Д-р Тотко Найденов е с две висши образования - по хуманна медицина и по журналистика, специалист по социална медицина. Работил е като ординатор в Кардиологичното отделение, домашен лекар и в "Спешна помощ" в Ямбол. Бил е и селски лекар в с. Ръжена, Казанлък. Д-р Тотко Найденов е главен редактор на в. "Български лекар". Автор е на над 40 книги, между които "Аз, лекарят", "Болестите и сексът на държавниците", "Здравна азбука" - сертифицирана от МОН като учебно помагало за здравна и сексуална култура, "Децата, без които не можем", "Съдебните лекари разказват& ... |
|
|
"Всеки човек иска да живее възможно по-дълго, но единственият начин да го постигнеш, е да остарееш. В същото време всеки иска да е вечно млад; никой не желае да бъде стар, защото тази последна част от живота означава досадни болести, унизителна немощ и близка смърт. Всеки по-възрастен човек, мъж или жена, с неохота си спомня ужаса при вида на първите жбели косми в главата - неумолим признак, че младостта си отива и настъпва всекиго ужасяващата старост... Вярно, не можем да бъдем вечни, но поне да се опитаме да бъдем на този Бял Свят възможно най-дълго и по-качествено." Из книгата Д-р Тотко Найденов е роден в ... |
|
|
"Говори с Нева" е една напълно субективна биография на общите ни въпроси, тревоги, страхове, вълнения и вдъхновения. Между тези корици са събрани четиридесет и три мини кореспонденции: писма от читатели от едната страна и от мен... от същата страна, понеже така и не разбрах къде е "другата". Текстовете излязоха в онлайн седмичника за независима журналистика "Тоест" (toest.bg) от дебютния му брой на 1 февруари 2018 г. до броя от 4 април 2020 г. в рубрика, наречена "Говори с Нева" като закачка с филма на Алмодовар "Говори с нея". Когато "Тоест" организираше ... |
|
|
От автора на "Хората, които променят България". "От нас зависи: 50 порции храна за размисъл" е опит за осмисляне на случващото се по света и у нас. В 50 отделни статии журналистът, редактор и преводач Даниел Пенев споделя размислите си за настоящето и бъдещето на България, за мира и възможностите, които имаме като граждани на Европейския съюз, за ролята на възпитанието, грамотността и любопитството в личния ни живот и в колективното ни битие, за проблемите и дефицитите в българската образователна система, за медиите и псевдомедиите, за приликите между родните политика и футбол, за хората, които ... |
|
|
3 х С = С (сбита формула на себеотрицателното състояване на преводите на българска литература зад граница). Това са 31 интервюта с хора от най-различни държави по света, посветили своя живот на българския език, на литературата ни и изобщо на всеотдайната си любов към културните постижения на българския народ. Осъществени са в периода февруари 2011 – декември 2013 по най-различни начини – лични срещи, готови въпроси (в действителност само едно, с Димитрис Аллос от Гърция), фейсбук-чат или електронни писма. Всички отговорили се отзоваха с желание, което показва колко много се надяват те ние тук, в България, да им обърнем ... |
|
|
Юбилеен сборник в чест на проф. Веселин Димитров Веселин Димитров започва да сътрудничи на Българското национално радио (тогава с името Радио София) през 1958 г., още като студент. През 60-те години е първият журналист – радиоводещ на информационно-музикална програма у нас – сутрешната "От 6 до 8". Заедно с Божана Димитрова по-късно застава пред микрофоните на "Разговор с вас" – едно от най-дългогодишните и популярни в родния ефир предавания. От 1970-та е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Близо 10 години е декан на Факултета по журналистика и масови комуникации. По това време му се налага да организира и основния ... |
|
|
За преживяното, за известното и неизвестното, за следите, които е оставил "Отечествен фронт" - вестникът на българската общественост, в нашата журналистика, за опитите да бъде превърнат той в жертвено агне разказва до болка свързаният с него Генчо Бъчваров. ... |
|
|
Радиороман в 16 въпроса и 32 отговора. ... Еди Хрант Емирян, роден на 3 юли 1946 година в град София. Емирян е дългогодишен радио журналист и е един от пионерите на българската радио-журналистика. От 4 януари 1971 г. 1 -ва програма на Българското Радио носи името "Хоризонт". Новата програма е информационна и музикална и заимствана от формата на радио Франс Интер. Особени заслуги за създаването на новата програма имат проф. Веселин Димитров и Еди Емирян, които са и сред първите журналисти-водещи. ... |
|
|
Първоначалната идея на Мацура е, че в тези текстове, балансиращи на границата между науката и журналистиката, ще разглежда отделни въпроси, на които се е натъкнал в изследователската си работа, без да може да ги интегрира в някое от научните си съчинения. Същевременно той иска да съотнесе тези факти и "куриози" към актуалната реалност и да ги представи пред съвременниците си като част от мисловния свят, от който израства настоящето ни. Пример за това са фейлетоните за митовете, свързани с националния характер, анализиращи връзката на чешката национална култура с мистификациите, стремежа на чехите да се освободят ... |
|
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
|
|
Срещи с 49 майстори на словото и изкуствата. ... "Познавах лично (и имам шанса да познавам сега, в годините на нови обезценки) повечето от героите на тази книга – нестандартни, талантливи, неопитомени от идеологеми и цензура майстори на литературата и изкуството. Между премълчаното и патетично изреченото за тях, между професионалните анализи на критиката и блудкавите клишета от жълтите хроники, често се губеха нюансите на личността. Тук се опитвам да уловя детайлите – криволиците по пътя, неудовлетворението и сладките мъки на славата, любовта и терзанията, завистта и презрението, иронията и самоиронията. Вярвам, че ... |
|
|
Известното за неизвестните. ... "Целта ми бе да задавам еднакви въпроси на известни личности от политиката, икономиката, литературата, живописта, музиката, спорта и техниката, без да им давам възможност предварително да се запознаят с темите на въпросите. Идеята за тези анкети ми дойде, четейки реномирания германски всекидневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг", където ежеседмично се публикуваше въпросника на френския писател Марсел Пруст с отговори на германски съвременници. В репликите откривах неизвестни черти на анкетираните, спонтанни изяви на чувства и приоритети. Тези нови нюанси в образа на ... |
