В книгата "Социология на философията" се изхожда от предпоставката, че съществуват и би следвало да бъдат изследвани външни за философията сама по себе си потребности от едни или други идеи, които благоприятстват тяхната поява и разпространение: потребността от най-общи отговори на един или друг въпрос, които да са своеобразна координатна система, в която да се вкарват конкретни отговори на съответни проблеми - светогледна потребност потребността от фундаментален отговор на въпроса защо човек трябва да върши или да не върши различни неща - нормативно-ценностна потребност, от която зависи съществуването и ... |
|
"Какъв е смисълът на света?" и "Какъв е смисълът на живота ми?" са двата най-основни въпроса, които всеки човек си задава. Макар и по различен начин, те се коренят в развитието на философията, науката, религията и психологията. Тези от нас, израснали на Запад, могат твърде лесно да се плъзнат в клопката на обичайното становище, че философията се занимава само с истинността на аргументите, науката - с фактите, религията - с личните възгледи и посвещаването, а психологията - с вътрешната работа на съзнанието. Но подобно разделение никога не е задоволително, всъщност разбираме, че как се чувстваме, на ... |
|
Още Августин, позовавайки се на Варон, споменава, че в древността били дадени 288 различни отговора (мнения) на въпроса: "Кое е върховното благо за човека?" Наличието на множество отговори сее суетна ерудиция, спъва креативността и обезкуражава ентусиазма да се направи нещо "ново". Необходимо е както съживяване и подновяване на старите питания, така и събуждане на интерес и усилия за поставяне на нови, актуални, почерпени от съвремеността. Философските питания от екзистенциално естество не са препитвания за даване на „правилния отговор” чрез папагалско повтаряне на заустени, механично научени чужди ... |
|
Щирнер, Прудон, Бакунин, Толстой , Кропоткин. ... Проф. д. ф. н. Борис Чендов е работил основно в БАН. През 1973 г. и 1985 г. е специализирал в САЩ, бил е на краткосрочни специализации в Берлин, Боху, Лондон. През 1962 - 1965 г. като аспирант в Москва е подготвил и защитил дисертация по темата "Към въпроса за обективното съдържание на понятието вероятност". През 1993 - 1994 г. е работил в Солвеевския институт по физико-химия в Брюксел по покана на неговия директор нобелиста И. Пригожин. Публикациите му са на английски, руски, немски и български езици, предимно в областта на философията на науката, символната ... |
|
Настоящият сборник е посветен на 60-годишнината на института за философски изследвания при БАН, основан през 1948 г. Интелектуалната енергия но болшинството от членовете на Института - мотивация и волева настройка - е насочена към поставянето и решаването на широк кръг от философски проблеми, онтология, епистемология, философия на историята, философия на науката, логика, етика, философия на религията, естетика, история на философията и т.н. Точно това генерира жизнените импулси на ИФИ независимо от двукратното му институционално закриване. В настоящия сборник участват философи от различни поколения. Тематичното ... |
|
Тази книга не е история на литературата. Тя е философия на литературната история, т.е. осмисляне на идеите, които литературата изразява. Тя е опит да се открият движещите сили на литературната история и нейните връзки с обществото, която я поражда и чийто глас е тя. ... |
|
Университетска философска поредица "Какво значи това?". ... "Класическата политическа философия е нетрадиционна, защото спада към плодородния момент, когато всички политически традиции са били отслабени, а още не е съществувала традиция на политическата философия. Във всички последващи епохи философското изследване на политическите неща е било опосредствано от традицията на политическата философия, която е играла ролята на екран между философа и политическите неща, независимо дали даденият философ е приемал или отхвърлял традицията. От това следва, че класическите философи са възприемали политическите неща ... |
|
За "Хедонизма" - сразяващо предисловие, съдържателна лаконична справка "що е то?", интимно приятелска среща с Аристип от Кирена, а нататък - примери за възприемане на тази житейска стратегия от авторите в сборника. Внимание! Случайно или умишлено, тук е представена предимно женска гледна точка - задавяща кост в гърлото на пленниците на клишетата, робите на предразсъдъка, че за хедонизъм е "прилично" да разсъждават единствено мъже. През Философия и Поезия, Проза, Фотографии, Скици и Пластики - глътки разбиране за избора на живот, който да ни спести горчивината на героите от ... |
|
Книгата е предназначена да въведе читателя във философията на науката. В основата ѝ е залегнал курсът "Философия на науката - 1. част" за студенти от специалност "Философия" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". ... |
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. Второ допълнено издание. ... Помагалото съдържа шест пълни примерни варианта за държавен зрелостен изпит (матура) по философия. Всеки от тях напълно покрива учебното съдържание от задължителните модули за профилирана подготовка. Към всеки вариант са дадени листове за отговори, както и верни отговори и точкуване на задачите. Предложените теми са по новия формат на МОН, заложен в учебно-изпитните програми за държавни зрелостни изпити. Подготовката трябва да се извърши, като се има предвид заложеното времетраене на отделните модули, а именно: първи модул, съдържащ 20 ... |
|
Какво ни казват детските умове за истината, любовта и смисъла на живота. ... Съсредоточено, сбърчило вежди, едномесечното бебе се втренчва в лицето на майка си и внезапно се усмихва блажено. Със сигурност трябва да вижда майка си и да усеща любов, но какво ли представляват неговото виждане и чувстване? Какво ли е да си бебе? Двегодишното дете предлага на непознат, който изглежда гладен, наполовина изсмуканата си близалка. Може ли едно толкова малко дете вече да изпитва емпатия и да бъде алтруистично? Тригодишното момиченце заявява, че ще дойде на обяд само ако на масата има определено място за бебетата, мънички близначета ... |
|
В книгата са включени текстове от Джаноцо Манети, Лоренцо Вала, Пиетро Помпонаци, Марсилио Фичино и Джовани Пико Делла Мирандола."Решението ми да събера въпросните преводи на ренесансови философски текстове в един обемист том е продиктувано от следните съображения. Почти всички досегашни издания са изчерпани и трудно се намират дори при букинистите. При това, когато отделните текстове бъдат събрани заедно, с това се очертава по-ясно и категорично спецификата на ренесансовото философстване, проследяват се взаимодействията между различните визии на епохата, става по-логично вместването на една или друга позиция в ... |