|
|
|
Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" на издателство "Анико". ... "Със своята многогодишна борба за свобода той остави в потомството неизгладен споменик. Докле съществува българский народ името на тоя народен предтеча ще се споменува с благоговение и името Левский ще служи символ на самоотвержение и самопожертвувание за общето благо. И така, нека възсъединим гласът си синца и да поменем българский борец за неговите заслуги. Вечная памят!" Георги Кирков "С тези думи Георги Яковлев Кирков, един от видните строители на съвременна България, преди 135 години ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
20 години детска фолклорна студия "Неранза" при НЧ "Елин Пелин - 1977" - гр. Варна. Диригент: Кичка Христова. ... |
|
|
Историческо разследване. ... Защо Крум Победоносецът, а не Крум Законодателят? Години наред така лансираха великите мъже от Първата българска държава: Аспарух Основателят, Тервел Дипломатът, Крум Законодателят, Омуртаг Строителят, Борис Кръстителят. С историческото си разследване Веселин Игнатов няма за цел да руши митове, нито да преобръща представи. Фактите и изворите, цитирани от автора, доказват, че закони в страната ни е имало дълго преди Крум, а големият принос на държавника всъщност е именно на бойното поле. Затова и книгата е насочена единствено към преодоляване на историческите неточности и е посветена на ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Една жена с име на празник, способна да се влюбва във всекиго и да носи нещастие с щедростта си. Един играч на зарове, чийто неотменим късмет се превръща в проклятие. Един заекващ убиец, който говори правилно в съня си. Едно момиче, което успява да превърне изнасилването си в победа и подчинението си в отмъщение. Един сухопътен Одисей, който отказва да се завърне. Един любовен четириъгълник, който прилича на игра на карти... "Пътуване по посока на сянката" е разказ за разказването. За способността на историите да се привличат, да намират пътя си една към друга и взаимно да се ... |
|
|
Традиционната инструменталната танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хората в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци. Предлаганата програма е съставена от хора от различни етнографски области - Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хора (2/4). ... |
|
|
Българският музикален фолклор се радва на сериозен интерес по света. В много страни концертите на български ансамбли се посрещат с овации, а в немалко от тях се създават и състави, в които се изучава и изпълнява българска народна музика. Ние вече ви представихме два: оркестър „Тополово” от Франция (GD 148) и „Балкан транзит” от Дания (GD 311). Допълваме поредицата с великолепните записи на холандския ансамбъл „Чубрица”. ... |
|
|
Продължава поредицата на Музикална къща “ГЕГА НЮ” “БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО”. Втората програма е с обработени народни песни или авторски песни на фолклорна основа. Още със създаването на първите хорове в България, основна част от репертоара им са предимно китки (потпури) от български народни песни. Оттогава до днес музикалният фолклор е сред най-използваните интонационни източници. А много от създадените на тази основа песни са се превърнали в класика на хоровото творчество. Затова е и съвсем естествено една цяла програма да бъде посветена на тези песни, станали емблематични за българското хорово изкуство като: “Леле, ... |
|
|
През 50-те години на ХХ век в музикалния живот на България се заражда едно явление, което поставя началото на нов етап в развитието на българския фолклор - създаването на първия държавен ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”. Явлението много бързо спечелва многобройни привърженици. В цяла България възникват подобни ансамбли, в които се включват най-талантливите певци и свирачи, композитори, диригенти и хореографи. И когато ансамбловото изкуство достига своя истински национален и международен триумф, се появява ансамбъл “Тракия” - Пловдив, за да покаже, че има и други възможности и пътища за представяне на ... |
|
|
В поредицата от компактдискове със записи на най-добрите български фолклорни ансамбли, издадени от Гега Ню, програмата на ансамбъл “Тракия” заема особено място. На пръв поглед ансамбъл “Тракия” продължава традицията на най-добрите състави – репертоарът му е съставен на основата на автентични песни, свирни и танци от цяла България, оркестърът е традиционен, музикалният и танцов материал е претворен от известни творци, които сътрудничат и на други ансамбли… И все пак – още с първите тактове, които слушателят чува, идва изненадата: искрящ хор, виртуозен и напорист оркестър и най-вече интерпретацията на песни, които ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
