"Блуграс" е сборник с разкази, в които реалността, един от най-енигматичните "текстове" в човешката вселена, получава прочита, който заслужава: с други думи тя, независимо дали е позната, странна или алтернативна, нито за миг не е представена на читателя като нещо едноизмерно и лишено от скрити пластове. Или пък банално. Петър Тушков пише не като разказвач на анекдоти, а като изследовател на вътрешните и външните граници на човешкото. Резултатът са единадесет разказа и една повест, дванадесет модела на миналото, настоящето и бъдещето, където оригинални идеи и ясен, красив език изграждат редкия обект, ... |
|
|
Тъмната страна на човешката душа пази тайни, които не искаме никой да знае. Познаваме ли наистина хората? Какво се крие зад усмивката на лицето им, зад красивата фасада на съседската къща?"Веска Дучева умее да сътворява вълнуващи реалности, да се промъква на пръсти в съзнанието на своите герои, за да ги научи да дишат чрез думите ѝ. Тя разказва за приключения и болки, за спасение и падение, за престъпление и възмездие, за доброто и злото в живота ни. В Продавачът на илюзии. Криминални хроники тя събира най-различни дръзки и смели персонажи - специални агенти, съдебни лекари, престъпници и невинни жертви, ... |
|
|
"Когато започнах да пиша това, казах на Гелето: – Ще пиша книга за теб. Той ме погледна ококорено и рече: "Мърррр..." Иначе казано - съгласи се. И само дето не каза: "Ама ти още ли не си я написала?""А за мен?" - погледна ме Джеси с невероятните си зелени очи. – Мен ще ме има ли в книгата? – Да, разбира се, че те има и теб - ти си много важен в тази история - успокоих го. – Нали ти възпита Гелето. Като чу това, Джеси замърка блажено и после заспа, гушнал Гелето. Вярно, тази книга наистина стана повече за Гелето, но, надявам се, разбрахте много неща и за Джеси - котарака-аристократ с най- ... |
|
|
"... – Глупак си ти, мой човек, и неук при това. Не знаеш историята - обади се гардеробът Спас. – Нашият бивш цар Симеон Втори също катастрофира в политиката, но не се е нарекъл "Катастрофирал". Дядо му Фердинанд навремето предизвиква две национални катастрофи, но и той не се нарече така. – Не са се сетили. Хитрият политик извлича дивиденти от всички ситуации, дори и от фаловете - отвърна Мрав Втори. – Тези не ми ги разправяй. Принципът е: граби и бягай! А те двамата - дядо и внук - го направиха много добре." Из книгата ... |
|
|
"Аз чувствам. Ти чувстваш. Той / тя / то чувства. Ние чувстваме. Вие чувствате. Те чувстват. Всички чувстваме. А приемаме ли това, което чувстваме, или умът ни слага филтър и на чувствата ни?" Десислава Христова "Сега гледайки през призмата на времето, се чудя на себе си. Защо е трябвало да демонстрирам щастие, когато съм била нещастна?! Защо е трябвало да лъжа, че всичко е наред, когато съм била тотално смазана?! Защо съм отговаряла Добре съм, когато всичко в мен е крещяло: "Не знам коя съм, къде съм и защо съм."?! Защо съм се срамувала от чувствата си и съм се опитвала да се стегна, да се ... |
|
|
Поредица Литературата на НРБ: История и теория - книга 8. ... Книгата представя изследването на Мая Ангелова за производствения роман в българската литература между 50-те и 70-те години на XX век. Върху широка емпирическа база - подробно аналитично занимание с 10 романа, общо проучване на още над 40 романа и запознаване с десетки повести, очерци, статии и други хибридни жанрове - се разгръща първото по рода си в България цялостно изследване за производствения роман, жив и многослоен интерпретационен текст, който представлява не просто професионално разказана история, но и интересно литературно пътешествие, което ... |
|
|
След смъртта на майка ми наследих две-три кутии със снимки. Някои от тях бях виждал, други - не (или бях забравил). Те започнаха да ми разказват различни истории, по правило без начало и без развръзка; понякога не се съгласуваха безпроблемно със сюжетите, които бях чувал, с вариантите им, които паметта ми бе съхранила доста небрежно. Събрах историите и част от снимките в тази дълбоко лична книжка, допълних ги с други сведения, почерпени от различни източници, с надеждата да предам разказа напред във времето, а и да достигна до читатели със сходни виждания за света. ... |
|
|
Сборникът Вълчи разкази разкрива дивия балкански дух, населяващ Трънските земи, където се преплитат история и фолклор, истина и легенда, любов и омраза. Заслепени от своите амбиции и копнежи за любов, справедливост и свобода, героите на разказите се оказват изправени пред избора да загърбят собствените си желания и да останат човеци или да престанат да бъдат себе си, та да се превърнат във вълци. Защото в едно смутно време, като кърджалийското такова, се раждат не само герои. Раждат се и зверове. Васил Попов е автор на разкази и романи, базирани на български митове и легенди. През годините творбите му са отличавани в ... |
|
|
Притчи за изначалото. ... "Предложените в сборника разкази са пряко свързани с професионалните занимания на автора, с когото още като студенти участвахме в кръжок по фолклор и който посвети живота си да изучава българското народно творчество. Много от мотивите и фабулите - особено тези за вампирите, сме слушали през 70-те години на миналия век от баби и дядовци, които тогава наричахме информатори и които по устен път бяха усвоили знанията на предишните поколения и грижливо ги пазеха в съзнанието си. И все пак разказите на Анатол Анчев не са фолклор, те само се опират на него, използват неговите похвати за ... |
|
|
Сборник с фрагменти и разкази, пропити със силни човешки съдби, разклатени от отчуждението на емиграцията, носталгията по дома и прехода на времето. Валентин Митев е събрал спомени и мъдрост с проницателния поглед на умел писател, който ни напомня, че един другиго е всичко, което имаме. Разкази, сътворени с тиха усмивка на човеколюбие и притаена надежда. Единствената тревога, която се прокрадва като чужденец по граничните линии, е тази на наследството, за паметта. Място за страхове обаче не може да има, когато пишеш истината, както прави настоящата книга. "Поличба" е късен дебют за Валентин Митев, но черпи ... |
|
|
"След два сборника с разкази на Милена Неделчева сега до читателите достига нейната повест "Орисията". Тя е прекрасен разказ за надеждите, за истинските ценности, за зареждащото съвършенство на планината и на Дунава, за силата, която помага на човека, дори и прекършен, да устои и да върви напред. Заедно с това "Орисията" е и горчива хроника на мъчителния преход, през който преминава страната, причинил трагедии, донесъл горчилка и обезверяване, съсипал не една и две съдби. И все пак "Орисията" е разказ за любовта - за любовта към багрите на есенната гора, за любовта към дунавските ... |
|
|
Българският Декамерон."На всяко живо същество, което диша са понятни чувствата на любов и страдание. Те поддържат организма, дарявайки го със сила и величие на духа, като по този начин ни разграничава от животните, събужда ни за подвизи и осмисля нашите дни. Бих желал това, което тепърва ще прочетете, да ви достави духовна наслада. Местата, по които се развиват събитията определиха и заглавието - Планински роси. Действието в произведението ми се развива по следния начин: компания влюбени млади хора търсят усамотение и спасение от ограниченото и сковаващо ги социалистическо ежедневие сред прекрасната българска ... |
