"След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше Даровете на влъхвите, ... |
|
|
Историите на Бимбалов са като да отвориш отдавна залостен прозорец след дълга зима - хем изненадващо свежи, хем сякаш ги помниш отнякъде. Не всички истории са разказани още. Разказите на Радослав Бимбалов го доказват. В свят на парадокси, сърдечност и страх, в абсурдната и изненадваща вселена на тези неочаквани истории може да ти се случи всичко - да видиш розово фламинго в автобуса, да обърнеш времето, да яхнеш Вятър или да ловиш мъмреци, да ти свършат думите. И всичко това ще е напълно нормално, защото си човек. Именно поизгубената, позабравена човещина е главната тема на Млък. Онова разнолико, противоречиво, но ... |
|
|
В книгата са включени романите "Убийство" и "Преображение Господне". ... "Всички у нас, които харесват световноизвестния роман на Труман Капоти "Хладнокръвно", трябва да бъдат наясно, че романът "Убийство" е талантлива и новаторска преработка на уроците на световноизвестната книга върху територията на българската литература. "Аз бях в ада", каза ми Любен Петков, във връзка с подготовката за написването на романа си. И повече не поиска да коментира, замълча. Вярвам му. Защото изпълнените смъртни присъди на героите му са последните изпълнени смъртни присъди в България. ... |
|
|
Сабахатин Али е роден е на 25 февруари 1907 година в Ардино. Когато навършва седем години постъпва в училище Фюузатъ Османийе. Баща му, Али Селяхатин бей, е бил офицер. Още щом получава назначение в Чанаккале, цялото семейство се премества там. Сабахатин Али продължава образованието си в началното училище. След като го завършва, се връща в Истанбул при вуйчо си, с когото живее цяла година. През учебната 1922 - 1923 година постъпва в Педагогическото училище в Балъкесир. От това време са и първите му опити в поезията и прозата. Изпраща свои стихове и разкази до различни списания и вестници. Едно от тези списания е Ърмак, ... |
|
|
В томчето са включени повестите "Карлсон, който живее на покрива", "Карлсон от покрива отново лети" и "Ето го пак Карлсон от покрива". Карлсон е красив, умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си. Той живее в къщичка на покрива, скътана зад голям комин. При това умее да лети, и то не със самолет, а със собствена перка на гърба. За Дребосъчето - чипоносо момченце на седем години, е истински късмет да има такъв необикновен приятел в игрите. Книгата е с цветни илюстрации. ... |
|
|
Девет сказания от старите дни на чудеса и юначества. ... Орисия е откровение на Стефан Стефанов в духа на най-доброто от българската културна традиция. Народното творчество и история са вдъхновители на девет разказа, в които опасността върви ръка за ръка с надеждата, възмездието - с прошката, а усмивката - със сълзата. В Орисия любовта на самодивите е равносилна само на техните проклятия, решителността на юнаците е в сблъсък с коварството на предателите, а мъдростта и верността ще пребъдат във времето. Орисия е една шевица от размишления, чувства и премеждия, които могат да бъдат родени единствено по нашите земи. ... |
|
|
"Аз чувствам. Ти чувстваш. Той / тя / то чувства. Ние чувстваме. Вие чувствате. Те чувстват. Всички чувстваме. А приемаме ли това, което чувстваме, или умът ни слага филтър и на чувствата ни?" Десислава Христова "Сега гледайки през призмата на времето, се чудя на себе си. Защо е трябвало да демонстрирам щастие, когато съм била нещастна?! Защо е трябвало да лъжа, че всичко е наред, когато съм била тотално смазана?! Защо съм отговаряла Добре съм, когато всичко в мен е крещяло: "Не знам коя съм, къде съм и защо съм."?! Защо съм се срамувала от чувствата си и съм се опитвала да се стегна, да се ... |
|
|
Бъдещето вече е тук. Идеи, за които фантастите мечтаеха, а всички ние смятахме за магия, се претворяват в реалността. От нас зависи как ще ги използваме. Технологиите променят живота ни толкова бързо, че нямаме време да се запитаме - какво следва? Къде остава човешкото в един свят на единици и нули? Докъде ще ни доведе възходът на изкуствения интелект? Как новите медии и форми на общуване променят начина, по който мислим и възприемаме света? Може ли да постигнем безсмъртие с помощта на компютрите... или обратното, да намерим края си като вид? Дигитални истории на журналиста и програмист Георги Караманев ще се опита ... |
|
|
"Беше събота, направи си сметката и реши да умре във вторник, на 19 септември 1989 година." Из книгата Какво се случва всъщност в тази увлекателна история, на пръв поглед изцяло лишена и от паяжина, и от камбана? Кои събития провокират малкия човек да сложи край на съществуването си? Какви са тежестта на самотата и ролята на приятелството? И как обикновеният дърводелец с необикновено светоусещане се изправя срещу страховете си? Дълбоки въртопи от колоритни спомени, мисли и приказки кръжат и тънко тъкат паяжината на един човешки живот, за да разберем за кого наистина бие камбаната. Йордан Родопски 1942 - 2022 ... |
|
|
Клюки. Интриги. Страст. Изневери. ... Този сборник съдържа пиесите "Клюки", "Правителство", "Български разкази" и "Любовни истории". Иронични сюжети от българската действителност, която е поносима само ако я възприемем със смях. "Ани: От снощи ми е така нервно. Нели: Що? Ани: Снощи бях на рожден ден на Бобеца. Всички бяха там - Бобеца, Пицата с новото си гадже, Гълъба, Чефо, Цуфи, Динята, Милена малката, Тони... Пихме, пушихме нещо и по едно време дойде Ирина Рижата. Аз още като дойде, разбрах, че ще станат некви простотии. Викам: кой я е канил тая бе? Бобеца вдига рамене. ... |
|
|
Илюстрации: Иван Газдов. ... "Оксиморон", новият роман на Михаил Вешим , е черно-бяла, смешно-трагична и уникална история за компромисите и малките неща, които ни правят хора. Романът се нарича "Оксиморон". Подзаглавието е "нечовешки роман". Това също е оксиморон. Каква точно е тази стилистична фигура, ще прочетете в книгата. "Оксиморон е, защото романите се пишат за хората. Дори романът да е за кон, муха, слон или куче, той няма да се чете от кон, муха,слон или куче, а от хора. Тоест - всеки роман е човешки. А този - не. Този е за компромисите. Които превръщат човека в нещо друго. В ... |
|
|
"НОФОФ" - Национален отечествен фронт за освобождение на Фанагория! ... Не на всяка чуждизация, нас ни чака нашизация! "Изборно време е! Да си върнем Фанагория! В бой неравен, бой суров – победител е НОФОФ!"... или поне това тръби пропагандата на агресивната патриотична партия НОФОФ (Национален отечествен фронт за освобождение на Фанагория), водена от своята достолепна княгиня Чечке Дуло (позната някога като библиотекарката Жечка Дулева). Тя и нейните верни помощници Юкбоил Дван (по-рано Юрдан Зайков, митничар), Колобър Сикофант (Тонко Тончев, учител) и Огултаркан Докс (Феликс Хайдутов-Поборников, ... |
