В тази книга, освен сравнителната характеристика на основните монотеистични религии - иудаизъм, будизъм, християнство и ислям ще намерите задоволителни отговори на любопитни въпроси като: Защо будизмът - една религия, търсеща определено духовното усъвършенстване, всъщност отрича душата и нейното безсмъртие? Светско или религиозно е учението на Буда? Защо иудейският бог Елохим и мюсюлманският Аллах говорят за себе си в множествено число? Какво е Тора и що за текст е Талмуд? Защо на евреите се разрешава да сменят имената си с нееврейски, а мюсюлманите да се отричат привидно от своята вяра? Кои са основните различия ... |
|
Във фокуса на книгата попада един тематичен кръг в творчеството на Мартин Хайдегер от 20-те години на ХХ в., който, макар и интензивно обсъждан по-късно, остава недоопределен и недостатъчно прояснен. Ключовите думи в него - „всекидневие” и „всекидневност” - са натоварени с различни, често пъти противоречиви конотации в структурата на Битие и време, но са непренебрежим елемент на философската интрига и път, който отвежда в сърцевината на ранното Хайдегерово мислене. Настоящото изследване обаче се интересува не толкова от ролята на категорията всекидневност за разбиране на Хайдегеровия opus magnum, колкото от едно само ... |
|
"А аз - какво правя тук, на това място между живота и смъртта! Убил ли ме е Гияе? Мъртъв ли съм? Но аз все още мога да си спомням: казвам се Халед, майка ми се казва Хинд, очите на любимата ми са медени на цвят. Следователно съм жив, защото мъртвите не си спомнят. И продължавам да чувствам болка - прехапах устната си със зъби и ме заболя... А мъртвите не ги боли! И все още съм способен да се радвам на гледката на огъня, водата, любимите... Мъртвите радват ли се? В този коридор има табели със знаци, които разкриват накъде водят многобройните зали, проходи и пътеки около мен: "Към слънцето", "Към вятъра& ... |
|
Сборник с разкази от автора на "Български рози". ... В своя нов сборник авторът открива персонажите си сред висшия църковен клир и висшата политика. Разказите са населени с романтици и мракобесници, с антигерои, шпиони и модерни феодали, с рано пораснали деца и крехки любовни двойки. Това са истории за опасни връзки между половете, за съвременни грехове и подвизи на тялото и духа, за отчаяните обедняващи фигури на съвременния град. Откровено политическа, оригинално съчетаваща елементи на трилъра и неоготиката, прозата на Георги Тенев ни изправя пред сюрреалистично огледало, в което се отразяват българските ... |
|
Удрям камбаната! Удрям камбаната! Вслушвам се. Тишина. 2007 г. ... |
|
Вълшебното конче, мило дете, е твоето въображение. С него можеш да препускаш на воля, накъдето поискаш. Можеш да опознаваш света. Но и светът да те опознава. И най-важното: да бъдеш щастливо сред красотата, която те посреща на всяка крачка. Павлина Павлова е завършила УНСС в София. Тя е авторка е на 17 поетични книги, повечето от които са част от фондовете на най-големите световни библиотеки. Носителка е на много награди за радиожурналистика и поезия, на национална награда за детски роман 1989 г., и на няколко Европейски награди за поезия в периода след 1995 г., връчвани от Центъра за европейска култура "Алдо Моро& ... |
|
Аз знам от мъртвите това, че корените продължават не долу в черната трева, а някъде, където хлябът в душата тръгва да расте - та пак да се превърне в жито, по него сянка на дете от слънце плитки да заплита... ... |
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
|
Роман за деца. ... "В новия си роман за деца Павлина Павлова дава своя художествен отговор как отлитат най-чудесните мигове от човешкия живот. Тя не обяснява детството, тя разгъва пред читателя една лента, запечатала изживяванията на няколко деца, поставени в различни ситуации. Във всяка глава авторката ни поднася поредната си хрумка, защото фантазното е същностна черта за книгата. Романът за деца трябва да бъде като за възрастни, но по-хубав. Тази максима, станала шаблон, доказва колко е вярна за "Полет с невидими криле". Георги Георгиев ... |
|
"Един ден Лили получи първата си студентска стипендия и тръгна из магазините, за да я изхарчи. Търсеше луксозна и модерна блуза, като тази, която си беше купила нейната приятелка. Случайно мина покрай детски магазин и на витрината видя голямо, жълто мече от плюш. То приятелски ѝ се усмихваше, цялото лъщеше и беше с очи от скъпоценни камъни. Лили влезе в магазина и купи детската играчка. Прибра се в къщи, скъса найлоновия плик, в който беше опаковано мечето, върза му красива, зелена панделка от коприна, останала от детските ѝ години и нежно го постави върху леглото си." Из книгата ... |
|
Макар настоящата книга да е фокусирана върху етнометодологията и анализа на разговори, тя има специфичен двоен "мета-прицел". Тя е съсредоточена върху логиката на етнометодологическата работа, върху онова, което изгражда етнометодологията като нагласа и работна програма, като в същото време се опитва да разкрие една скрита понятийна работа, която систематично се заличава от образа ѝ на емпирична практика. Този анализ позволява да се очертаят теоретични родства по избор, чиито следи все повече избледняват в "Изследвания по етнометодология" и след тях . Това пък открива възможността ... |
|
7 души. 1 ужасяващ инцидент. 0% шанс за оцеляване? За да отпразнува създаването на първия пътнически космически кораб, човечеството изпраща на борда му най-успелите писатели от седемте континента. Целият свят ги наблюдава на живо, по телевизията, до момента, в който ужасяваща слънчева буря не превръща краткия им полет около Земята в пътуване през ада. Подпомагани единствено от Ной - манипулативния и опасен изкуствен интелект на кораба - писателите се опитват да оцелеят без никакви познания за открития Космос. Много скоро обаче се оказват сред ужаси, излезли от най-мрачните им кошмари, и бързо започват да губят доверието ... |