"Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така. Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова." Боян Биолчев , Славянска рикша ... |
|
"След Пикасо - само Господ!" Дора Маар Париж, 1935 г. В Дьо Маго, заведение на парижката бохема, се е събрала компания от мъже, които ще останат в историята. Сред тях е и Пикасо, всепризнатият гений. На маса недалеч от тяхната сяда красива млада жена в черна рокля и с екстравагантна шапка с пера. Мнозина разпознават нашумялата фотографка Дора Маар. Очите ѝ претърсват заведението и се спират върху художника. Тя слага лявата си ръка на масата, разперва пръсти и с дясната взема нож. В главата ѝ зазвучава тангото от пристанищните кръчми на Буенос Айрес и ножът заиграва в неговия ритъм между пръстите ... |
|
Пиянска амнезия е сборник с разкази на Чарлс Буковски публикувани през 1983 г. Темите, които засяга в него предимно са свързани с алкохола, жени, хазарт и писане. Сборника установява минималистичния стил на Буковски и неговото тематично творчество."Алкохолът е едно от най-великите неща на този свят, поне според мен. За повечето хора той може да е пагубен, но аз съм друг случай. Написал съм най-добрите си работи под въздействието на алкохола." Чарлс Буковски "Той не само надживя проблеми, които биха убили повечето хора, но и ги надживя чрез достатъчно глас и талант, та да пише за тях." Гари Лаклин С ... |
|
Авторът на „Скрити тетрадки“ Божидар Велчев е от хората, които обичат да изненадват публиката с разнообразни прояви. През последните две десетилетия той е журналист и водещ на публицистични предавания, а също и сценарист и режисьор на документални филми, посветени на Балканите, българското културно-историческо наследство, военната история и диаспората извън границите на страната. Новата му различна поява пред публика е като поет. Авторът е публикувал отделни стихове, разкази, фейлетони и анекдоти в печата и в сборници, а „Скрити тетрадки” е първата му самостоятелна книга. В нея са събрани стихове, писани в различни ... |
|
Всеки живот се извива по кривата на собствената си спирала на мълчанието. Рисува контурите на мечти и действителност, надежди и страхове, истина и чувство за вина, на света като онова, което трябва да бъде, в опозиция на това, което е - в кварталната кръчма или на другия край на света, в офиса и зад заключената врата на дома, преди векове и днес. Спиралата на мълчанието е термин от теорията за масова комуникация, но също и мощен символ, който изплува от най-древните пластове на религиозното мислене, за да обгърне в едва видимите си стени всичко, което някога сме познавали и което предстои да опознаем. По-важното, нейната ... |
|
Пролуки е третата книга от автобиографичната трилогия на Храбал (след Сватби в къщата и Vita Nuova ), в която той разказва живота си през погледа на съпругата си Елишка (Пипси). Сюжетът обхваща времето от публикуването на първия му сборник с разкази и утвърждаването му като автор със световна известност до събитията през 1968-а и последвалите няколко години на нормализация, когато става писател в ликвидация. И тук големият белетрист изповядва с шокираща искреност страховете, маниите и пристрастията си, но и гражданските си позиции. И тук като в калейдоскоп оживяват образи на забележителни чешки творци, на Хайнрих ... |
|
Книгата представя обобщена информация от цялостно проучване на дейността и усилията на новосъздадената след освобождението на Бургас местна власт по управлението и модернизацията на града. Обхванати са градоустройствената, социалната, икономическата, просветната и културната политика на общината за един относително дълъг период - от встъпването в длъжност на първия кмет през януари 1878 г. до началото на Балканската войни през септември 1912 г. Книгата е разделена на пет отделни глави, в които са групирани основните аспекти от дейността на бургаските градски съветници. Първа глава обхваща създаването на самата общинска ... |
|
Как да бъдеш истински мъж ... Незнайно как с идването на феминизма, правата на хомосексуалните и различните хитри маркетингови стратегии към края на ХХ в. идентичността на мъжа беше измъкната под носа му. Отнеха ни езика, облеклото, кръчмите, колите, та дори и самочувствието – отнеха ни всичко, жизненоважно за нашата мъжественост. Нямаше да ни кастрират по-ефикасно дори ако ни бяха смазали топките между две тухли. И както в страховита антиутопия, шепа късметлии успяха да се спасят и да продължат да живеят пълноценен живот на истински мъже. Но много повече са онези, които изпитват болка, все едно едва вчера са ги ... |
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
Румен Стоичков е дългогодишен водещ на предаването "Нощен хоризонт", с над 1200 предавания от 1995 г. насам. От 2008 г. е главен редактор на детското списание "Аз съм българче". Член е на Съюза на българските журналисти. Автор е на няколкостотин публикации във вестници и списания, част от които са поместени в трите му книги "Преди забравата", "Из стръмнините на България" и "Някъде там". Носител е на награди, сред които Специалната награда на журито от Медийния фестивал в "Албена" (2005) - за репортаж от психиатричната болница в с. Пастра, общ. Рила; Годишната ... |
|
Две бири, после още две... - напълно достатъчни за създаване на близост. Но двамата братя, които обикалят в нощта мюнхенските кръчми, знаят, че топлотата, породена от алкохола, е безсилна срещу студа. "Скоро ще стигна възрастта на брат ми, когато той умря." Така започва този роман, написан на един дъх и в един единствен абзац от началото до края. Но той не е толкова посмъртно слово, колкото размишление по един екзистенциален въпрос, неполучил отговор до днес: струва ли си да дадеш живот на едно невинно същество, на едно дете, което ще попадне в ужасния свят, който сме неспособни да променим. Хайнц Хеле (1978) ... |
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |