Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". ... Настоящият сборник включва каталог на 45 паметници в Народния музей, който Богдан Филов публикува през 1912 г., основно надписи и оброчни релефи, както и изследването на Тракийските паметници, публикувано през 1919 г., в което са разгледани находки от Брезово, Панагюрище, Бедняково, Радювене, анализиран е художествения характер и произход на откритите предмети и сходството им с някои скитски находки. През 1910-1920 г. Богдан Филов е първият българин директор на Народния археологически музей. Провежда ... |
|
Изключително прецизните изследвания на Богдан Филов са първите и единствените цялостни исторически, архитектонични и изкуствоведически описания и тълкувания на двата храма. И двата текста сумират резултатите от археологически изследвания, водени от самия автор... Тук Филов формулира и доказва своята теза за спецификата на античната и средновековна култура по българските земи като посредник между Изтока и Запада. Тя се вписва в широкия кръг на византийската култура, която Филов отказва да идентифицира просто с Константинополската, и обръща внимание на спецификите, въвеждани от регионалните особености. Двете книги са сред ... |
|
"Бедствието обхваща Големия бариерен риф. А Бариерният риф е бронята на истинския бряг срещу морските стихии. Последиците са промяна на посоката на океанските течения, което води до промяна на климата в някои райони на планетата. Объркват се риболовът и корабоплаването. Гибелта на коралите води до екологична катастрофа Български учен се опитва да спаси рифа. Срещу него се изправят контрабандисти, авантюристи, мощни капитали. Само учените се опитват да спрат истинска климатична катастрофа. Действието е динамично. Всичко звучи актуално и днес." Анна Бобева Петър Бобев е най-известният български автор на ... |
|
Орфей е средство за удържането на маса от мотиви и митове, а не нещо натурално и само по себе си, зад което се крие определена назовима реалност. Той е символ за сплитане на смисли и оператор за свързване на мотиви. Подобно на другите фигури с дълготраен живот в традицията, Орфей е митологически образ, нещо условно и въобразено. Това не пречи той да бъде и изображение на действително съществували личности, които, повдигнати в степен от митологическия образ, може би са му добавили нюанси, почерпени от тяхното действително житие. Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен професор по история на старогръцката ... |
|
Професор Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен преподавател по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател е на Нов български университет. Първоначално в Софийския университет и по-късно в Нов български университет той води най-посещаваните знакови семинари. Публикувал е на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на диалозите на Платон , преводите на "Характери" на Теофраст, "Дафнис и Хлоя" на Лонг, "Животът на Александър Македонски& ... |
|
В тази автобиографична книга Петър Волгин разказва преди всичко за работата си в програма "Хоризонт" на БНР. Той е дългогодишен ръководител и водещ на популярните предавания "12 плюс 3", "Без контрол", "Дим над водата", "Деконструкция", "Политически НЕкоректно". Някои от тях са сваляни от ефир, а Волгин често е наказван и дори уволняван. В книгата той разказва за всички битки, които е трябвало да води в името на това слушателите да чуват неща, за които не е прието да се говори. Професионалният път на Петър Волгин в БНР е историята на една постоянна съпротива, ... |
|
Богдан Богданов е роден на 2 ноември 1940 г. в София. Той е класически филолог и университетски преподавател по старогръцка литература у култура. Като Председател на Управителния съвет на фондация "Отворено общество" работи за модернизирането на българската история, език и култура. През периода 1991 - 1993 г. е посланик на Република България е Република Гърция - мисията му съдейства за преодоляване на недоверието между България и Гърция, натрупано в периода на Студената война, и за изграждането на международния образ на България като един от гарантите за мира и стабилността на Балканите. Сред преводите му са & ... |
|
Политически роман ... Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна и не е търсена умишлено. "Колко е мрачно да си някой-и като жаба мокра- да казваш цял ден свойто име през възхитена локва." Емили Дикинсън "България има три радикални проблема: престъпници, пътища и престъпници, показващи пътя."Митко Динев ... |
|
Магаре боб яде ли? Да, в Тенджера града, където царувал цар Патаран. То там и рибите говорят, зайците ги използват за пощенски куриери. В морето пък си ловят по цели стада овце. Който се съмнява, да пита Хитър Петър. Торбата му с лъжите е отворена. А както този неизчерпаем шегобиец е доказал, лапнишарани не липсват по белия свят. ... |
|
Научни есета. ... "Когато говорим за видове речи, тези видове не би трябвало да се съобразяват радикално с деленията, с които разполагаме. В гледната точка на т.нар. свързвания няма обща литературна и нелитературна рефлексивна реч. Речите на всекидневното казване и говорене постоянно приличат като типове свързвания на едни или други жанрове на литературната и нелитературната реч. Оттук и заключението, че нямаме възможност да стъпим на свързването на думи, за да разберем свързванията на твърдения, ако се сменят самите говорещи. Човешкият език не само реферира към външното, но и постоянно го прави и до-правя, като ... |
|
Реторични есета за трудностите на преобразуването ... Дали разбираме изменящия се свят и промяната у нас самите? Светът, в който съществуваме, определен ли е веднъж завинаги или го правим ние? До каква степен сме "аз" и до каква - "ние"? Кои са думите на промяната в нашите текстове и дали те ни насочват към отговор? Тази книга с есета предлага възглед за един начин на ориентиране в обемната многостранна материя на промяната, като улавя общите черти и тенденциите на преходите в обществото, човека и текста. ... |
|
"Литературата не е нещо друго спрямо мисленето. Тя мисли, но като наслагва и редува различни форми на показване- представяне. В редица случаи това е нейното предимство пред по-прякото редово, научно и философско изразяване. Оттук и моето уважение и към литературата, но и към редовото всекидневно говорене-казване. От тези две уважения следва и особената умерена реч в тази книга, която нарекох условно диатрибна. Умерено разгледах и основния предмет на разказа, като се ограничих до неговите две проявления - на сюжетен разказ и повествование. На другите му проявления не обърнах внимание поради т.нар. диатрибна реч, която ... |