Продавачът на илюзии. Криминални хроники. Разкази

Тъмната страна на човешката душа пази тайни, които не искаме никой да знае. Познаваме ли наистина хората? Какво се крие зад усмивката на лицето им, зад красивата фасада на съседската къща?

"Веска Дучева умее да сътворява вълнуващи реалности, да се промъква на пръсти в съзнанието на своите герои, за да ги научи да дишат чрез думите ѝ. Тя разказва за приключения и болки, за спасение и падение, за престъпление и възмездие, за доброто и злото в живота ни.

В Продавачът на илюзии. Криминални хроники тя събира най-различни дръзки и смели персонажи - специални агенти, съдебни лекари, престъпници и невинни жертви, вярващи и грешници, за да ги изпрати на опасни мисии, да разгадае заедно с тях вековни тайни, да разплете невъзможни мистерии и да разреши безнадеждни случаи. Всяка история увлича, всяка страница е по-интригуваща от предходната, всяка развръзка те кара да искаш още.

Тази книга е дело на магьосник и наистина ни предлага разкошна, богата белетристична магия, понякога по-красива от самия живот, но и такава, в която можем да се изгубим, за открием себе си отново. Илюзия, която лекува от заблуди и ни показва красотата на живота въпреки тъмната му страна и в този смисъл оптимистична и човеколюбива. А не е ли това едно от предназначенията на голямото изкуство?"
Ива Спиридонова, редактор

"Параклисът

В подножието на Сирийската пустиня, недалеч от живописното градче Маалюля, се издигат величествените стени на манастира Св. Сергий и Вакх . Светата обител привлича като магнит туристи и вярващи от цял свят. Малцина обаче помнят, че преди години, във времето преди войната в Сирия да разруши почти всичко, в западната част на двора се гушеше малък параклис с потъмнели от времето стени и стъклен купол, чиито стъкла блещукаха едва-едва под слоеве прах и нечистотии. Никой не се интересуваше кога точно е построена неугледната сграда. Според легендите в нея се намираше саркофагът на Св. Вакх с частици от мощите му, но учудващо, достъпът до параклиса беше забранен и на вратата висеше огромен катинар, чийто ключ държаха монасите. Само те имаха право да нарушават покоя на загадъчната постройка. Самият манастир беше издигнат през 311 година от император Галерий и в момента процъфтяваше под вещото ръководство на игумена отец Пард. По времето, когато се разиграваха описаните тук събития, войната в Сирия временно затихна, страната бавно се връщаше към обичайния си начин на живот, а манастирът очакваше поредната група туристи, любители на екзотични дестинации.

Когато автобусът потегли от Багдад, слънцето блестеше високо в синьото небе, хамсинът изпълваше въздуха с горещия си полъх, а на душите беше леко и спокойно. С групата пътуваше, отегчен до краен предел, Йордан Иванов - Даката, осемнайсетгодишен келеш, син на богата фамилия, който по настояване на семейството опитваше да се откачи от зависимостта си към наркотиците, пътувайки по света и харчейки щедро отпуснатите от роднините му средства. Общото настроение в групата не допадаше на Даката и той очакваше с нетърпение края на скуката и противното обикаляне по манастирите. Още няколко километра през Сирийската пустиня и градчето Маалюля блесна в далечината с разноцветното си величие. Автобусът го подмина и отново се гмурна в пустинята, прелетя край манастирите Св. Текла и Св. Сергий и Вакх и спря пред няколко кокетни бунгала, останки от стара военна база на съюзническите войски, използвани в момента като стаи за настаняване на туристи. За съжаление, надеждите за спокоен отдих се изпариха още първия ден, след като привечер намериха в двора на манастира труп на мъж с дълбока рана на шията, починал от кръвозагуба. Настана суматоха. Само след час околността гъмжеше от полиция, специални агенти и големци от управата на града. Пристигна и куче-следотърсач. Достъпът до манастира и временната почивна база беше забранен за неизвестен срок, в зависимост от хода на разследването.

