Етнометодология и логика на всекидневното разбиране

Макар настоящата книга да е фокусирана върху етнометодологията и анализа на разговори, тя има специфичен двоен "мета-прицел". Тя е съсредоточена върху логиката на етнометодологическата работа, върху онова, което изгражда етнометодологията като нагласа и работна програма, като в същото време се опитва да разкрие една скрита понятийна работа, която систематично се заличава от образа ѝ на емпирична практика. Този анализ позволява да се очертаят теоретични родства по избор, чиито следи все повече избледняват в "Изследвания по етнометодология" и след тях .

Това пък открива възможността етнометодологията да се използва и като призма, през която се разглежда ситуацията на съвременната социология, изправена пред необходимостта да проблематизира и описва всекидневните практики. В книгата етнометодологията се взема като призма и в друг смисъл. През етнометодологическото изявяване на "членовите методи" се очертават различни логически фигури на всекидневните практики. Чрез тях се гради, поддържа и възстановява всекидневното разбиране, без да се прибягва към външна на това разбиране рационалност.

Проф. Кольо Коев е преподавател в Нов български университет и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и главен редактор на сп. "Социологически проблеми". Автор е на "Метаморфозите на чужденеца" (1991), "Видимостта: феноменологични контексти" (1996), "Елементарни форми на всекидневен живот. Макс Вебер и немското социалнонаучно познание от края на XIX и началото на XX век" (2003) и "Обречени на смисъл. Всекидневността като дискурсивни възможности" (2012).

Нов български университет
София 1618
кв. Овча купел, ул. Монтевидео №21
vruseva@nbu.bg

Предисловие
Понятийни хоризонти на етнометодологическата работа

• Три фрагмента за рационалността
• Рационалността: (пред)етнометодологическото неутрализиране на едно понятие
• Към въпроса за деформализирането на понятието рационалност: Веберовото етическо рационализиране на всекидневието
• Да бъдеш "много рационален": рационалността като интерактивен конструкт
• Към логиката на ситуираните практики: партикуларни идентичности и идентифициране във всекидневното взаимодействие
• Ситуирани практики и идентифициране на интерактивния ред
• Ситуираността като условие за инструктираните действия
• Социо - логика на всекидневното разбиране: индикаторите като формално указващи механизми
• "За формалните структури на практическите действия": разбиране vs. интерпретация
• "Всерелевантните механизми": разбиране без формулиране
• Индикаторите: поддържане на факта на ситуираност
• Конгрегационният труд или видимостта на всекидневното разбиране
• Изместващото четене на Мерло - Понти: хиазмичната свързаност
• Изобразителната теорема: алтернатната скаченост на етнометодологическата работа с понятията на формалния анализ
• Мрежата на конгрегационността
• "Перспектива чрез несъответствие" към конгрегационния труд

Анализът на разговори: Казуси на всекидневно разбиране

• Слабата сила на всекидневните категоризации
• Категориалният филтър на гледането
• Размяна на погледи или знаещо гледане
• Логиката на всекидневното категоризиране
• Всекидневното категоризиране като вътрешен социален контрол
• Притежателните местоимения: видимости и категоризации
• "Моята шапка" като ничия. Категоризиране на членство
• Особености на притежателната употреба на местоименията във всекидневните практики
• Как "моята" шапка става "негова". Обозначаване на притежание чрез сътрудничество
• Към социо-логика на всекидневното категоризиране
• Самоубийството като реторично постижение
• Принципът "и т.н." или проблемът за генерализираните описания
• Лъжата като регулатор на всекидневното разбиране
• Оправданията и контролът над тях
• "Как си?" в логиката на всекидневния разговор: режими на превключване
• Лъжата като филтър на категоризиране: кръговете на релевантност
• Лъжата като секвенционно релевантен ход във всекидневния разговор
• Разказът в реда на всекидневния разговор
• За историйността на всекидневната история
• Логиката на всекидневната история
• За разказваемостта на всекидневната история

Самоорганизацията на всекидневното разбиране и неговото етнометодологическо концептуализиране

• Хетерогенните генеалогии на етнометодологическите концептуализации
• Глосата на Сакс или идеята за "провиждаща среда"
• Всекидневни генерализации и всекидневно измерване

Библиография
Показалец на имената
Предметен показалец
Резюме на английски
Резюме на български