Чародейски лек

"Лечителството, знахарството, е много отговорна работа, като носенето на оръжие. Може и да навредиш. Вибрацията на мисълта и изказаните думи са важни. Лечителят, стъпил вече на "пътя", с натрупаните знания и предадените му от друг лечител - обикновено роднина - ритуали, напеви и методи на въздействие, започва да лекува и да се самоусъвършенства. Платата им е скромна, според възможностите на хората, или обикновено без пари. Лечителят, движейки се по своя път напред и нагоре към смъртта, търси честен и отговорен човек, обикновено по-млад, с подобна на своята ценностна система, на когото да предаде всичкото това знание. И в края на пътя, ако не е открил подходящия човек, той отнася в отвъдното всичката тази сила и знание, за да не се злоупотреби.

Сещам се за бай Руси от с. Брод, който можел да "чисти" брадавици. Методът му бил следният: искал човекът да напише на едно листче трите си имена, рождената си дата и броя на брадавиците. Всичко слагал в една мукавяна кутия от обувки. На определен ден се намятал със сетрето, вземал кутията под мишница и хващал гората в полунощ. Връщал се след някое време и след ден-два телефона почвал да сипе благодарности.

Известната Недялка Керанова имала няколко брадавици на пръстите на единият крак, които ѝ създавали неудобство при ходене. Тъй като тя много настоявала освен "Благодаря", да направи още нещо за него, той помислил малко и казал: "Недялке, попей нещо в центъра на селото за хаир на всички." Това ѝ била платата.

В края на жизнения си път бай Руси предпочел да отнесе всичко в отвъдното, защото не намерил човек, честен към себе си и отговорен към другите, за когото материалното и парите не са номер едно. Силата и знанието, които искал да предаде, позволявали както да се "чистят" брадавици, така също и да се покрие тялото на човек с брадавици. Както казах, лечителството, знахарството е много отговорна работа . Като носенето на оръжие."
Марин Баев

"– А ти, доктор Валерия, как лекуваш?
– Аз често използвам хипноза, тя ми се отдава. Успявам с почти всеки пациент да стигна до причината и да го насоча към преодоляването на проблема, довел го до моя кабинет. Те не са могли да се отърсят от отрицателните чувства и тъга, тя ги е завладяла постепенно и те са попаднали в клопката на болестта. Но не са успели да разберат, че имат нужда от помощ, често ги водят техните близки. Болните не осъзнават, че трябва да се спасяват.

– Валерия, ти също работиш на подсъзнателно ниво. Ние знахарките също използваме това - владеем добре хипнозата. Но има голяма разлика в методите. Аз прилагам някои древно-славянски методи, известни от миналото. След като приведа болния в състояние на лека хипноза, той заспива. Тогава казвам тайните нашепвания, а после напявам. Някой път всичко идва от душата ми, просто се излива като поточе в този магичен кръг от билкови пари. Една невидима сила ме води и тялото ми не се спира. Почвам да кръжа като волна птица, за да не ме стигне никой, за да мога да отвържа възлите на болестта. Те са оковали човека, вързали са го! Та трябва да развържа възлите и после развързаното го прогонвам.

Виждали са ме да размахвам вила, пръчка във въздуха. Това е ритуал за прогонване на злите същности. Така като са излезли, така са си и залезли - това е един мой израз. Добре че хипнозата е позволена на вещи хора. Бих я забранила, защото малко притежават вещината да водят болния по пътя от тъмнината към света на живите. А да слизаш в тъмните дълбочини, където има тъма и призрачни зверове, повярвай, никак не е за всеки! Но, Валерия, очакват те нови предизвикателства, нови срещи със същностите на мрака и светлината - и тя спря за малко да говори, после се замисли и погледът ѝ застина.

Валерия се сети за нестинарите. Това също е ритуал за прогонване на лошото, на злите духове, на демоничните същности. Народът го е знаел. Така и Злата си има свои тайни за прогонването на болести! Нека да запише разговора, а той продължаваше...
– Разреши ми, Златице, да присъствам на един твой лековит сеанс! Обещавам, че няма да записвам с микрофон.
– Ти, ти, с твоите умоляващи големи очи, как да ти откажа.
Потъвам в твоето гълъбово сиво и виждам, че имаш кариера, но си сама, помоли, та да се срещнеш с чиста душа, че виждам, тежи ти на сърцето. Силна си, а слаб не ти трябва, че да го носиш на гръб, силен дух ти трябва. Аз съжалявам, че Севда не се е сприятелила с теб, в теб има сила, има потенциал за развитие.
– Благодаря ти за напътствията, те са безценни за мен!
– Не ми благодари, а ела другата събота отново. Тогава ще те допусна до лечебен сеанс. Ако щеш записвай си, но магията няма да я чуеш, тя е неуловима. Хайде, по живо и по здраво! Лек път, Валерия, и те очаквам!
– Довиждане, отново благодаря, не мога да кажа колко се радвам, че съм една от допуснатите до вашите лечебни методи - и момичето се сбогува със Злата и се запъти по пътя замислена.

Ето че вече пътуваше в рейса. Какво толкова имаше да мисли, просто трябва да изключи тази своя рационална мисъл, да, и чувството на свободна и волна птичка я завладя с необяснима сила, сякаш летеше високо, високо в простора. Думите на знахарката я бяха одухотворили и тя сияеше, а сивите й очи искряха и преливаха от щастие в безкрайните нюанси на сивото, защото сивото можеше да прелива, да се слива, да прозира, да сияе! Тя летеше на крилете на мислите си, искаше да прегърне тези малки селски къщурки, да погали с длани буйната зеленина, закачливите коминчета, малките и скътани градини, пълни с много цветя и билки.

Вълшебството на селцето я беше завладяло, а тя си тръгваше. Помаха в простора с ръце, разроши коси и вдишваше от кристалния въздух, за да поеме от цялата тази магия от един свят на малкото и закътано селце, скрило в себе си толкова къщурки и толкова тайни за знайни и незнайни приказни небивалици. Тя се обърна и видя сгушеното селце да се смалява в далечината, докато заприлича на малко светло петънце, кацнало на отсрещния хълм."
Из книгата

Омни Вселена
София,1574
жк Христо Смирненски бл. 7 вх. В
reiki@dir.bg

Вместо увод
Валерия или един търсач на знание
Нено
Първото интервю на доктор Валерия
Един ден в кабинета
Спохождащи мисли
Какво искам и какво търся?
Есента и Ноември
Иван или Ванката
Срещата със Севда
Отново при Злата
Валерия и доктор Павлов
Някои изводи
Отново разговор с Нено
Срещата на тримата
Познанието на една знахарка
В нищото
Сънищата на Валерия
Севда открехва някои някои тайнства Срещата
Хаос
Събуждане отново
Плач
Нено иска думата
Нови срещи
Съветите на Ванката
Животът продължава
В края на октомври
Срещата на четиримата
Матей
Тайната среща
Най-после снимките!
Пустота в декември
Загадките на снимките
Споделени страхове
Обобщението
Да се скриеш в родния дом
Бягство към редакцията
Матей отново в града
Декемврийски трепети
Заръките на Злата
Може би край, а може би начало!
Ами заключение?