Галиция - област, населявана от векове от поляци, украинци и евреи, мъчително разкъсана между Полша и Украйна след Втората световна война, е избрана от Анджей Сташук да приюти едно измислено от него село с ексцентрични обитатели. Галицийските истории ни запознават с герои като: Юзек - последният тракторист в ТКЗС-то, защото и тракторът е последен, а нови повече няма да има Владек - с жена и дванадесет деца, който не успява да се справи с тежестта на материята, защото "когато раздавали душите станала грешка и получил никакъв прекалено духовен орган" Янек - "рус със сини очи, нискостеблен човешки вид& ... |
|
Емануел Икономов публикува от 1980 г. над 240 разказа в периодичния печат, сборници и антологии плюс един роман. Носител е на множество награди, превеждан е в Англия, Германия, Испания, Русия, Сърбия, Гърция. Първият му сборник разкази от забележителния цикъл за Малкия град е неговата двадесета книга."Голямото предизвикателство на Емануел Икономов е, че е непредвидим. Новото му хрумване е за градче, което по фантастичен, по неповторим начин съчетава в себе си типично българските, а и надвременните проблеми. При това в новото си творческо начинание белетристът е успял майсторски да свърже в едно цяло фантаста, ... |
|
"При пътешествието ми в Антарктида обещах на експедицията, че ще се опитам да направя пътепис на живо, директно от случката към листа. Но явно ниските температури не симпатизираха на писателски обещания. И за да направя все пак нещо, си припомних най-силния студ, който съм изпитвал в България. Ала изобщо не се получи пътепис, а разказ за съвсем друго нещо. При това къс. Обещаната книга Антарктида - окото на космоса се появи чак след десет години. 2011! И пак не си изпълних обещанието. Книгата не стана пътепис, а реалити роман. Художествено произведение, в което всичките герои са живите участници в експедицията (за ... |
|
Сборникът с разкази "Призрачните къщи" разказва за живота в едно българско село преди и сега с много хумор и добро чувство, които в някои разкази преминават в тъга и носталгия. Днес, когато селата ни все повече опустяват, книгата възкресява отново истинския, живия живот, който е кипял в тях. Възкресява колоритните образи на хора, които са ги населявали, припомня за мъдростта на българина, за неговата изобретателност и умение да оцелява при трудни условия. Разказите ѝ предизвикват едновременно усмивка, и карат читателя да се замисли - защо и неизбежно ли е това обезлюдяване на българското село, колко ... |
|
"Голямото умение на Йовков да композира, да строи творбите си говори за забележителната му литературна култура. Той е школувал у големи писатели - Толстой , Тургенев, Чехов , от българските - Иван Вазов , Елин Пелин , - умее да съчетава простотата и яснотата на разказа с дълбоко вътрешно вълнение. Съвършенството на твореца у него е резултат на продължителен, съзнателен, упорит труд, както показва това творческото му развитие. Той се е учил и от естетическия опит на народа - от ония непринудени разказвачи, които дълги години е слушал по селата, в кръчмите, по водениците, по пътищата на Добруджа..." Петър ... |
|
Разказите са едно словоблудство от литературен пънк. Музика в диска звучи като студен, готически джаз. "Тавата" се състои от 29 парчета с обща продължителност от 1 час и 20 минути. ... |
|
"Тъга с обувки подпетени" е третата лирическа сбирка на Людмила Грозданова. Още когато се появи първата ѝ книга "Спомен за тромпетиста", критиката посочи, че става дума за силен и ярък дебют, който откроява оригинални лирични пластове в многозвучния хор на съвременната българска поезия. Началните тласъци на поетическото вдъхновение на Людмила Грозданова идват от магнетичното влияние на Борис Христов , който между другото преди повече от три десетилетия бе поощрил младата тогава поетеса в първите ѝ опити. И очевидно е имал основание защото сега, когато разгръщаме страниците на третата ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Повестта разказва за живота на българските хъшове в Румъния през 70 -те години на XIX век. Прогонени от поробителите, Македонски, Хаджият, Попчето, Бръчков, Мравката и Владиков се скитат немили-недраги из чуждата земя. Те са принудени да живеят в нищета, отчуждение и самота. Намират утеха единствено в кръчмата на Странджата. Там изгнаниците си спомнят участието в славните битки за освобождение на България. И мечтаят да жертват живота си в името на родината. ... |
|
Емигрантите Емигрантите нямат си родина, те са чужди навсякъде. През каквато и държава да преминат, те навсякъде са ничии. Често в нощите болка ги налегне - спомен по пристанище едно. И тогава търсят своя град крайбрежен със очи от скръб нежалени. Вечер в кръчми в чаши със червено вино пеят песни забравени. В тях прелива мъката им по Родина и за близки там оставени... А на утрото във градовете чужди, тръгват да спечелят с тежък труд. Тъй лекуват раните незаздравели, емигранти - несретници. Мария Стоянова В допълнение към стиховете от книгата "Добро утро, живот. Поезия" ще откриете и песните на ... |
|
"Светла носталгия за едно порастване и малко тъжната ирония на вече порасналия - такива са историите, събрани в тази книга. С тайните сили на носталгията можеш да видиш, че очите на баба ти върху черно-бялата снимка от други времена са зелени, растящият може да напише писмо на Анджела Дейвис (да го спаси от лекарката, която всеки ден му бие инжекции), после да попадне в ръцете на учителите (които си мислят, че от тях няма по-умни на този свят, поне докато си в ръцете им), а порасналият опрощава всичко това. Така в Трева и звезди спомените за порастването се превръщат в разкази. Добри разкази." Христо ... |
|
"В дебютната стихосбирка на Мирослав Бърдаров (роден 1967 г.) се смесват и шумят най-различни почерци, реплики, малки и големи истории, цели писмености. Само по себе си това не е Бог знае какво, и най-романтически настроеният поет трябва да е разбрал, че светът е отдавна съчинен, измислен, че и описан отчайващо добре. Номерът е, как от вече зададеното, от реди-мейда на света, със същите до болка похабени знаци да опишеш собствените умори и екзалтации, щастия и пропадания. И те да звучат като казани за пръв път. Или поне малко по-встрани от вече видяното. В най-добрите стихотворения от тази стихосбирка Мирослав ... |
|
Христо Фотев (1934 - 2002) е онази фигура сред българските автори, съсредоточаваща всекидневните и високите представи за Поета - артистичен и непрактичен, осенен бохем и маг на словото, възторжен владетел на кръчми и на думи. След началото на XXI век мястото на Христо Фотев в алтернативния канон от епохата на НРБ изглежда трудно накърнимо. Езиковата мощ на неговото творчество продължава както да преназовава и прояснява литературната история от 60-те години на XX век до днес, така и да чертае следващите посоки на българското поетическо писане. Този сборник е пръв опит за колективен критически портрет на един от най- ... |