Настоящото издание на учебника по мениджмънт е компилация от "Мениджмънт на предприятието" на хартиен носител и "Оперативен мениджмънт" в електронен вид. Достъпът до дигиталното издание се осъществява онлайн чрез специален код, който ще откриете на първата страница от учебника. Основната цел на учебника е мениджмънта да бъде разбран като механизъм за изграждане, функциониране и развитие в пазарните условия. Изложени са теоретичните основи на фирменото управление и организационно - управленските структури. Учебникът е предназначен за професионална подготовка на учениците от всички специалности на ... |
|
Многоточие е книга на Виолета Пенушлиева , която е главен секретар на Съюза на независимите български писатели. Член е на Световната хайку асоциация с множество награди. Нейна хайга е на Възпоменателната стена за вечни времена във Възпоменателен център Цунами в град Фокушима, където са поставени сто художествени творби за Фокушима от целия свят. Театър и поезия - начало и край на творческата ѝ същност."Тази книга на Виолета Пенушлиева Многоточие е оригинална и въздействаща не само с неповторимото си и енигматично заглавие, а преди всичко с богатите художествени внушения и жанровото многообразие. След ... |
|
Изданието е с нестандартна полиграфическа изработка и съдържа две отделни книги в едно общо тяло. ... |
|
Българо-английско издание. ... Сезон след сезон. Помежду различна боя! Season after season. Inbetween different paints. ... |
|
Добре дошли в света на Хайга, кратки рисунки и фотографии вдъхновени от хайку стиховете . Терминът хайга, в буквален превод означава „хайку рисунка”: „хай” - от хайку и „га” на японски - картина. Днес много творци използват фотографията, вместо традиционните картини за хайга. В такива случаи може да се говори за „фото хайку”. Хайгата е неформално изкуство. Обикновено изображенията са малки и подобни на скици или графики, но граматиката на изобразителното изкуство и фотографията, като цяло се прилагат в хайгата. Въпреки подчинението на тези норми хайгата е и носител на нещо уникално, а именно събирането на стих и ... |
|
Юбилеен сборник в чест на проф. Ирина Колева . Проф. д-р Ирина Колева е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" от 1991 г. Тя е един от водещите български специалисти в областта на етнопсихологията, етнопедагогиката и интеркултурното образование. Заедно със своя учител проф. д.п.н. Георги Ангушев е основател на българската школа на рефлексивния подход в системата на педагогическото взаимодействие. Автор е на стотици публикации, сред които няколко монографии, учебници, учебни помагала, програми, държавни образователни изисквания, студии, статии, както и книжки за деца. Теренните ѝ ... |
|
Книжката е в удобен джобен формат: 9 x 12.8 cm. ... Виолета Пенушлиева е родена в град Плевен. Театърът, поезията чертаят пътя ѝ. Лауреат е на третия републикански фестивал за художествено слово. След дългите години театъра, днес има само поезията. Издала е 11 книги. Главен секретар на Съюза на Независимите български писатели. Член на комисията за преглед на поезия. Има награди за хайку поезия. Получила е и престижната голяма награда за поезия на СНБП "Йосиф Петров". Член е на Световната хайку асоциация. Била е председател на жури в конкурси за хайку. "Престарял вятър. Подпрян на онзи ъгъл затрупан с ... |
|
"Виолета Кунева фино и иронично изследва самата себе си - и понеже не познава спирачки, изследва и нас. Неудобствата на живота са преодолени с неудобствата на стихотворенията, в които винаги има място за изненада какви точно сме. Място за нежност към смисъла. Към истината." Марин Бодаков "Деликатна поетическа решителност и емоционална ерудиция ни посрещат в дебютната стихосбирка на Виолета Кунева, която съвсем ненатрапливо показва как културата на живеене се превръща в култура на писане. Несъмненият талант да насложиш света около себе си върху своя вътрешен свят (или обратното) ражда силна поезия, чиито ... |
|
Една книга, която ще ви пренесе в Южна Франция в търсенето на Свещената книга на българските богомили. Романът разказва за пренасянето на Свещената книга на българските богомили до албигойците в Южна Франция. В тази епоха средновековието се осветява от кладите, на които изгарят еретиците. Човешкият дух достига до най-големите дълбини на нетърпимостта и жестокостта, но се издига и до висините на бунта и саможертвата. "Аз разглеждам романа "Странният рицар на Свещената книга" като роман за търсенето на истината. Два свята са застанали един срещу друг, взаимно отричайки се и отричайки истините, върху които са ... |
|
Виолета Пенушлиева е родена в град Плевен. Театърът, поезията чертаят пътя ѝ. Лауреат е на третия републикански фестивал за художествено слово. След дългите години театъра, днес има само поезията. Издала е 11 книги. Главен секретар на Съюза на Независимите български писатели. Член на комисията за преглед на поезия. Има награди за хайку поезия. Получила е и престижната голяма награда за поезия на СНБП "Йосиф Петров". Член е на Световната хайку асоциация. Била е председател на жури в конкурси за хайку. "Кое кара поетесата Вили Пенушлиева да прибира в гардероба шлифер с минзухарен цвят и есенен кестен ... |
|
Изданието включва трите книги от романа на Антон Дончев . ... Това е книга, посветена на нашите прадеди траките, които победиха страха от смъртта и повярваха в безсмъртието. Тя разказва за смели мъже, родени и отгледани от земите на Балканите, които изораха браздите на новата цивилизация до границите на познатия свят. Тя е за сляпата жрица Хестия, която се опитва да премине през границите на този свят и да достигне до света на звездите. И за първите богове - Кабирите, за които златото на Лизимах е като меда за пчелите. ... |
|
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Аспарух вече не виждаше нито съкровището, нито пламъците, нито двамата си братя. Гледаше само баща си и жреца. С мъчително нетърпение се взираше той в устните им и чакаше те да заговорят. Аспарух беше млад, но вече беше питал себе си и другите хора за своя път и за пътя на народа си. Но дали ханът и жрецът говореха само за пътя на болгарите? Дали хазарите, византийците и славяните бяха само временни крайпътни знаци по безкрайния друм на болгарското племе, или бележеха края на пътя? И дали не се говореше не само за болгарите, ... |