"Малки приятели, този Лексикон е вашата книга на порастването. Книгата, която ще съхрани спомените до времето, когато няма да сте вече същите. Попълнете я заедно с най-добрите си приятели, искрено и честно. Любопитството цял живот ще ви кара да се връщате с умиление към спомените, за да откриете как постепенно сте пораснали." От авторите ... |
|
|
Историята на Санкт Петербург от XX век, разказана от изключителния руски учен - академик Лихачов , известен в цял свят. В спомените му съдбата на едно семейство от Санкт Петербург се превръща в огледало, в което се отразява миналото на цялата страна. Удивителната му памет е съхранила множество епизоди от живота на предреволюционния Петербург, от топографията на петербургските предградия и Соловки, от трудното време на сталинския терор и живота в Соловецкия лагер. По време на Отечествената война авторът е в обсадения Ленинград, където оцелява след трагедията на блокадата. Лихачов говори за детайлите от живота на ... |
|
|
Увлекателен разказ за пътуването на една жена през собствената й съдба. Човешката сетивност и разумът са в постоянен диалог, от който научаваме за измеренията на любовта между хората и естетиката на човешките взаимоотношения. Волята за щастие в личен план чрез запазване на семейството и родовите традиции, са неизменна част от тази история. Това не е просто роман за една жена, а книга за живота като низ от стихиите и битките, пред които сме изправени, които си избираме и ръководим сами. Невероятна книга, която се чете на един дъх! ... |
|
|
Спомените на Иван Богоров, Иван Вазов, Йоаким Груев, Найден Геров, Любен Каравелов, Христо Г. Данов. Подбрани и съставени с предговор и бележки от доц. д-р Юлия Николова . ... Паметта за Пловдив е невъзстановима без ония нейни летописци, които не само тълкуват закодираните в знаци следи от миналото, но сами оставят белези върху него. В пътеката на времето те са много... Но от средата на 19 до първото десетилетие на следващия век историята на града е немислима без делата на мемоарните творби на бележитите книжовници Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Иван Богоров, Любен Каравелов , Иван Вазов . ... |
|
|
"Ако някоя се познае в разказите, това не е тя, това е моето въображение." Михаил Тонев "Мисълта, че човек на млади години трябва да трупа спомени, които да придадат смисъл на живота му, когато остарее, ми оказа голямо влияние в живота. Тя ми беше казана преди трийсетина години от едно момиче, според което така е разсъждавал великият Леонардо да Винчи преди пет века. Дали е така, не знам, но знам, че се разминахме с момичето и не можахме да си подарим по един спомен. То почина преди повече от десет години и от него ми остана само тази мъдра мисъл и болката от разминаването. Но съвета ѝ започнах да ... |
|
|
"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
|
|
Мартин Спасов е роден на 29 юни 1985 г. в Шумен. Завършил е българска филология в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". През 2013 г. издава първата си стихосбирка "Аз мога да цитирам тишина". С нея той печели Националната награда за поезия "Южна пролет", 2014 г. През есента на 2014 г. получава и Голямата награда на името на Усин Керим, както и наградата на публиката в същия конкурс. През месец юни тази година става носител и на Националната литературна награда за поезия "Владимир Башев". "Само жълти чадъри и костилки от спомени. Хапеш минали устни до синьо. ... |
|
|
"1885. Спомени на съвременници" събира безценни късчета памет. Хора, оставили имената си в историята, разказват от първо лице за моменти на чисто родолюбие и национално единство. Разгръщайки страниците, ще се потопите в живота на следосвобожденска България в тази година, събрала в себе си две от най-славните и триумфални събития - Съединението и Сръбско-българската война. Ще се озовете на заседанията на тайните комитети, после ще се изкачите на Бузлуджа за честването на смъртта на Хаджи Димитър, където, заедно с майката на войводата, ще си припомните идеала за национално обединение. Редом до опълченците ще ... |
|
|
За Априлското въстание са написани десетки академични книги. Повечето издания обаче изразяват гледната точка на своите автори или носят белезите на една или друга историческа школа. Сякаш все по-рядко човек може да открие истината за въстанието, представена не от днешен изследовател, а от свидетелства на участниците в епопеята или техни съвременници. Точно това предлага тази книга. Следващите страници ще ви отведат в бунтовната пролет на 1876 година, когато из българските земи обикалят съзаклятници, революционни идеи се обсъждат по тайни събрания, мирни селяни леят куршуми в нощите, черешовите дънери стават на оръдия, а ... |
|
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
|
|
Сборникът съдържа над 70 разказа на студенти от различни поколения и прави видими последните шейсет години - период от време, характерен и с политически репресии, и с бунтове, и с примирение, и с възторг от постигнатата свобода. Изданието не е само хроника на времето, а и почит към преподавателите и към живота в духовна общност. ... |
|
|
Симеон Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 г. Първоначално учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва френския лицей „Галата сарай“ в Цариград и право в Женева. През 1905 г. става главен редактор на в-к „Вечерна поща“, а през 1906 г. заедно с Александър Балабанов слагат началото на сп. „Художник“. По-късно (1911) основава всекидневника „Воля" и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга „Строители на съвременна България" – едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас. Още твърде млад, Симеон Радев се отдава ... |
