"...работа не се беше намесил племенникът на мистър Тукатамсън, един младеж, който водеше доста лекомислен живот, ползваше се с незавидна репутация, а на това отгоре имаше неприятен характер. Този неукротим роднина (за ваше сведение фамилията му беше О’Вехториймън) не искаше и да чуе за отлагане на работата, напротив, яростно отстояваше необходимостта веднага да тръгнат да издирват "тялото на злодейски убития чичо". Точно така се изрази той и мистър Славни веднага и съвсем уместно забеляза, че това звучи "странно, да не кажем повече". Думите на Стария Чарли направиха много силно впечатление на тълпата и един от дръндрънлендци веднага попита как точно младият мистър О’Вехториймън се е сдобил с толкова подробности за изчезването на богатия си роднина, та рискува така директно и недвусмислено да нарича чичо си жертва на "злодейско убийство".
След това веднага се разпали доста напрегнат спор и размяна на резки формулировки, отчасти между всички присъстващи, но предимно между самия Стар Чарли и О’Вехториймън, което всъщност не беше нищо ново, защото през последните три-четири месеца двамата никак не се разбираха; веднъж нещата дори опряха дотам, че О’Вехториймън запрати Стария Чарли в класически нокдаун, защото си бил позволил прекалено много да се разпорежда в техния, тоест на О’Вехториймън и чичо му дом. Казват, че тогава мистър Славни проявил неимоверна сдържаност и християнско отношение към ближния си. Той стана от пода, отупа се, но дори не се опита да отвърне на младежа по начина, по който бе оскърбен. Вярно, че от устните му се отрониха думи в смисъл: "ще дойде ден, когато ще си го получиш тъпкано", но само толкова - израз, който, както сами разбирате, беше повече от естествен изблик на гняв, при дадените обстоятелства не означаваше нищо особено и напълно несъмнено веднага бе забравен дори от този, който ги изрече.
Във всеки случай в настоящия момент въпросът не беше в това (всички са съгласни, че споменатият епизод изобщо няма отношение към случая), а в настойчивите стремежи на племенника веднага да организира издирването на чичо си, нещо, което приканваните от него жители на градчето в крайна сметка решиха да предприемат. Нека поясним: всъщност първо те решиха да действат така, както се бяха разбрали помежду си и с О’Вехториймън. Ясно е, че това не беше най-добрата стратегия. Що за приумица навред да се разпратят отделни малки групи, всяка от които да дири следите на изчезналия, като по този начин се осигури най-прецизно претърсване на местността! Но, за щастие, Стария Чарли успя да ги убеди (вече не знам по какъв начин, защото бляскавата му аргументация някак се е изтрила от спомените ми) и в цялата пагубна нецелесъобразност на въпросния план. Най-малкото доказа го на всички освен на О’Вехториймън, затова бе решено, че издирването ще бъде възможно най-внимателно, независимо че няма да е бързо и че ще се извършва именно en masse, и то под ръководството на Стария Чарли.
И скоро гражданите се увериха, че са направили правилния избор. Че няма и не биха могли да си пожелаят по-добър водач от Стария Чарли, известен с наистина орловия си поглед. Но макар той да водеше отряда си из такива гъсталаци и такива незнайни пътеки, за каквито никой от коренните дръндрънлендци понятие си нямаше, макар да надничаше из всички горски кътчета, леговища на животни, едва ли не миши дупки и така да мина цяла седмица, резултатът беше нулев. От мистър Тукатамсън не се намери никаква следа . Всъщност фразата "никаква следа" не бива да се разбира буквално. Защото следи имаше, и то оставени от копитата на коня (подковите му бяха белязани по особен начин) и личеше, че клетият стар Тукатамсън е стигнал на около три мили от Дръндрънленд по главния път за към съседния град. После следите се отклоняваха към пътеката през малката горичка, която беше с половин миля по-пряка. По тях издирвателната група стигна до малко заблатено езерце, почти скрито в къпинака.Тук те се губеха. Но явно тяло с доста по-големи от човешките размери и тегло е било влачено от пътеката към въпросното езерце. Претърсиха с канджи целия водоем (той не беше дълбок), и то на два пъти, но нищо не намериха и натъжени, понечиха да си тръгнат, когато може би самото провидение подсказа на мистър Славни мисълта да го източат.
Предложението беше прието с единодушно и радостно одобрение, всички побързаха да похвалят Стария Чарли за мъдрата му изобретателност и работата закипя. Понеже мнозина от дръндрънлендци, допускайки възможността, че ще трябва да изравят труп, си бяха взели белове, нещата свършиха много бързо и се увенчаха с пълен успех. Когато дъното се оголи, макар и не докрай, всички видяха в тинята черна велурена жилетка и веднага почти всички я разпознаха като дреха на мистър О’Вехториймън. Жилетката беше изпокъсана и изцапана с кръв, но много от присъстващите се сетиха, че са виждали с нея младежа точно сутринта, когато беше заминал и изчезнал мистър Тукатамсън; а други граждани със същата увереност заявиха, че през цялото останало време него ден мистър О’Вехториймън е носил съвсем друга жилетка. Но - което е по-важно - сред събралите се тук дръндрънлендци не се намери нито един, който да е виждал, когато и да било след фаталния ден, мистър О’Вехториймън да носи въпросната жилетка."
"Из книгата"
Рейтинг: 8.00 / 1 глас
