Томислав Байнов е включил в този компактдиск прочути творби от Рамо, Шопен и Лист - композитори, оказали огромно влияние върху развитието на клавирната музика и техника. Възпитан и изграден като изпълнител в традициите на българската и голямата немска клавирна школа, Байнов интерпретира с познаване особеностите на стила и с музикантски усет към фразировка и динамика, две от най-популярните творби на Шопен - Соната в си минор, и на Лист - Соната в си бемол мажор. Силно въздействено, драматично и образно пианистът пресъздава атмосферата на Шопеновата соната, изтъкана от контрасти и сложни ладови плетеници. Едночастната ... |
|
|
В настоящия сборник са включени 4 пиеси: Завещанието на Негово благородие (1930), в която ексцентричният барон Рогер Бернхюсен де Сарш ще празнува шейсет и петия си юбилей и за ужас на деспотичната си сестра решава да направи извънбрачната си дъщеря Бленда своя единствена наследница; Шведенйелмови (1924), смятана за шведската национална комедия, за изобретателя Ролф Шведенйелм-старши, чието най-ценно притежание не са откритията и патентите му, а двамата му синове и дъщеря му; Господин Слеман иде (1917) - жестока пиеса приказка, в която две стари, достопочтени своднички с безукорен вид, с куки за плетене и гергеф, ... |
|
|
Проспериращ пианист, притежаващ не само великолепна техника осигуряваща му свободата да интерпретира разнообразна по стил и изразност музика от предкласиката до съвременността, Томислав Байнов предлага в този компактдиск някои от бисерите на световната клавирна музика. Деликатност и кристална яснота на звука привличат в четирите сонати от Доменико Скарлати – “бащата” на клавирната музика, блясък и жизненост – в “Рондо Капричиозо” н аМенделсон, както и в чудесната парафраза на Лист по тема от “Риголето” на Верди. Нежност и логика в изграждането на конструкцията има в Скерцо си бемол минор от Шопен, виртуозитет и ... |
|
|
След успеха на “Музикални съкровища” (GD 221), Фин СВИТ – китара (Дания ) и Йохен БРУШ – цигулка (Германия) отново предлагат програма с инструментални миниатюри, обединени в темите: “Животните в музиката” и “От страните и народите по света”. Включените произведения обхващат различни периоди от развитието на музиката. XVІІІ в. е застъпен с две сонати – от Франческо Мария Верачини (1690-1768) и Джузепе Тартини (1692-1770). Най-много произведения, очевидно отговарящи на тематиката, са от ХІХ в.: пиеси от Фредерик Шопен (1810-1849), Антонин Дворжак (1841-1904), Франциско Тарега (1852-1909), Николай Римски-Корсаков (1844-1908) ... |
