по всеки от пристигащите кораби вест от семейството си, чака вечно закъсняващата си заплата... Това е разказ за човека, пленник на разрушителното очакване, и за късно прозряната идентичност. С публикуването на "Сама" на ... |
|
|
Ундине Радзявичуте (р. 1967) завършва Вилнюската Академия по изкуствата. Над 10 години работи за престижни рекламни агенции. Дебютира през 2003 г. с повестта "Strekaza", която попада в десетката на най-значимите книги, издадени през годината. През 2015 г. нейната четвърта книга, романът "Риби и дракони", е удостоен с Европейската награда за литература. Писането на Радзявичуте се отличава с лаконичния си стил, финия си черен хумор и широкия културен контекст, изграждащ пространството, в което може да пътува неговото възприятие. Връзките между източната и западната култури - например връзките между ... |
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
