Празникът се състои от приятните мигове, които го изпълват. Миговете, с които да си го спомня всяко дете, са затворени в тези всеобщи коледни символи. Ценното е, че детето ще си ги отваря, препрочита и така отново ще се връща към всеки от миговете на коледната нощ. Книжката е част от поредицата Коледни мигове на издателство Златното пате . ... |
|
"Стихосбирката Пясъчни ветрове, написана от Хайри Хамдан , е дом на щедър и мощен талант. Тя е рожба на родения в Палестина поет, писател и преводач, който с творчеството си внася красота и смелост в българската съвременна поезия. С безстрашната си поетическа дарба, последователността и силата на обичта си към България и българите, Хайри Хамдан създава здрави мостове между съвременната литература на арабските страни и съвременната българска литература. Творчество му има дълбоки, красиви измерения както в областта на прозата, така и в драматургията. Настоящата стихосбирка Пясъчни ветрове на Хайри Хамдан доказва, че ... |
|
Известният наш поет Георги Константинов е написал една необикновена книга. Тя съдържа емоционалните размисли на автора за съдбата на древните български книги, сътворявани през Златния век върху страници от овча или телешка кожа. Есеистичното му перо проследява драматичната съдба на нашите книги през най-мрачните векове, както и възкръсването на книжовността ни през Възраждането. В книгата "Поезията като свидетел" засияват имената на плеада наши духовни будители от Паисий до днес. Има вълнуващи страници, съдържащи и малко известни факти за епичните битки при Шипка и Плевен, дали вдъхновение за незабравими ... |
|
Предупреждение Ще дойдат дни - и ти ще спреш да знаеш, сърцето - да подсказва; и дори на глас неспирно да си го повтаряш, ти ще забравиш, ще забравиш ти. Сърцето млъкне ли - какво се случва нехае паметта. Пък ти плачи, затуй ли бърза всичко да научиш - за да забравиш, да забравиш ти. На себе си сърди се, клета душо! Очаквах го, откакто те видях тъй променена. Нещо ми подшушна: тя ще забрави, ще забрави тя. 1897, Робърт Фрост ... |
|
Стихосбирката на Недялко Йорданов влиза в диалог с Вазовия цикъл оди "Епопея на забравените". Озаглавена е "Епопея на незабравимите" и представя 30 наши поети и творци през погледа и творческата муза на най-обичания съвременен български поет. В авторските му интерпретации оживяват не само знакови строфи от оригиналните творби, но и интригуващи детайли от личното съприкосновение на Недялко Йорданов с автентичния гений на всяка от представените личности. Томчето е задължително за всички патриоти, учители и будители, преподаватели, литератори, радетели на българската култура и изкуство и, разбира се, ... |
|
"Защо, откакто свят светува, човечеството вместо да добрува, убива ежедневно, ежечасно разумното, доброто и прекрасното? Защо след толкова изтекли века човекът пак посяга на човека?! Не ни ли стигат въздухът, водата – защо посяга на майка си – Земята?!" Из книгата Дора Милева е родена във Велинград под знака на Лъва. Семеен генетик-консултант и доктор по биология. Член на "Съюза на учените в България" и на "Съюза на независимите писатели". Първата ѝ стихосбирка - "Думи неказани", излиза през 1994 г. Следват "Политнала към слънцето" - 2002, "Аз пак ще се ... |
|
Валери Петров е виден български поет, сценарист, драматург и преводач. Изключително продуктивен автор на лирична и сатирична поезия и на книги за деца. Известен е с блестящите си преводи на Уилям Шекспир на български език. Академик на БАН от 2003 година, той е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради "Пет приказки". Сред бедите Да, имали сме и преди епохи грозни, но пък тая... Сред набора й от беди коя най-страшна е, не зная. Дали е царстващата вред агресия дебеловрата, или е тъничкият лед делящ, невидим, брат от брата? Валери Петров ... |
|
"Вирхов е повече от име, Вирхов е парола за бунт, взрив в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада - всичко в едно, както беше възможно през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят внезапно над ръба на поносимото и позволеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и посред тях едно оголено "аз", убийствено добре знаещо накъде се е запътило: "ти имаш мечта / а мен смъртта ме мечтае". В мрачното вълшебство на този свят има драстично познание за долните рафтове на живота, за неговия кратък срок. Този том е първи опит да съберем и ... |
|
Българският офицер На България той беше гордостта и със смелостта си я прослави, с обич живота си ѝ обеща, че за нея всичко ще направи. С високия си дух и вяра в Бога, на войниците опора беше, те идваха при него с тревога, победителят пред тях стоеше. Тъй славата му се прочу навред, по родната земя и вън от нея, често сърцето бе парче от лед, но вечна жар от славна епопея. Добринка Михайлова ... |
|
"Просто ще разцъфна пролетно... някак си фантазно истинска, в някаква измислица за цветове... ... време е да те целуна..." Ивайло Костов Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 град в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в Софийски университет Свети Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени стихосбирките му Под звездите озарен (2004), Целувката (2012), Изворът на любовта ( ... |
|
"Кутия за блус" на Светлин Иванов е опит за затваряне на кутията на Пандора. На всяко зло и на всяка болка авторът противопоставя красотата и мисълта като единствени средства за борба. В това съревнование печели времето. С носталгия, предусещаща развоя, и смирение, въздигащо събореното над всичко друго, "Кутия за блус" обича, без да търси обич, и звучи в нощта, без нужда от оркестрация." Георги Гаврилов ... |
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |