"Колко е хубава тази земя лъчезарна! Как със нейната хубост да се разделиш! Господи, ако с дълъг живот ме дариш, ще ти бъда през цялата моя смърт благодарна!" ... |
|
|
За Христо Ботев се пише трудно. Бих казала... почти невъзможно. Респектирани от гениалността на поета, всичко написано ни се струва слабо и недостатъчно. Но докосването до личността на Ботев е вече знак за пътуване към съвършенството. Мисля си, че е така... Но не съвсем... Или просто се пише като въздишка на песен, като полъх-усещане на пролетен вятър, като внезапност на майски дъжд, като допир на жигосващ слънчев лъч... Точно тук е неуловимото... Опитах се да се докосна. Може би в това е смисълът. ... |
|
|
Избрани стихове ... На българския читател Валентин Чернев се представя с том избрани стихотворения. Това е творческата равносметка на автор, създавал търпеливо и неотклонно през годините своя поетичен свят. Стиховете са размисли за собствената съдба, за честта и достойнството, за връзката с родното, за любовта. Метафоричен и пластичен в поетиката си, той успява да слее в едно поетично видение пейзажите на своя Силистренски край с пейзажа на душата си. Непосредствен и прям Валентин Чернев успява да предаде на читателя своите вълнения, да го направи съпричастен на творческото си кредо. ... |
|
|
"Жена! Родена от цъфтежа на лятото и обичта. Тайнството прозира във очите й, оплели нежното зачатие с вкуса на Чудото и магията на Вечността. През косите й извират ветровете - обли на Живота. От докосването на дъха й Вселената въздиша с бяло цвете. Изумително звъни на тичинките песента. И ни връща към светлината - замайваща и откровена - на Сътворението..." ... |
|
|
"И светла топлоока обич ме връщат кат майчини очи към оня дъхав, хлебен чернозем от който кълни обич и надежда, от който тръгват моите мечти и на сърцето пътя се отрежда... Не можеш да отминеш своя знак белязано е твоето доверие от костите на нашите деди, от легендарните поверия... Живееш, за да създадеш и обич в тебе да се върне в очите ти се ражда топъл ден... ... Ти можеш да започнеш вече!" Тенко Тенев ... |
|
|
Третата стихосбирка на живеещия в Пазарджик поет е тревожна равносметка на нашето съвремие, поднесена честно, обединила в едно болка, гняв и нежност. Авторът имат богата житейска биография, носител е на национални награди за поезия, негови стихотворения са включвани в наши и чужди сборници с поезия. ... |
|
|
Стихосбирката излъчва чувствителност, детска доверчивост и непосредственост и разбира се, любов. Зад всичко това прозира тревогата й по отминаващата взаимност, по все по-обсебващата самота. И за надеждата, която не бива да умира. "И само някакъв цигулков вопъл, протест неистов, плач, или молба, ще скъса сетната ми струна топла... И ще съм после просто дъжд в дъжда." ... |
|
|
Стихотворният сборник съдържа най-доброто от този неподправен, истински – едновременно мъжествен и лиричен поет, свързал почти целия си живот с Варна. Скромен и ненатрапчив в изявите си, този автор има своето в българската поезия от втората половина на двайсти век. ... |
|
|
Преди броени десетилетия град Воортяштан е бил твърдина на Божеството, олицетворявало войната и смъртта, и средище на страшните пазители, поробили и унищожили милиони хора. Богинята е мъртва. Градът тъне в разруха. А според войниците на новата световна сила, покорила тези земи, тук има само примитивни племена, затънали в кървави междуособици и готови всеки миг за бунт срещу окупаторите. Бълващата сквернословия Тюрин Малагеш, подозирана във военни престъпления, е изпратена в тази неприветлива пустош да дослужва, за да се наслаждава на генералската си пенсия. Такова е прикритието ѝ. Малагеш е дошла да издирва ... |
|
|
Поредица "Световните религии" ... Джон Ричис е професор по богословие и библейски критицизъм в университета в Глазгоу. Книгата му е възхитително въведение в начините, по които Библията е станала това, което е днес, и в това, какво означава и е означавала за вярващите. Примерите са идеално подбрани, а разсъжденията са ерудирани и оригинални."Може би кратка книга на Джон Ричис, но не и проста - нито би могла да бъде. Това е майсторско резюме без минимализиране на проблемите: тя наистина ги излага точно така, както трябва да бъдат изложени."Канон Ерик Джеймс"Джон Ричис съумява щедро да изтъкне ... |
|
|
"Все тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен? !!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
|
Мария Романова се представя за пръв път пред широката читателска аудитория. "Илюзии за вечност" събира стихове сякаш писани на един дъх, така, както са преживени и печели със своята искреност и неподправеност. Това дава на читателя заявка да бъдещи хоризонти, към които авторката вече се е отправила. "Полушега, полуизмислица, просъница, наяве необмислена, в гърдите си те нося. Магия, трепет, недомислица, омая шеметна, безсмислица, от тебе бягам и от тази власт. Илюзия измислена, измамна. История, разказана отдавна. С теб аз съм всеки час." ... |
