Град Созопол се намира на 31 километра южно от Бургас и на 421 километра югоизточно от София. Градът е разположен на малък скалист полуостров в най-южната част на Бургаския залив и е административен и културен център на община Созопол, която има 13 населени места с общо население 13 478 души. Крайбрежната територия на община Созопол обхваща бреговата ивица между Атия и Маслен нос и равнината, която постепенно преминава във вътрешността на Странджа. Природните характеристики на община Созопол предопределят много добри условия за развитие на международния и вътрешния туризъм с използване на подходяща плажна ивица и морска ... |
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
|
Една книга за забравените и недозабравените художници, за забранените изложби, за достойнството и недостойнствата във времето. Книга за съдбата на българските художници. "В последните си години Радой Ралин беше зает с една книга, която нарече "Неосъщественият музей". Мислеха я заедно с Калин Николов - документална книга за отдавна забравени художници, за автентичните им крушения и за трудните пътища на българската художествена култура." Доц. д-р Вихрен Чернокожов ... |
|
Когато науката ти е поднесена в стихове, това е майсторлък. А семейството съдържа винаги нещо непремерено. Как ли изглежда в мерената реч? Настройва ни за изненади. "Семейноправна поема" на проф. Огнян Герджиков е нова творческа реалност, вълнуващо предизвикателство в полза на голяма, стойностна кауза - правно утвърждаване и уважение на изконни принципи и ценности, зачитане на семейственост и родство, които българите в своя нелек исторически път са следвали. ... |
|
Избрани разкази. ... Димитър Георгиев Томов е роден 1957 г. в град Павликени. Завършва българската филология във Факултета по славянски филологии и право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като книгоиздател. Женен с три деца. Автор е на книгите: "Пришълец" (1985), "Животът продължава" (1990), "Българската книжовна школа" (1997), "Безкрайният катун. Цигански работи" (2004), "Трусове на любовта" (2005), "Пътища" (2007), "Нос Павликени" (2008). Носител е на редица награди сред които: "Националната ... |
|
История, култура и традиции в община Перник ... Един чудесен пътеводител за красотите на пернишкия край, богато илюстрован, представящ региона с цялото му очарование и дух съхранен от миналото. Той ни запознава с историята на града още от Праисторическия период. Описва ни подробно значението на Кракра и следата, която той е оставил в българската средновековна история. В границите на общината пътеводителят ни развежда и през много манастири и църкви, които са забележителни паметници на християнската традиция. Направен е подробен анализ на минното дело в града. ... |
|
Книгата представлява пътепис във времето - на фона на Траяновите войни от началото на II век ,на третия Третия кръстоносен поход от края на XII век, на византийското и турското иго са описани битът и нелекият живот на българите - ограбвани и изтезавани от кой ли не, обитавали района на днешния град Земен. Строителството на земенските църкви и изографисването им са представени с много обич към хората, чиито златни ръце са изваяли храм за преклонение пред Бога. Блика обич и към хората от "Вародобив и кариери", чиито радости, неволи и успехи е споделяла и авторката. Чрез нейния живот се запознаваме с проблемите на ... |
|
Казват, че: Възрастта не е порок; Талантът е продължително търпение, искра божия, дарба, която властва над човека; Мъдростта не е във възрастта, а в главата и се проявява чрез верността на мислите и лекотата на изразяване; Знанието е блаженство за ума... Доказателство за всичко това е настоящата книга "Облигационноправна поема" на утвърдилия се напоследък майстор на мерената правна реч и още по-отдавна утвърден университетски учен-юрист проф. Огнян Герджиков . ... |
|
След "Гражданскоправна поема" и "Облигационноправна поема" авторът Огнян Герджиков продължава необикновения си творчески експеримент с "Вещноправна поема". Но след "възпятото" от тази книга, ние, читателите, понесени върху закачливите стихове - все по-умело и плътно съчетали съдържание, рима и ритъм - разбиране, че професорът-поет плавно и неусетно разказва грандиозния си замисъл: да "преведе" суховатата правна материя на поетичен език. ... |
|
На село Духът на къщата - в комина или по стълбите, не знам. До днес не съм го срещал там А може и да го отмина, ако със поглед се зарея към двора. Там шуми кавак, копривата ужилва крак и птица непозната пее... Но все пак трябва и лопата. Изринеш нещо, скубнеш храст и се събираш, част по част, от въздуха и от земята. И става чудото почти - не вярваш, че това си ти. Драгомир Шопов ... |
|
"Опитах се във поетична дреха да облека аз правото ни частно. Така с любов дълбок поклон му сторвам - на мой копнеж завинаги подвластно. Със гражданското право аз наченах. То - първата любов, ръжда не хваща. Облигационното, то вещното преварва и чак на трето място го запраща. Изобретателско и авторско ги няма. Причината е само в мен - признавам. Не мога да извайвам в стих, за жалост. това, което слабо го познавам. Семейно и наследствено ги следват. Такава е системата ни правна. Търговското подрежда се накрая. Че е последно знае се отдавна. Във хилядите строфи ще прозрете дълбока мъдрост, трупана с години. излята ... |
|
"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |