Книга за събития, които никога не са се случвали. Понякога се събуждам сутрин в леглото и си мисля: "По какво се различава тази сутрин от вчера сутринта? Наистина ли през нощта не се е случило нищо интересно? Каква е разликата между сънищата и книгите, в които обикновено нещата са измислени? Могат ли сънищата да не са истински? Защо докато сънуваме понякога се смеем, а понякога дори дълбоко въздишаме? Защо е толкова забавно да летиш насън като птица и толкова страшно, когато някой заплашително те гони? Случва ли се наистина всичко това? Защо сънищата, които ни посещават през нощта, побягват толкова бързо, че дори не ... |
|
Има няколко вида разкази с неочакван край. Такива, които само така се наричат, но са предсказуеми и банални. Други, които искат да впечатлят с оригиналност , но никой не ги разбира (поне на автора му остава утехата, че това е сигурен белег за гениалност). И трети, които те оставят без дъх. Те обръщат перспективата надолу с главата и те карат да погледнеш на себе си и света под друг ъгъл. Именно това са историите, които се помнят. В живота на човек има моменти, когато вдъхновението го връхлита просто така - рязко и безпричинно. Някаква невидима сила го кара да се чувства значим, щастлив и всеможещ. За съжаление, повечето ... |
|
Очарователни, смешни, загадъчни, нерядко озадачаващи и неизменно вълнуващи, 17 те разказа в сборника Изчезването на слона изкусително разтварят дверите на сюрреализма. Харуки Мураками предлага поглед отвътре към живота в Япония и отвежда към паралелни светове, но не далечни, не недостижими, а разположени съвсем наблизо, под повърхността на ежедневното. Мъж вижда с очите си как любимият му слон се смалява и изчезва; зелено чудовище изпълзява дълбоко изпод земята, за да се обясни в любов на избраната жена; танцуващо джудже се вселява в човешки тела и нарушава земния порядък. И още много други човешки истории: за хора, ... |
|
Това е вторият сборник с разкази на Мирко Бръмбаров , след дебютния "Малашевци" преди няколко години и ако трябва да се определи с една дума, то думата ще бъде "необикновен". Верен на стила си винаги да изненадва читателя с думи, образи и идеи, авторът ни повежда към чудати места, магически и нереални, но едновременно с това съвсем земни, разпознаваеми и ежедневни. Обикновена любовна история с необикновен край, градски разказ с хорър елементи, повествование за обезлюдяването на селото и едно отиващо си време, в книгата са събрани напълно различни по стил разкази, така както в Българския Магазин, ... |
|
"Четивна, остроумна, написана с въображение, с познаване на най-добрите образци в жанра, абсурдна, смешна, тъжна. Такава е новата книга с кратки разкази на Иван Димитров . Сбито писане, крайна пестеливост към думите. Иронично-саркастично и меланхолно-тъжното надделяват над историите в нея - ту измествани към есеистичния фрагмент или драматургията, ту към сюреалистичното или автентиката на преживяното. Иван Димитров успява да събере отделните части, на които се е разпаднал животът ни и от тези парчета се е получила малко мрачна картина, но читателят в крайна сметка остава обнадежден. Защото, докато четеш, се усмихваш, ... |
|
"За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с появата на всеки негов текст. А то е радост. Радостта да четеш интелигентно и свободно написани текстове, в които хуморът е висок, по образеца на Аристофан и смешен като у братя Маркс, Монти Пайтън и Уди Алън , взети заедно. Радост да усетиш истинските игрови възможности на езика, на българския език, който до появата на тези текстове не познаваше своите дадаистични, своите сюрреалистични и изобщо своите ... |
|
"Между разказите от първата и втората част в книгата на Емануил А. Видински "Егон и тишината" лежат десет години. Те разделят писането му, както ножът разделя костите от хайвера на рибата. В разказите от първата част читателят наблюдава героите сякаш зад дебелото стъкло на аквариум, а жестовете и гласовете им носят част от статичната енергия на ребусите на Светослав Минков . Във втората част светът става цветен, а наместо театър на сенките срещаме истинските актьори. Емануил А. Видински е честен в писането си. И това е истинското основание да се прочете тази книга – за да се види как авторът разбива ... |
|
Ангел Каралийчев е един от най-сладкодумните разказвачи на приказки. Освен че измисля свои, авторски, той по неповторим начин осъвременява българските народни приказки. Благодарение на него, те и до днес са смешни, интересни и поучителни. В този том на "Голяма книга на приказките" са подбрани и илюстрирани най-популярните от тях. ... |
|
Хумористична теория за нашия народ. ... "Казвам се... Всъщност това няма голямо значение! Повечето от времето си прекарвам като режисьор в Театъра - както се вижда от картинката - поставям смешни пиеси. Понякога самият аз пиша комични текстове, които други режисьори поставят на Сцената. През останалото време си мисля разни забавни, иронични, понякога дори сатирични неща, докато наблюдавам Света около нас." Димо Дешев В книгата ще откриете: драсканици; писаници; смехории. ... |
|
Небивалици са смешни, остроумни и поетични приказки, в които се случват най-невероятни неща. Доналд Бисет (1910 - 1995) е актьор по професия. Играл е в трупата на Кралския Шекспиров театър. От 1953 г. води телевизионно предаване, подобно на Лека нощ, деца. В продължение на години всяка вечер разказва от екрана по една приказка, съпроводена със забавна рисунка. Най-хубавите от тези приказки публикуваме в настоящото издание. Книгата е част от поредицата Детска класика на издателство Пан . ... |
|
"Зелената жилетка" е книга за любовта. Тя е смешна, тъжна, романтична, фантастична, наивна, еуфорична, нелепа, носталгична, вдъхновяваща, каквато е самата любов."Да, това е дишаща, непресторена, топлокръвна книга. От най-редките. Само те са в състояние да ни хваната за ръката, за да ни отведат на местата, които все отлагаме да посетим." Иво Иванов ... |
|
Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е. Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по ... |