Огнян Герджиков ни поднася в римуван преразказ силуета на българското наследствено право. И веднага се питаме: какво толкова поетично има в наследяването, чиито основен юридически факт е смъртта и честа последица са споровете и отчуждението между наследниците? Простият отговор е, че тук не става въпрос за отношение към смъртта и човешката алчност, а за отношение към закон с хилядолетни корени, който се опитва да регулира една природна неизбежност чрез нормативна доброта и справедливост. Поетичното е идеалът за тях, въплътен в законови текстове. ... |
|
Избрани стихотворения, мисли и есета. ... "Поет и драматург, публицист, преводач и философ, Лучиан Блага (1895 - 1961), наричан още "бащата на модерната румънска лирика", е сред значимите, макар и по-малко известни европейски поети от ХХ век. Но неговата оригинална, силна поезия е съизмерима с лиричните опуси на прочутите му съименници: Еудженио Монтале, Умберто Саба, Езра Паунд, Пол Елюар, Готфрид Бен, Хуан Рамон Хименес. В стиховете на Лучиан Блага откриваме и една осъзната връзка с Битието като единство на Земното и Духовното, на Земя и Небе, на пръст и съзнание. Осмислянето на материята, очовечаването ... |
|
"Отмъстителна поезия"? - Ами да, отмъщава Златна и добре отмъщава. Но не на "истината заради болките и раните, които нанася", защото истината в нейните стихове е друга: любов. Омая, болка, ревност, загуба, незабрава... Красиви неща, какво да им отмъщава тази поезия, тя с тях живее. Неподвластна на житейските уроци. Без упрек, без назидание отмъщава чрез очарование - позабравеното, пренебрегвано очарование на яснотата и непосредствеността. Златна Костова ни говори с глас на добър човек, вървящ през живота си с готовност за радост. С лекота на жестовете и думите. Припомня ни ги, безхитростно и с ... |
|
Поезия на съзерцанието - толкова рядка в бързото ни време. Уловени мигове като проблясъци по морската повърхност, едно примигване се превръща в стих."Даниела Найберг е изградила собствена поетична структура - едновременно ритмично отсечена и протяжна, като разходка по плажа. В стиховете ѝ има и море, и светлина, и обич - всички съставки на добрата поезия, която не разказва, а кара да съпреживяваш." Силвия Недкова Даниела Иванова - Найберг е родена през 1963 г. в София. Завършила е българска филология, философия и културология в СУ Св. Климент Охридски. Има хореографска специалност от Института за ... |
|
Това е книга от и за американския поет Сидни Уест, изкълван от птиците на своето въображение. Думите в нея се държат като конски мухи, волове, пламъци, дървета и очаквани, но все пак внезапни сутрини. Те често се явяват в неразчленим рояк; не по-рядко се учленяват по свой образ и подобие (и се налага да минават не през очите и ушите, а през кожата и опита от всичките безсловесни мигове на читателя); много пъти застиват в ярки картини, в които някой умира, а друг се ражда. В 34 жалби и една поправка на грешките (която обаче не е задължителна), Уест разказва Запада и Юга, възходите и паденията на градчето Мелъди Спринг, ... |
|
Първото, което непредубеденият читател усеща, докосвайки се до разказите на Унамуно, е простият изказ: авторът би могъл да стои пред нас и да говори също толкова непринудено. Изреченията са кратки, но това не пречи речта да е топла и образите да оживяват. Често писателят върви редом с персонажите си, следва пътя им като добросъвестен хроникьор и даже разговаря с тях, напътства ги, понякога спори или ги оставя да правят каквото си поискат. Премеждията им са и негови заради голямата му обич към героите – те са му скъпи и той ги жали, особено когато съдбата им е тежка или са безсилни да променят участта си. Ето защо се ... |
|
Костадин Филипов е отдавна известен от малкия екран и с успеха на книгите си На дъх от лятото и Ангела и Джема . Във втората си стихосбирка Нощ и нож той продължава пътя си към сърцата на своите читатели. Стихотворенията му са оценени от любителите на изящната словесност, сполучливо облечени в музика и изпълнени от популярни певци."За мен беше удоволствие да опознавам нощта и ножа, защото те не са само съществителни, звучащи еднакво, а и характерна за поезията на Филипов метафора. Разбира се, стиховете са любовни - любовните нощи и любовните ножове, които разсичат мрака, за да изведат и автора, и многобройните му ... |
|
Сонети и триолети. ... "Големият поет не спи! Дори когато сънят затваря очите му, Бог или божествената муза му нашепва стихове, които записва в полусън, за да ги изрече на сутринта с мощен глас и да събуди всички спящи в мъглата на вездесъщата медийна лъжа. Големият поет никога не остава безучастен към големите изпитания и страшните страдания на човека, общността или народа, подложен на изтребление и геноцид. Истински големият поет издига своя глас като неръкотворен и непобедим меч над агресорите и потисниците, за да ги дамгоса завинаги и отлъчи от цивилизования свят! Истински големият поет изплаква най-горчивия си ... |
|
"И конят, и коларят съм, и камшикът, и юздата, и окото съм." Из книгата ... |
|
Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей. ...Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам. ...Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |
|
Вавилонската епическа поема, известна със своите първи думи на акадски "Енума елиш" ("Както горе..."), е едно от най-древните космогонични произведения, запазени до наши дни, и понякога бива наричана "Епос за сътворението" или "Седемте плочки на Сътворението". Основни теми в нея са също сблъсъкът на хаоса и реда, създаването на човека и издигането на Мардук за цар на боговете, който да управлява мирозданието от величествения си храм сред престолния град Вавилон. В поемата са въплътени не просто вярванията на един народ, а неговият светоглед. Намират място различни наблюдения за ... |
|
Лимитрофии. Стихотворения и поеми е непредсказуемото и смело завръщане на Златомир Златанов към началото на творческия му път, белязан от неговата поезия през 80-те години, донесла му ранна слава и признание. Книгата включва изцяло нови стихотворения и поеми, серия хайку, както и изцяло нова и преработена версия на поемата Ектения (2012), централна за развоя на Златанов в уникалния за него синтез между поезия, фикция и теория. В тази книга зрелият Златанов предлага път към себе си и вълнуващите го теми в поезията и отвъд нея - мистицизъм и технологии, бедност и неравенства, упадък и градскост, перверзия и норма, високо ... |