Преследвана от сенките на миналото, ще успее ли да задържи пламъка на настоящето? Фиона Бристоу води почти идиличен живот на малък остров, близо до Сиатъл. Ръководител на доброволен отряд за спасителни операции, тя е отдадена на хобито си да дресира кучета за своя отряд. Миналото и обаче е белязано от мрачна тайна. Отвлечена от убиеца с червения шал, тя успява да се измъкне, но на висока цена - убиецът си отмъщава на годеника ѝ, полицай. Животът и коренно се променя от мига, в който се появява Саймън, собственик на игриво кученце, подарък от майка му, с което той не успява да се справи. Между двамата пламва ... |
|
Математиката е разказ за света около нас. Всъщност всички ние боравим с математически принципи през цялото време - когато общуваме, пътуваме, работим или си почиваме. Малцина обаче си дават сметка за истинската сила на математиката - степента, в която тя присъства не само във всеки офис и всеки дом, но и във всеки аспект от живота ни: от съдебните зали до болничните отделения. В тази необикновена книга Кит Йейтс разказва за истински съдбоносни събития, в които приложенията на математиката или злоупотребите с нея са изиграли решаваща роля: пациенти, страдащи заради своите гени; предприемачи, разорили се заради повредени ... |
|
"А аз - какво правя тук, на това място между живота и смъртта! Убил ли ме е Гияе? Мъртъв ли съм? Но аз все още мога да си спомням: казвам се Халед, майка ми се казва Хинд, очите на любимата ми са медени на цвят. Следователно съм жив, защото мъртвите не си спомнят. И продължавам да чувствам болка - прехапах устната си със зъби и ме заболя... А мъртвите не ги боли! И все още съм способен да се радвам на гледката на огъня, водата, любимите... Мъртвите радват ли се? В този коридор има табели със знаци, които разкриват накъде водят многобройните зали, проходи и пътеки около мен: "Към слънцето", "Към вятъра& ... |
|
Преди десет години на пусто шосе във Флорида е открита колата на Нина Морган. Изцапана с нейната кръв. Криминалистите са убедени, че е убита, макар тялото ѝ да не е намерено. Нина е била свидетел на зловещо престъпление. С показанията си пред полицията тя подписва смъртната си присъда. Затова инсценира убийството си. И възкръсва като Лия Трентън, планински водач в Мейн. Тя знае, че едва ли някога ще види децата си. Докато една трагедия не я събира с тях. Но онези, които искат да ѝ отмъстят, никога не са спирали да следят семейството ѝ. Над нея отново надвисва опасност и тя отчаяно се нуждае от помощ. ... |
|
"Дори и да се върнеш тази нощ, тихо да влезеш като шепот в душата ми, ако ти дойдеш, за да ме накараш да плача насън - аз ще те помоля да останеш още малко, ще поискам да те запазя за малко притихнала в мен. Ще те скрия под клепачите си и ще те превърна в далечно светещо нещичко! След всички въжета, на които висят мъртъвците, има и една слънчева люлка, спусната, за да поеме душата." Станимир Димитров ... |
|
Последният час и покоят на бележити българи от миналото и съвремието. ... Всеки човек се ражда и идва на този свят с определена мисия и задачи. И когато ги изпълни, го напуска. Един се ражда, за да управлява, да бъде мъдър държавник, велик военачалник или революционер. Друг, за да се изяви в духовното поприще: в културата, изкуството или науката и да остане в паметта на поколенията като знаменит поет, писател, художник, музикант или учен. А трети, за да покори световни спортни върхове и да докаже, че човешките възможности нямат ограничения. Всеки народ има своите велики личности и герои в различните обществени сфери, ... |
|
Борислав Пекич е една от най-значимите литературни фигури в сръбската литература. За пръв път на български език ще излязат два романа на писателя - „Човекът, който ядеше смъртта” и „ Атлантида ”. ... Жан-Луи Попие има красив калиграфски почерк и живее по време на Френската революция. Той не се интересува от политика, не е нито революционер, но работи в Палатата на правдата и задължението му е да вписва смъртните присъди в регистъра на хората, изпратени на гилотината. Самият той никога не е виждал уреда за екзекуции. Денят му протича монотонно, докато нещо на пръв поглед незначително преобръща живота му. Възможно ли е да ... |
|
"Смъртта е за предпочитане", предложен за участие в престижния конкурс за роман на Корпорация "Развитие", ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб... - смъртта е за предпочитане. ... |
|
"Чета тези стихове през меланхолния опит на ежедневието и чувствителността на изтичащото време. През характерната за Венелин Бараков почит към живота с приковаваща конкретика. Пътят и извървяването му: думите сега са за след това." Йорданка Белева "Търпението да гледаш как сянката на ежедневието постепенно се удължава и се превръща в памет, а сянката на паметта преминава отвъд - това е поетиката на делничния стоицизъм, който пронизва стиховете на Венелин Бараков. Светлината от изгрев до залез. И след това." Петър Чухов ... |
|
Мъгливо градче в щата Калифорния, където времето е спряло. Тук влакчето от лунапарка прилича на заспал динозавър, червен трамвай искри на завоите, петролните сонди стенат на брега. Тук мъртвец е открит в потопена клетка, приютявала някога лъвове. В една дъждовна нощ млад, емоционален писател среща Смъртта, а след това нейното фатално присъствие го преследва навсякъде. Един по един негови приятели - странници и самотници - падат под нейната безпощадна ръка. Никой не вярва, че сериен убиец броди из улиците. А дали самото градче не става жертва на бясно летящото модерно време? "Смъртта е занимание самотно" е една ... |
|
Да се разказват страшни истории е дарба и онези, които я притежават умело я усъвършенстват от векове. Всепризнат талант в разказването на такива истории е Едгар Алън По . Той с право е смятан за основоположник на психологическата и детективска проза, мистика и готика. От малък с увлечение слуша приказки и предания, смразяващи кръвта, а когато пораства започва сам да пише разкази, изпълнени с мрачен хумор, загадъчност и необясними образи. В "Среща с червената смърт" са включени едни от най-популярните творби на Едгар Алън По, а разказът "Ти си човекът" е кратка история, написана през 1844 година, която ... |
|
В състояние ли е перверзното и изтънчено въображение на един убиец така да подреди нещата, че поредица от смъртни случаи в обкръжението на привлекателна млада жена да изглеждат като низ от трагични съвпадения? А възможно ли е злата съдба да се е настървила срещу нея и гузната и съвест да я насочва да търси вината в грешна посока? Как разгадаваме знаците от действителността и има ли отмъщението справедливи пропорции? ... |