"Дневник на писателя" е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски , излизали под това заглавие в периода 1873 - 1881 година. Първоначално под рубриката със заглавие "Дневник на писателя" Достоевски публикува свои произведения в седмичното списание "Гражданин", издавано от княз Мещерски и редактирано от самия писател. През 1876 и 1877 г. "Дневник на писателя" излиза самостоятелно като месечно издание. През 1880 и 1881 г. излиза само по веднъж. В "Дневник на писателя" читателя ще се срещне с някои от по-малко известните произведения на Достоевски, сред които ... |
|
|
Към края на своя не само дълъг, но и невероятно наситен с важни събития, любопитни случки и най-драматични обрати живот, Димитър Маринов пише като венец на богатото си творчество и своята автобиография. В нея той напълно разгръща недоизявения си до този момент талант на художник на словото, с умело подбраните "митарства" (приключения и изпитания), живия диалог, сюжетните обрати и великолепно обрисуваните герои и негодници тя е по-увлекателна и се чете с по-голям интерес и от хубав роман. Благодарение на добрата си памет и със силата на яркия личен спомен авторът пресъздава по неповторим начин автентичната ... |
|
|
Георги Парцалев е всенароден любимец. За 32 сезона в Сатиричния театър изиграва 40 роли. Но не получава театрална награда. Нито една! Актьорът се снима в над 17 игрални филма. И отново не получава награда в България. Нито една! "Заслужил артист" става, чак когато е на 44. За "народен артист" чака цели 14 години. През последните 7 години от живота му режисьорите го забравят. Защо към този изключителен самороден талант има по-особено отношение и той често е пренебрегван? Отговора на въпросите ще намерите в тази книга. Във "Всенародният любимец" ще откриете рядко показвани снимки на актьора, а ... |
|
|
Избрано за вас! ... Биографичен роман за венецианския ренесансов художник Тинторето (1518 - 1594). Тинторето умира и в последните 15 дни разказва живота си. Печели войната не онзи, който печели битка - а онзи, който живее един ден повече от врага си. Във Венеция, към края на XVI век. Якомо Робусти - известен още като Тинторето, италиански живописец, един от най-талантливите представители на венецианската школа и последният голям художник на Италианския ренесанс, защитава постиженията си с всички възможни средства. Той процъфтява независимо от конкуренцията, заплахите за побой и измамата като начин на живот, като ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Красотата е животът на нейния баща Марк Шагал. Но тя търси любовта. ... Във френското селце Моншове, скрит от хаоса на пулсиращия с новото време Париж, но и достатъчно близо до него и до бохемата, към която принадлежи, през 30-те години на миналия век живее Марк Шагал. Живее в красивото обкръжение на Белла, своята голяма, единствена и неувяхваща любов, всеотдайна съпруга и муза, и на тяхната дъщеря Ида. Преминали през ада на бягството от родния Витебск в Русия, нежелани като евреи във втората избрана родина - Германия, семейство Шагал са намерили покой и защита сред зидовете на романтична старинна къща, в двор с ухаещи ... |
|
|
Винаги съм си давал сметка за рисковете, които поема всеки автор, когато говори само или предимно за себе си, а по дефиниция това е предметът на самия жанр спомен, мемоар. Такъв автор неминуемо се изправя пред Сфинкса: "А откъде знаеш, че онова, което е било интересно за теб, ще е интересно и за хората, които са до теб или ще бъдат след теб? Откъде знаеш, че онова духовно, което е било достойно и значимо за теб, ще бъде такова и за другите?" и тъкмо тогава на автора на спомени остава може би илюзорната, може би и малко суетната, но все пак обнадеждаващата утеха, че онова, което той е преживял, сега го преживяват ... |
|
|
"Всяка биография е вписана в историята. Значителна или незначителна, биографията говори за времето си, за обществото, доколкото можем да слушаме, да четем и да интерпретираме. Дали една автобиография или автопортрет заслужават внимание, не е работа да съди или няма значение това, което си мисли и си представя авторът. Всичко е между две абсолютни граници - раждането и смъртта. Раждането е чудо на чудесата. То е първа и винаги уникална среща между природното и свръхприродното. В това е чудото. Смъртта е радикалното предизвикателство да търсим цял живот смисъла на живота. Моите мемоари е разказ за моето търсене." ... |
|
|
"Биография на бездната e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство." Аксиния Михайлова "Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен." Силвия Чолева "В тази поезия забравата е родител, сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ... |
|
|
Книгата е необикновен албум, защото творбите на художника са вместени в текстове, които „отговарят на вечния, "досаден" и "лаишки" въпрос, който тегне като дамоклев меч над главите ни – "Какво искаш да кажеш с тази картина?". Така е представен не само големият майстор на живописта, но и неговото разбиране за изкуството. Този начин на общуване с публиката се оказва плодотворен, може би защото "думите и понятията, парадоксално за своята природа, се оказват по-популярни и разбираеми от образните метафори и многосмислови материални внушения на пластичните изкуства". В книгата има ... |
|
|
Мисия и философия на изкуството. ... "Да изследвам и популяризирам творчеството на Борис Георгиев от Варна за мен се превърна в мисия, на която посветих много години от живота си... В "Скъпи Брат" е събрано, преведено и систематизирано епистоларното наследство на Борис Георгиев от Варна. В сборника са включени текстове от дневниците на художника в хронология по декади, в които той рядко описва битието на своя живот, но акцентира върху професионални и житейски събития. Обичайно, Георгиев прави това и в кореспонденцията си, при общуване с духовно родствени нему хора, с които го свързват приятелството и ... |
|
|
Мнозина художници преминават през мрака на космоса, за да достигнат до своята светлина на Земята. Всеки автор твори с надеждата, че неговото изкуство, този открит и само негов бял свят, достигнат с цената на всеотдайност, лишения и усилия, ще бъде оценен по достойнство поне след смъртта му. Нерядко имената и творческото им наследство потъват в пясъците на маргиналите, където има единствено забрава. Художникът Минко Христов Фетваджиев е един от тези позабравени автори. Към неговото творчество няма проявен журналистически или изкувствоведчески интерес. То не е анализирано, обобщено, съхранено в галерийни фондове, нито е ... |
|
|
В сянката на Просвещението. ... От срещата между Цветан Тодоров, мислител с ярък облик, и първия гениален художник на модерността животът и творчеството на Гоя се разкриват в нови измерения. В тях съжителстват материалното и духовното начало, амбициите за светски успех и безкомпромисното търсене на истината, публичните изяви и самовглъбяването, разумът и ирационалното. Своя проникновен прочит на близо седемдесет картини Тодоров обвързва с биографичния, историческия и естетическия контекст на тяхното създаване. Но след дълбокото потапяне в епохата на Гоя той извежда творчеството му на повърхността на нашата. Така ... |
