Книгата е част от поредицата "Чаената роза" на издателство "Orange Books". ... Трета част от поредицата "Чаената роза", която завършва историята, майсторкси написана от Дженифър Донъли . Пространният епос, обхващащ живота на няколко поколения, който започва с "Чаената роза" и продължава със "Зимната роза", сега достига своя драматичен финал в "Двиата роза". Лондон, 1914 година. На хоризонта се задава Първата световна война, жените се борят за право на глас, откриватели преминават границите на човешката издържливост в опитите си да достигнат до двата полюса и ... |
|
|
Лола живее сама в стая над пощенската станция, в която работи, и нейната най-голяма - и единствена - радост е градината ѝ. В портфейла си носи само снимки на цветята си, а шкафът в стаята ѝ е пълен със сърца от плат, оставени от жените от испанския ѝ род. И Лола се пита дали е създадена от семейната история, която се съдържа в тези забранени сърца и за която тя не знае нищо. Дали нейната лична история е написана от тези, които са я предшествали? Би трябвало да разкъса сърцата, за да разбере... В известен смисъл романът Дивите рози е продължение на Зашито сърце. Ето какво разказва самата Карол Мартинез ... |
|
|
Богомилството винаги е представлявало интерес за българите, макар и често разглеждано като нещо мистично и недотам познато. Каква обаче е неговата същина и доколко представата ни за него се припокрива с реалното му влияние? Отговори на тези въпроси дава монументалното изследване на Йордан Иванов Богомилски книги и легенди. Публикувана за първи път през 1925 г., книгата и до днес остава най-цитираното и подробно изследване за учението на поп Богомил. Тя се основава на оригинални текстове на старобългарски, латински и старогръцки, сред които Тайната книга на богомилите, Видение Исаиево, както и редица апокрифни съчинения. ... |
|
|
На държавно ниво разузнаването винаги е било съществен фактор за осигуряване защитата на всяка организирана обществена форма. Каквито и промени да стават в регионален и глобален план, на държавните информационни служби се поставя задачата да предупреждават за възможни опасности. Проф. инж. Йордан Начев е дългогодишен служител в бившото Управление “Научно-техническо разузнаване” на Република България и бивш ръководител на Центъра за разузнавателна подготовка на състава на Националната разузнавателна служба. Има богат професионален и дипломатически опит. Доктор е на икономическите науки и доктор по психология. Преподава ... |
|
|
Един ден на вратата в дома на Йордан Радичков се чука. Две момчета с червени фуражки от политехническия университет са пристигнали с копие от книгата на автора Коженият пъпеш. Дошли са за автограф. На въпроса дали са чели книгата, студентите си признават, че не са я чели, но заглавието им напомнило за школата им по ръгби. Радичков разписва книгите, момчетата си тръгват и едва след тяхното заминаваме авторът възкликва "Те са!", но момчетата вече са се изпарили. Това са мнимите телевизионни техници, които неотдавна са оправили телевизора на автора като са задигнали всичките му вътрешни компонентни. Тяхното ... |
|
|
Йордан Динев е автор на четири книги на историческа тематика, посрещнати с голям интерес у нас. "Втурнаха се спомени и мисли, налегна го мъгла, в промеждутъци на ясни мигове си спомняше слова, някакви послания, картини трудно различими, детски, проблясъци на светлина и думи стойностни, продумани от близки хора, учители, приятели, роднини." Йордан Динев ... |
|
|
"Изповедта на един карък" е разказ за живота в България в последните десетилетия на ХХ и началото на ХХІ век. За съдбите на обикновени хора, които се опитват на намерят своята реализация, да се издигнат или поне да се приспособят към господстващата Система, определяща техните позиции и битие по собствени правила и критерии. Система, която уж се срутва под тежестта на своите несъстоятелни норми, а всъщност се преражда, подменяйки ценности и понятия посредством някогашните си верни крепители. История за това как идеали и чувства могат да бъдат загърбени, а идеите за справедливост - отритнати. Коя е вярната посока? ... |
|
|
Пътеписи. ... "Събрани съчинения - том 8" представя пътеписите на автора. В съдържанието са включени книгите "Неосветените дворове", "Малка северна сага", както и за първи път публикуваните записки на Йордан Радичков от неговите сибирски тетрадки. "Неосветените дворове" е първият пътепис на Йордан Радичков, който се появява в края на 60 -те години. Историята на книгата започва от поръчка за написване на очерк за сибирските земи. Радичков прекарва в пътуване там повече от четири месеца със своя спътник и преводач - философът Георги Гачев. Срещите с хората и реалността на Сибир прави ... |
|
|
След изключителния успех на първия пътепис на Йордан Радичков за Сибир "Неосветените дворове", Швеция отправя официална покана към автора за ново пътешествие. Той се запътва към още една мразовита страна с тетрадка и изгризано моливче, за да напише следващия си пътепис "Малка северна сага". Пътуването на Радичков започва още в София с появата на една сърна по средата на булеварда и тя бележи началото на едно сюрералистично пътуване из Швеция. Книгата разказва за впечатленията на автора от пътуванията му до страната през различни сезони и по различни поводи - от най-дългия ден в Швеция до участието ... |
|
|
Художник: Виктор Паунов . ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
|
"Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека, тъй както той си върви и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено дори да го надговори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин ... |
|
|
В село Долна мъка се излива пороен дъжд. Селото е наводнено, а Левачко изчезва завинаги. След себе си оставя само своя дневник - синя тетрадка с емблема на Мадарския конник върху корицата и думите "Не смей по-натам да прелистваш!" Настойникът на момчето се допитва до външен човек, с надеждата той да успее да открие причините за изчезването му. "Двамата с механика се надяваха, че... като се прочете записаното, то пълна яснота ще се внесе относно изчезването на Левачко, а излезе обратното“. С прочита на дневника пред читателя се разкрива историята на едно самотно младо момче. То гледа с широко отворени очи ... |
