Всеки със своя цвят

"Понякога хората на изкуството се държат необичайно. Излизат от рамките на делничното поведение. В жестове, думи, реакции. Не от желание да оригиналничат или непременно да бъдат забелязани. Повечето от тях си имат достатъчна популярност, за да я допълват със странности. Разпространено е мнението, че необичайните постъпки на творците са част от тяхната професия, неистово търсене на публика. Мнозина от нас стигат до извода, че това е техния неизбежен артистизъм, който им напира отвътре. "Те са си такива" - обобщаваме набързо, защото или не ги познаваме, или сме избрали лесната преценка.

Убеден съм, че тези забавни отклонения на творците не са показност. По-скоро са необходимост да бъдеш обикновен. Творчеството често е свързано с уединение. И естрадният музикант, и комедийният актьор са овладявали занаята в самота. Това е неизбежен етап в тяхното развитие. А следващият етап на артиста е задъханото търсене на човешко присъствие.

Портретите в тази книга не са само на писатели, художници, музиканти с интересно присъствие. Техните особености бяха защитна реакция, за да опазят своята самоличност. Отделни хора с непокорството на своето въображение опазиха себе си, своята истинска същност. Заобиколиха официалния патос с иронична усмивка. Някои платиха за това висока цена."
Матей Стоянов

Матей Стоянов е журналист, който сега пише книги. Така предпочита да се представя, като добавя пред журналист едно бивш. Матей завърши книгата си Артистично лято за поколението от 50^-те, на което е представител. По някакво странно съвпадение по същото време БНТ започна да излъчва носталгичната забавна програма Най-хубавите години от нашия живот, също своеобразен преглед на поколенията от 50^-те години нататък. Възторжени младежи с бели ризи, на които липсваха само червени пионерски връзки, гласуват за мелодиите на своите баби и дядовци. Вероятно на сценаристите им се е видяло крайно оригинално да демонстрират по този начин приемственост между музиката на поколенията. Може би като трети подтекст идеята трябва да означава, че музиката обединява всички и всичко. Мелодиите на Матей Стоянов от книгите му са съвършено различни. В една от новелите в новата книга Скривалището на Ари Лешников той разказва за известния български музикант, когото познавал лично. За разлика от германския период на Ари съдбата му на световноизвестен певец в България след 1944 г. е слабо осветена. Малцина знаят, че е бил общ работник по поддръжката на парковете и украсата на столицата. Матей издаде поредицата си за двете столични момчета Ники Франсето и Алес Гут, които минават през десетилетията на соца всеки по своя начин.

Фама - Игор ЕООД
София, 1164
ул. Яворец № 4
igorshemtov@abv.bg

Ненаписаното от Пасков
Дълбоко законспириран блондин
Самият Сашо Дяков
Талантът на мирясва
Рок на булевард Толбухин
Дяволиите на Ангел
От румбата до Джон Колтрейн
Скъпоплатеният смях
Немирният чешит в душите ни