Асове на шпионажа е книга на Желязко Стоянов , в която той разглежда както в предходни свои книги мъжете в шпионажа от Първата и Втората световна война, така и участието на жените в тази дейност - Мата Хари, Елизабет Щрагмюлер, Анна Волкова и др. Книгата предлага и една особена трета част, в която авторът свързва ролята на шпионите с литературата. Тази глава започва с предположението, че може би зад името Шекспир е крие Кристофър Марлоу и продължава с романите на Иън Флеминг и Греъм Грийн. ... |
|
Второ, допълнено издание. ... 50 години от най-значимото събитие в световната космонавтика с кратка предистория и любопитна информация за другите лунни експедиции. ... |
|
Избрано от поезията на Христо Стоянов. ... "Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с тежки, разръфани обуща. Някому се ще там да се пристъпва само по цвички или с лачени чепици. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не е така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов , когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причини - те са в свободата и в хлорофила." Бойко Ламбовски "Тя вятър има във очите, пък е толкова самотна - площада ... |
|
Чети из живота му. ... Една непреходна книга за Апостола на свободата . Първото издание е в далечната 1883 г., отпечатано в Източнорумелийската печатница на Едуар Дионне. Заедно с това тя е първата българска биография на Апостола, първо докосване до истинския профил на големия български революционер и демократ Васил Левски. През очите на един жив участник в националноосвободителните борби, какъвто е Захарий Стоянов , е описан автентичният образ на Апостола, с неговите митарства и премеждия в поробеното ни отечество. Като романтичен герой той обикаля и буди съотечествениците си от робския унес, за да увисне безсмъртен ... |
|
"В Артистично лято Матей Стоянов , авторът на многотомната сага за Алес Гут и Ники Франсето, продължава своята летопис за абсурдните, гротескни, страшни и смешни години на българския комунизъм. Този път с други герои, но от същия тип - столичната бохема. Органично свободни, защото са градски хора, имунизирани сякаш по рождение - без патос и героична жестикулация - срещу абсурдите и простотията на тоталитаризма, и затова, също тъй органично (почти без причина, по инстинкт), мразени от същата тази тоталитарна простотия. Хитруващи и простодушни, изкушаващи се, падащи, обичащи, изневеряващи - живи в атмосферата на един ... |
|
"В нашата класика има чудесни примери за приятелство между човек и животно. И досега те будят възхищение и са образец за общуването ни с природата. Защото живите същества са най-прекия път към нея. Но в последните години някои идилични представи от миналото бяха нарушени. Поредица от катаклизми ни връхлетя. Те ни отвориха очите за много безчинства върху гостоприемната земя. Сякаш могъщ организъм ни отправя своите обвинения. Това ни накара да се вслушаме по-внимателно и в животинския свят. В книгата с разкази Ако можехме да лаем се поставя доскоро незадавания въпрос към самите нас: Дали от животните наоколо не ... |
|
За Румен Стоянов , доайен на испанистиката и португалистиката у нас, единствен българин - почетен доктор на латиноамерикански университет (гр. Бразилия, 2012), ние, българите, заемаме средищно положение спрямо жестикулиращите южняци и въздържаните северняци. От десетилетия обаче имаме уклон към затихващо ръкомахане, което е белег за изгубване на национална самоличност - отпадат безмълвни знаци, нови не създаваме, предпочитаме да се възползваме наготово от чужди. Растящото обезжестяване е част от задълбочаващото се разбългаряване: в жестово отношение, както и въобще на културното поприще, ставаме все по-безцветни, по- ... |
|
Д-р Лъчезар Стоянов е доцент по модерна и съвременна история в Нов български университет. Между 1981 и 2001 е на работа в Института за исторически изследвания при БАН, като от 1995 г. е ръководител на секция "Българският национален въпрос". Той е един от основателите и е ръководител на Департамент "История" при НБУ. Специализирал е във Великобритания и Русия. Авторът е събрал на едно място статии и студии, посветени на голямата тема "Съвременна България". Как се създават и как действат институциите, кое ги прави устойчиви, и кое ги превръща в преходни. Всичко това - пречупено през процеси ... |
|
Румен Стоянов е роден през 1941 г. в с. Драганово, Великотърновско. Следва в СУ "Св. Климент Охридски" и завършва испанска филология в Хаванския университет. Работил е в Бразилия като дипломат десет години. Живее общо 18 години в Латинска Америка. От 1969 г. е преподавател в Катедрата по испанистика и португалистика в СУ "Св. Климент Охридски". Превежда поезия и белетристика от испански и португалски на български и обратно. Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Има издадени 27 книги с поезия, есеистика, публицистика, научни изследвания, от тях 5 в чужбина. Единственият ... |
|
В новото и постновото време върху духовното битие на човечеството нарастващо значение оказват два фактора: пазарът с неговия иманентен инструмент парите, чието значение едва ли не се абсолютизира от либертарианско-фундаменталистката парадигма, от една страна. От друга страна, от древни времена действа един фактор, обвит в тайнственост - тайните общества и главно тези на елита, както и така наречената енергийна икономическа система, подвластна на законите на термодинамиката. Авторът се опитва да докаже влиянието, което те оказват днес върху човека и обществата и какво бъдеще ни подготвят. ... |
|
"Понякога хората на изкуството се държат необичайно. Излизат от рамките на делничното поведение. В жестове, думи, реакции. Не от желание да оригиналничат или непременно да бъдат забелязани. Повечето от тях си имат достатъчна популярност, за да я допълват със странности. Разпространено е мнението, че необичайните постъпки на творците са част от тяхната професия, неистово търсене на публика. Мнозина от нас стигат до извода, че това е техния неизбежен артистизъм, който им напира отвътре. "Те са си такива" - обобщаваме набързо, защото или не ги познаваме, или сме избрали лесната преценка. Убеден съм, че тези ... |
|
"Седем пиеси към един реквием" от Веселин Стоянов е книга за Васил Генов, малко известен у нас музикант, който за краткия си живот получи призвание в чужбина. Книгата разказва за неговия живот и разкрива одухотворената артистичност, бляскавата виртуозност и огромния репертоар - всичко което го поставя сред най-големите пианисти."Васил беше една много силна личност. Момче със собствени идеи. Аз дори мислех, че трябва малко да бъде контролиран. Беше като чистокръвен жребец, темпераментът му стигаше до крайности. Извървя интересният си път очарован от това, което прави. Васил Генов притежаваше необикновен ... |