В новата си книга Карлос Руис Сафон , който приживе си извоюва признание на утвърден романист, се разкрива пред публиката в неочаквано амплоа - като майстор на разказа. Настоящият сборник допълва литературната вселена на "Гробището на забравените книги", като развива неизвестни черти на някои от познатите герои, разкрива историята на изграждането на митичната библиотека или се впуска в тематика и мотиви, вече известни на читателите на сагата. Прокълнати писатели, архитекти мечтатели, призрачни сгради, демонични персонажи, въображаеми епизоди от живота на исторически личности и митарства на герои, изгубени в ... |
|
|
Допълнено и преработено издание. ... "Несъмнено Никола Радев е превъзходен прозаик. Той е сред малцината ни национални белетристи, които определят облика и създават престижа на съвременната българска проза през последните десетилетия. "Когато Господ ходеше по земята" е рядко талантлива книга, смесица от неподражаем автентичен хумор и трагични страници от живота и битието на най-великите руски класици и на големи имена от съвременната руска и българска литература. Това е книга с отворена композиция, което позволява да се добавят нови текстове. Доказателство е това ново допълнено издание, в което са ... |
|
|
Старите и новите медии са като калифорнийския скицник на Пабло Пикасо - 25 листа, подвързани със спирала, която прави творбите с две лица. Мрежата дърпа конците и разпределя ролите според непостоянните капризи на споделянето. Традиционните медии и социалните мрежи са като две лица на една и съща творба от скицника на публичността. Спиралата на мълчанието и спиралата на споделянето са като двойна спирала в ДНК-то на социалните мрежи, в които се осъществява синтезът на публичната информация и на обществения дневен ред. ... |
|
|
От неограничената държава до постмодерното върховенство на правата. ... Да имам власт върху някого означава да мога едностранно да определям неговото поведение. В такава светлина виждаме правото и властта да вървят ръка за ръка - то изисква и се нуждае от подчинение, за да е ефективен ред, а тя използва неговите механизми, за да усили въздействието си, давайки не само индивидуални, но и общи заповеди. Идеята, че властта може да използва правото, а то по дефиниция е нейно творение, носи със себе си страха от неограничен произвол, облечен във формите на правното регулиране. Философията на правото последователно спори, как ... |
|
|
В "Кризата в Европа. Поглед отвътре" Симеон Дянков анализира причините за кризата, проследява събитията зад вратите на европейските институции и предлага решения за намаляване на бъдещи рискове. Книгата търси отговори къде е пределът на идеята за обединена Европа и дали решенията са в повече централизирана политика. Паралелно с процесите в еврозоната Дянков споделя и опита, и наблюденията си за събитията в България – от формирането на кабинета "Борисов" през 2009 г. до оставката му в разгара на протестите от февруари 2013 г. По думите на Дянков политиците от страните извън паричния съюз също са имали ... |
|
|
"Това, което ме ангажира и подтикна да дам публичност на вижданията и преценките си за този рядък с таланта си наш лирик, е преди всичко обсебилата ме неудовлетвореност от досегашното изясняване на проблеми от рода на: Дебелянов и традицията, той сред своите предходници и съвременници, домогването му до рязко открояващо го сред останалите негови връстници-символисти суверенно естетическо верую и поезия. Привлякоха ме и недоизяснените страници от посмъртното битие на поета. Останалите засегнати от мен въпроси само доизразяват част от конкретните общувания с неговото творчество. Оказва се, че дори при толкова многото ... |
|
|
"След успеха на Наръчник за употреба и експлоатация на мъжа - част 1, минаха няколко години и се понасъбраха още доста интересни текстове, които си заслужават усилията и аудиторията, за да бъдат издадени в книга. Това са текстове за нещата от живота и за ситуации, които се случват на всеки от нас. Връзки, любов, секс, раздели, какво да очакваме от себе си и от този до нас, какво ни разочарова, какво ни очарова, какво ни спъва да бъдем себе си. Тези текстове провокират разговори, което е хубаво, защото най-често имаме нужда точно от разговори, с които да откриваме кои сме ние и кои са хората около нас. Като човек, ... |
|
|
"Започвам дълго отлаганата си книга за личността и делото на Йордан Вълчев . Обещал съм му я в писмо до него през 1978-а, а сега е зимата на 2003-а. Между изреченото като идея намерение и началните практически усилия зее пропастта на цяло четвърт столетие. Това не са просто години изтекъл живот. В неговите рамки станахме свидетели на изключителни политически промени, особено спрямо съдбата и. Вълчев и смисъла на неговото съществуване. Самият той в напрегнатата им атмосфера приключи земния си път. И върху мен като автор този отрязък със събитията си не премина незабелязано - наложи своя отпечатък върху илюзиите и ... |
|
|
Инициативата "Един пояс, един път" и форматът "16+1" между митовете и реалностите. Страните от Централна и Източна Европа са първите, които признават КНР през 1949 г. и ѝ подават ръка в нейните усилия за следвоенното икономическо и социално изграждане. През следващите десетилетия отношенията помежду им търпят възходи и спадове, подвластни на политико-идеологическото противопоставяне между съветския и западния блокове. След края на Студената война те навлязоха постепенно в своя собствена траектория, давайки възможност на страните да се преоткрият една за друга и да започнат да градят отношенията ... |
|
|
"Приказка само за теб" е колекция от поетични текстове, написани в периода 2017 - 2020 г. Това е втората самостоятелна книга на Симеон Аспарухов ."Всички от вас, които ме познават, знаят, че не съм от вечнопрепоръчващите, ако ми позволите препратката към "Вечнозаседаващите" на В. В. Маяковски. Правя това уточнение единствено с цел да подчертая, че когато представям пред читателската аудитория български творец, то не е по приятелско загрижие или на принципа noblesse oblige. Правя го с цялата си отговорност и убеденост, че Симеон Аспарухов е доказал вече себе си като автор, доказал се е като ... |
|
|
Академик Иван Радев е професор във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Автор е на редица книги върху проблеми на българската литература от XIX-XX век: "История на българската литература през Възраждането", "Таксидиотството и таксидиоти по българските земи", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Българската литература на ХІХ век - от анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Библията и българската литература", "Столица на оцелелите", "История на Велико Търново. XVІІІ-ХІХ век& ... |
|
|
"Автографът" е сравнително късно заявило за себе си явление в битието на българската художествена литература, в практиката на нейните автори и читатели... През последните десетилетия на XIX -ти и първите на XX -ти век автографът намира широко присъствие и под формата на дарствени надписи върху лични, семейни и общи фотографии - явление, почти изцяло отпаднало в наше време. В писателските среди и общувания с читателите то обаче добива най-отчетлив, институционално лигитимиращ го характер и в наше време се радва на отвоюван статут и популярност, на завидни количествени показатели. В завършения си вид книгата & ... |
