Многоточие. Стихове, хайку, танка, проза

Многоточие е книга на Виолета Пенушлиева, която е главен секретар на Съюза на независимите български писатели. Член е на Световната хайку асоциация с множество награди. Нейна хайга е на Възпоменателната стена за вечни времена във Възпоменателен център Цунами в град Фокушима, където са поставени сто художествени творби за Фокушима от целия свят.

Театър и поезия - начало и край на творческата ѝ същност.

"Тази книга на Виолета Пенушлиева Многоточие е оригинална и въздействаща не само с неповторимото си и енигматично заглавие, а преди всичко с богатите художествени внушения и жанровото многообразие. След многоточието следва мълчание, пауза, но многоточието е както антракта в театъра - той е говорещо човешко време, течащо мислене, което поражда разнородни човешки асоциации; той е неизречени монолози и неосъществени диалози; мълчанието е непрекъснато протичащ човешки процес. В този аспект след многоточието идват мисли, чувства и прозрения извън времето и пространството. То е колкото недоизказаност, толкова и мисловна възбуда за казване словесен израз.

В книгата доминира поезията - Пенушлиева обективира духовния си свят в бял стих; за нея той е свобода, освободен от каноните на мерената реч, но тя го насища с обемна смисленост и мелодична тоналност. Тук има разнолики човешки състояния, в материалния свят около себе си вижда настроения и духовни пластове. Като интимност долавя душевността си сили да обсеби любимия човек, но същевременно интуитивно усеща, че това е невъзможно; че над нейните чувства тегне неизвестност, непознаваемост за бъдещето. Тя изявява в тези стихове, че може да бъде себе си и извън себе си и в това противопоставяне двата полюса се привличат и отблъскват, преобразяват се, преливат помежду си и все пак побеждава неутолимата жажда за живот; болката е преодоляна, пречистила и обновила духа. Много екзистициални проблеми са интерпретирани новаторски с дъх на съвременност, раждат духовен полет и съзидателно начало.

Стиховете, танка и хайку са с богата орнаментика и са лаконични живописни пейзажи, но говорещи пейзажи с афористична мъдрост. Разказите и са осмислено, лирическо повествование с притчов характер, с много мъдрост и с философско нравствено отношение към човешката реалност. Думата при Виолета Пенушлиева е автентичен образ и има конкретна осезаемост. Поетесата има цветно метафорично - алегорично мислене и показва по художествен път, че завладява чрез словото човешкото пространство. Тя е словообречена да доставя естетическа радост, духовно познание и как да осмисляме човешката си същност чрез многоточието в битието си."
Акад. Марин Кадиев, председател на Съюза на независимите български писател

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Рецензия от акад. М. Кадиев
Моите думи за книгата
Поезия. Скришната стая на думите
Хайку. Моята притворена врата
Танка. Песенна... Моята трудна песен
Проза. Моето препъникамъче

• Лозето
• Родната къща
• Лилавият маркер
• Стихотворение избягало от себе си
• Кокалът
• Приказка за поета
• Паркът
• Те ме намериха