"Прочетете Върхове сред ледове. Ако не, за да се почувствате щастливи, поне да потъгувате и може би - да поплачете наум. Защото не само радостта - тъгата и сълзите също лекуват, стига да случите на приятно време и точен човек. Казва ви го със стихотворните си изповеди Т. Билчев . В тази стихосбирка голямото топене на ледовете в душите и сърцата на неговите лирически герои не е бедствие. То е своеобразен благослов, който ви е необходим, за да продължите напред и нагоре в живота." Йордан Йорданов ... |
|
В настоящето издание е представена една поетична антология, която ще ни разходи през десетилетия от живота на Николай Рангелов ."Аз искам да бъда свободен, да мисля и да чувствам, това що ми се мисли и чувства, и да няма нужда на чужди двери, да тропам, щастие да прося и моля. Не! Не ще да бъде! И знайте, друга е моята душевност, и други начини аз зная, що да искам и как го искам!" Николай Рангелов Николай Рангелов е автор на седем издадени книги с проза. По-известни негови книги са: Съществото, Седмата зора, Южен кръст, Мълчаливият, Заветът на Монтесума и Черната сирена - приключенски, фантастични и ... |
|
От автора на „Сянката“ – най-противоречивата българска книга на 2013 година: пълният цикъл за „Кръчма - Зелената котка“, отдавна станал любим на читателите в интернет... сега и във вид на хартиено издание, достойно за библиотеката на всеки любител на Пратчет , Зелазни и Дейвид Едингс! Ако сте любители на истинското фентъзи, подправено с лек хумор, тъга и една идея еротика, „Усмивка в полунощ“ е точно за вас! Любимецът на читателите – Тъмният Маг Джаред Терънс ван Сторн, разсеяният маг-детектив Джонатан Деветте Пръста, нахаканият млад магьосник-волнонаемник Били Зеленчука, кралицата на елфите Сеана, сукубата Анджела, ... |
|
Камелия Кондова е родена в гр. Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ Св. св. Кирил и Методий, специалност българска филология. Работи като радиожурналист в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: Повод за живот (1988), Не и милост (1990), Как се обича художник (1994) и Тепърва ще се уча на живот (1998). Отличавана е с голямата награда на националния конкурс Петя Дубарова, с голямата награда на националния конкурс Веселин Ханчев (двукратно), с първа награда на в. Литературен глас - Стара Загора, с първа награда от националния ... |
|
"Колкото повече натрупвам годините върху раменете си, толкова по-често се връщам в незабравимото детство, когато малкият човек с широко отворени очи опознава разнообразния свят. Приседнали пред кръчмата или бръснарницата на площада в Калофер, старите бойни другари често се отнасяха върху крилете на спомените към младините през войните в редиците на 28-и Стремски пехотен полк. Аз слушах с любопитство за техните героични и съдбовни приключения, но когато поотраснах и започнах да чета внимателно учебника по история си позволявах и да задавам уточняващи въпроси. Дядо Стефан ме изглеждаше с добродушно снизхождение и се ... |
|
"Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после само с една сълза да сложи точка на миналото време. Тя може да се запие в самотните светове на чувствата, да се блъска във вълните на неразбирането, в скалата на човешкото време с мечтата за една "чиста и светла пътека в очите на другия". Такива мисли се трупаха в главата ми, като четях ... |
|
Болка Прободено с игли, сърцето на игленик прилича вече - не, няма смисъл да е светла, така очакваната вечер, че от премрежения поглед сълза като прозрачно паяче по нишката на тази болка се спуска и това е краят. Васил Сотиров Васил Сотиров е роден на 31 май в София в семейството на художници. Завършил Френската езикова гимназия. Работил в Главна редакция Хумор, сатира и забава при Българското радио, списание Карикатура, Студия за анимационни филми Бояна, вестник Пардон, вестник Дума, вестник Република. Член на СБП. Безпартиен. Автор на книгите: Лъвовете никога не плачат - разкази (1981), Убийство на щурец - ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... |
|
"Аз съм Анжела Пенчева. Родена съм в София на 27.07.1967 година. От раждането си имам една много добра приятелка - бих казала, че тя е второто ми Аз. Тя винаги най-добре знае как се чувствам - дали имам нужда от нещо или не. Това е моята инвалидна количка. Започнах да пиша стихове, когато се влюбих силно за първи път в момче, което съм виждала един-единствен път през живота ми преди 17-18 години, но това беше достатъчно да напиша стихотворение за него. Оттогава, когато имам такива откраднати мигове, аз ги пресъздавам в стиховете си. Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези ... |
|
"Има мигове когато ти си открита пропаст а аз съм камък наречен да падне в любовните клопки на твоето тяло грабя мигове сам плячка на мигове мярка за дължина моето падане ми е дало страстта из основи се разлюля и времето пак се раздвои на две самотни и на две тела" Владимир Кршиванек Владимир Кршиванек е роден на 7 май 1951 г. в Колин над Елба. Част от детството си прекарва в Пекин, а от юношеството си - в Хавана, където баща му е представител на родни промишлени обединения. Завършва Педагогическия факултет на "Карловия университет", Прага. От 1990 г. е преподавател по чешка литература към ... |
|
Две млади жени не дочакват последния автобус от Оксфорд за Удсток и решават да пътуват на стоп. По-късно същата вечер едната от тях е открита мъртва и изнасилена в двора на кръчмата Черният принц в Удсток. Инспектор Морз е сигурен, че неизвестната спътница на убитата е ключът към разплитането на случая, но нейното откриване се оказва изненадващо трудна задача. Постепенно находчивият инспектор се озовава сред истински лабиринт от възможни сценарии, но след няколко погрешни завоя, впрягайки цялата си изобретателност, той стига до болезнената истина. Романът Последният автобус за Удсток е началото на изключително успешната ... |
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |