Мариано Реновалес има уникален талант, който го превръща в най-известния и скъпоплатен художник на Испания. Роден в семейството на скромен селски ковач, той стига до елита в Рим, Париж и Мадрид. Животът му е белязан от бедност и богатство, слава и падение, аплодисменти и критики... И две жени - изящната Хосефина, за която се оженва, и ослепителната графиня Де Алберка, която става негова любовница. Но защо се случва така, че когато най-накрая получим това, което сме желали, то ни е малко? А ако губим това, което прави живота ни непоносим, ние отново го искаме обратно, иначе ще сме нещастни? Ние сме такива: бедни, излъгани ... |
|
Всичко, което едно момче трябва да знае за секса, любовта и взаимността. ... "Понякога провеждам часове по сексуално образование в училищата. Често момчетата питат какво да направят, за да може сексът да носи удоволствие и на двамата партньори. Отговорът ми е, че уважението е основата за хубавия секс и хубавата любов. Когато между партньорите има уважение, решенията се взимат и от двамата и така и двете страни могат да изпитат удоволствие. Как това се постига чисто практически, можете да прочетете по-нататък в текста. Тази книга е написана най-вече за момчета в тийнейджърска възраст. Тийнейджърските години са ... |
|
Чаз Пърони е може би единственият морски биолог на света, който не знае в коя посока тече Гълфстрийм. Той решава да извърши перфектното убийство и на круиза по случай втората годишнина от сватбата им хвърля красивата си жена Джоуи от борда на луксозния кораб „Слънчевата херцогиня“. Само че това невежество в комбинация с факта, че Джоуи е бивш шампион по плуване и щастливата случайност да попадне в океана на изхвърлена от контрабандисти бала първокласна ямайска марихуана, провалят плановете му. Джоуи е спасена от бившето ченге Мик Странахан, ветеран от шест брака с пет сервитьорки и една ТВ продуцентка, който живее сам на ... |
|
Романът "Голият обяд" вижда бял свят за първи път в Париж през 1959 г. благодарение на "Олимпия прес" (издателството, обнародвало за първи път също "Лолита" на Владимир Набоков и "Тропиците" на Хенри Милър , недопустими в страната на авторите поради същите съображение) и незабавно се превръща в един от най-важните романи на ХХ век, който преразглежда цялата американска култура. ... |
|
Историите в тази книга се появяваха през годините по страниците на всекидневника СЕГА. Първата група разкази, макар и наглед различни, имат своята обединяваща нишка - препятствията, през които са преминавали хората по света и в България във война и в мир. Някои от героите в тях са били опитни бойци - българите от времето на Балканската война, бойците от конфликта за остров Дамански или израелските командоси от мисията в Ентебе. Други са хващали оръжието по принуда, като зъболекаря Док Холидей, превърнал се в стрелеца-легенда на Дивия Запад, испанката Хуана Галан, атакувала френските войници с тиган, или кюрдската певица ... |
|
"В днешно време едва ли ще се намери човек, който не се нуждае от заповед. Според идеята, която по принцип се влага в нея, изповедта е състояние на душата, при която тя проявява благородството на своя Божествен произход - отговорността пред обширния свят на вселената, към който принадлежи. В тази връзка предговорът към една книга може да се определи като размисъл преди изповед. Този паралел е изненадващ, но естествен и оправдан, поради голямата отговорност, която поемаме, когато изповедта ни е публична. Защото винаги изпитваме желание да споделим идеи и мисли с хора, които биха могли да ги приемат с разбиране и добро ... |
|
За феновете на графичния дизайн! Книжката съдържа различни монохромни дизайни на думата "logo". ... |
|
Картата е с пластмасови лайсни и винил и съдържа снимки и обозначения на 529 интересни места и забележителности, включително 100 -те национални туристически обекта. ... |
|
Кралицата е коронована, договорите - подписани. Цената за това обаче е висока. Полковник Мазур губи много приятели, колеги и сътрудници, а е на път да изгуби и свободата си. Защото е напълно възможно началниците отгоре да наредят на съветския полковник да свърже живота си с кралица Натали не само като началник на охраната ѝ, но и като неин съпруг. Опасенията му обаче не се оправдават - каквито и да са намеренията на началството, подмолни политико-икономически течения изхвърлят Мазур от обществения пъзел на богатата африканска страна. Той се прибира у дома, окичен с екзотични ордени и титли. Но нищо не е свършило. В ... |
|
Какво ще стане, ако светът наистина свърши през 2012 година, каква следа ще остане от нас българите в безкрайната Вселената. Никаква ли? Един репортер се е заел да поправи тази фундаментална грешка на битието, което уж определя съзнанието. Той описва в случки от живия живот различни „Българи от ново време”. Като започва от онези, които са си спретнали прелестна група във Facebook, призоваваща за масова оргия във връзка със същия този край на света, минава през българските царе, президенти, премиери, разни змейове и хали, които вилнеят през новия век, водени от вещи Кукловоди, та до редовите, но осенени от Бога българи. ... |
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
|
"С голи ръце лисица" е сборник с разкази, по чиито разклоняващи се пътеки се разминават страници, понякога за да се срещнат отново в различен етап от пътуването, наречено живот. Цяла една човешка минивселена се разкрива под внимателния и състрадателен поглед на авторовия Аз."Персонажите на тези разкази не са в центъра на повествованието, асе задържат в периферията, остават си по краищата на своя живот, на своя дом, на своята страна, те крачат край пътищата, в покрайнините на своята памет, по границата на обикновеното и разума, случва се да пътуват на стоп, ако някой спре, за да ги вземе. Аз ги взех в моята ... |