Джобно ръководство за постигане на щастие ... "Уважаеми читателю, тук, в това джобно ръководство, ще намериш синтезирани и на достъпен език описани най-главните правила-магии, които са заложени в основите на щастието. Изборът дали ще ги приложиш, или не е само твой. Може би ти си един изключително интелигентен или много учен човек – тогава можеш да избираш дали ще прочетеш нещо, казано с прости думи и ще се позабавляваш, или ще предпочетеш нещо „сериозно”. А може би ти не обичаш много-много да четеш и мислиш – тогава можеш да се откажеш и да оставиш ръководството за някой друг, защото то не е забавно и се налага все ... |
|
|
"Да пиша ми беше мечта още откакто се научих да чета, никога не съм била добра в показването на чувства, но ако като дете умеех поне малко да го правя, то в последните години съвсем загубих и малкото, което умеех. За сметка на това, успявах да опиша на лист всичко, което премълчавах на глас. Тинейджърството ми не беше покорно, ако мога да се изразя така, решенията, които взимах дадоха отражение и ми създадоха купища истории за разказване. Пристигнах осемнадесетгодишна в Лондон с малко багаж, лаптоп и никаква идея как ще протече животът ми занапред. Идеално си спомням кога осъзнах, че вече не мога да съм искрена дори ... |
|
|
Съюзът на българските национални легиони е бил най-многобройната и дейна националистическа организация в България преди 9 септември 1944 г. Според някои източници е наброявал до 250 000 членове. Неговото влияние върху младежта от времето между двете световни войни е толкова силно, че дори 45 години комунистически терор не успяват да го заличат и след 10 ноември 1989 г., вече основно белобради старци, продължават делото му, под една или друга форма. И въпреки това, феноменът СБНЛ е доста слабо изследван от българските историци. Книги на тази тематика е почти невъзможно да се намерят. А тези, които се намират, са пречупени ... |
|
|
"Вярвам, че с моята на пръв поглед твърде лична и незначителна история наистина разказвам история, а може би и бъдеща история." Тези думи на 32-годишния Хафнер могат да се видят някому самонадеяни, но те по-скоро издават, че той не е съзнавал докрай пророческата сила на своите прозрения. Инак написаната през 1939 г., тоест на младини, автобиография не би останала непубликувана. Тя бива открита едва след смъртта му, 60 години по-късно, когато многобройните му почитатели очакват неговите мемоари. Оказва се обаче, че Хафнер и в края на живота си не се е придържал към общоприетото. Мемоари сред ръкописите му няма. ... |
|
|
"Лечителството, знахарството, е много отговорна работа, като носенето на оръжие. Може и да навредиш. Вибрацията на мисълта и изказаните думи са важни. Лечителят, стъпил вече на "пътя", с натрупаните знания и предадените му от друг лечител - обикновено роднина - ритуали, напеви и методи на въздействие, започва да лекува и да се самоусъвършенства. Платата им е скромна, според възможностите на хората, или обикновено без пари. Лечителят, движейки се по своя път напред и нагоре към смъртта, търси честен и отговорен човек, обикновено по-млад, с подобна на своята ценностна система, на когото да предаде всичкото ... |
|
|
От автора на "Морски сестри" и "Единствен дъх". ... Тайна от преди седем години предстои да се разкрие. Колко хора ще страдат от истината? Видян за последно... Колко далеч би отишъл, за да защитиш една любов? Преди седем години две момчета изчезват в морето - и само едното се завръща с лодката на спасителите. Сендбанк, красив усамотен бряг, осеян с плажни бунгала, е белязан завинаги. Синът на Сара оцелява, но на годишнината от инцидента той също изчезва загадъчно и без следа. Една след друга изплуват нови тайни, а Сендбанк бушува от напрежение и въпроси без отговор. Търсенето на Сара става все по- ... |
|
|
"Това е една история разделена на отделни стихотворения, написани в различни периоди и от множество гледни точки на едно и също чувство. А именно - любовта, която е единствена сама по себе си, която винаги живее в човека, но постоянно заема нови форми. Понякога прилича на човек, любимият ни човек, но в края винаги оставаме насаме с нея. Понякога изглежда, че ни е напуснала съвсем, докато не си позволим да я открием в себе си отново. Понякога е прекрасна, понякога е само шанс - да се опознаем. Понякога е сложна, друг път неусетно ни обзема. И абсолютно винаги е дар, каквото и да изпитваме. Знаете ли колко много хора ... |
|
|
"Увлечени от големите задачи в проучванията за историята на своя град, пловдивските историци често пропускат тази - маловажна на пръв поглед - информация за паметните места и сгради. В този смисъл книгата е ценна за всички пловдивчани. Те искат да знаят историята на своя квартал, на любимите места от ежедневните маршрути или разходките в почивните дни. Но сградите носят и спомена за времето, за хората, чиято младост е минала в този град. Книгата е и за всички тези десетки, а може би и стотици, хиляди лекари, агрономи, инженери, учители, музиканти, чиито най-прекрасни години на студентската младост или творческата ... |
|
|
Целта на тази книга е да разбули една новозараждаща се наука, откриваща почти всеки ден изумителни неща в нашия вътрешен свят. Най-фундаменталното откритие на новата дисциплина е, че по рождение ние сме свързани с мрежа от невидими жици. Неврологията е установила, че самата форма на мозъка ни го прави контактен и общителен, а когато общуваме с някой от себеподобните си, ние винаги се включваме и в една интимна междумозъчна връзка. Тези невровериги позволяват на мозъците ни да се впускат в един своебразен танц, танго на емоции. Нашите социални контакти оперират и като модулатори - те са едни интерперсонални термостати, ... |
|
|
Световен трилър. ... "Четвъртата маймуна" е надникване в най-мрачните кътчета на душата, в онази бездна, където се крие истинското аз на всеки човек, и се раждат тайни, които убиват. В продължение на пет години убиецът "Четирите маймуни" тероризира гражданите на Чикаго. Полицията е безсилна, жестоките престъпления продължават, докато един ден при транспортна злополука загива човек и в джоба му намират зловеща находка: бил е на път да достави пратка, доказваща, че е похитил нова жертва, която може би още е жива. Детектив Сам Портър, главен разследващ на случая с вечно изплъзващия се престъпник, си дава ... |
|
|
"11 ноември 1989 година, движейки се в града на люляците, най-красивия град, малката Венеция на река Осъм, архитектура венециански стил, бароков стил, покрит мост, крепост, Второ българско царство, там откъдето почна всичко и част от моя филм, движейки се щастлив в пределната еуфория, 90-та година, в която за да изживееш любовта трябваше да се криеш тайно в парк Стратеш - един от най-красивите паркове, до крепостта Хисаря, да се учим на астрални полети... Огромната еуфория която изпитах тогава, чуваше се в моето сърце, че днеска е Велик ден, че днеска ще стане нещо прекрасно, усещах го с цялото си същество. Бях ... |
|
|
Вопиюща нужда има днес българинът от вяра в доброто, справедливостта, закона и Бога. Воприюща нужда от факти да види, че все пак има и тази справедливост, има го това добро, има го този цари и този Бог, тази велика сила, която все пак е някъде там, гледа отгоре. Защото казват: Бог, високо, цар далеко, а навред е ширнала кривдата, и въпреки че накрая все пак правдата държи отговорни разбойниците, на повърхността кривдата все тържествува в тази страна на име България. Осиромашели са българите за стария и грешен живот, понеже са се отказало от всички задължения и търсят новия светъл ден, в който слънцето вечно грее, а ... |