– Да си имам късмета! - скърцаше със зъби Даката. – Точно тук ли трябваше да ме закотвят? Разследването зацикли още в началото. Документите, намерени в джоба на жертвата сочеха, че той е някой си Пиер Рене, белгийски гражданин, пристигнал в страната с цел туризъм. Заедно с тях намериха и пистолет, който си лежеше в джоба на жертвата, неизползван. От убиеца и оръжието на убийството нямаше и следа. Стана ясно, че раната е причинена от нож с назъбено десет сантиметрово острие, убиецът е бил с ръст, приблизително колкото ръста на убития и двамата са стоели лице в лице. При това положение не ставаше ясно как атлетичният и въоръжен Рене се е оставил да бъде заклан в двора на манастира, без да окаже каквато и да е съпротива. Поведението му се обясняваше единствено с възможността да е бил изненадан, но от кого и как - никой не можеше да обясни. Претърсването на манастира и околността не даде резултат, а вместо това непрекъснато се появяваха нови въпроси. Скоро стана ясно, че документите на убития са фалшиви и въпросният Пиер Рене не съществува, така че освен убиеца и оръжието на убийството трябваше да се изясни и кой всъщност е убитият.

Докато вървеше разследването, разрешиха на туристите да посещават манастира, но без да напускат очертанията му. Пътуването до града се забраняваше. Привечер на следващия ден Даката тръгна да разглежда обителта. Манастирът изглеждаше добре поддържан, явно в него се наливаха много средства. Параклисът обаче биеше на очи с грозотата си. С форма на ротонда и влажни, мухлясали стени, строителното чудо приличаше повече на изоставена баня, отколкото на параклис. Даже почвата край него беше разронена и разкопана. Даката приближи с любопитство. Тренираните му ноздри веднага доловиха характерния аромат на марихуаната. Ха, да му се не види! Лек полъх донесе още от познатата и любима миризма. Започна да души, поемайки въздуха с пълни гърди. Усещането изчезна. Може би така му се е сторило. Може би организмът му, водейки тежка борба със себе си, опитваше да го подведе? Даката обикаляше около параклиса и душеше по-усърдно от куче-следотърсач, но в двора се появиха хора и трябваше да се отдалечи, за да не пробуди съмнение. Хлътна в църквата и се замисли. Реши да се върне пак и да проведе собствено разследване. Може би престоят тук нямаше да се окаже толкова скучен.

В храма беше сумрачно и тихо. Пред олтарите на Св. Сергий и Богородица горяха няколко свещи. Според очевидци Рене бил забелян да обикаля около олтарите, но никой не му обърнал внимание. Обикновен турист! После изведнъж... труп! Много странно! Докато разсъждаваше, усети, че някой го наблюдава. На метри от него стоеше монах. Слаб, среден на ръст, леко прегърбен. Носеше черно наметало с голяма качулка, която скриваше лицето му. От качулката стърчаха гъсти, сиви косми и не ставаше ясно брада ли е или коса. Според информацията давана на туристите, в манастира спасяваха душите си трима монаси от местното християнско население, един послушник на име Аммар и игуменът Пард. Кого ли имаше честта да съзерцава? Докато се чудеше, непознатият помръдна и на гърдите му проблесна огромен златен кръст. Пард! Единствено игуменът имаше право да носи подобен кръст. Даката се смути. Какво се очакваше да направи според църковните традиции? Може би да му целуне ръка? Но когато реши да приближи, Пард се извъртя чевръсто и изчезна зад олтара. Лекият аромат на марихуана, който единствено Даката можеше да улови, отново погали ноздрите му и сякаш го вкамени, не помръдваше, заинтригуван и впечатлен до крайност. Леле-мале! Тъпата екскурзия обещаваше да се превърне във вълнуващо приключение!"
Из книгата

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Параклисът
Съседи
Неразгаданата смърт на сестрите
Черни облаци след дъжда
Отмъщението
Експертизата
Долината на смъртната сянка
ПрошкатаЛицето
Продавачът на илюзии
Монахът
Мистериозното убийство
Черната котка
Monte Carlo 6S
Воинът-гущер
Зловещ контрол
Смъртоносната целувка
Чарли бандитът
Моите влюбени италиански нощи
Небесната река