Намерени в превода

3 х С = С (сбита формула на себеотрицателното състояване на преводите на българска литература зад граница).

Това са 31 интервюта с хора от най-различни държави по света, посветили своя живот на българския език, на литературата ни и изобщо на всеотдайната си любов към културните постижения на българския народ. Осъществени са в периода февруари 2011 – декември 2013 по най-различни начини – лични срещи, готови въпроси (в действителност само едно, с Димитрис Аллос от Гърция), фейсбук-чат или електронни писма. Всички отговорили се отзоваха с желание, което показва колко много се надяват те ние тук, в България, да им обърнем внимание, да оценим усилията им, да ги подпомогнем дори. И то не единствено на личностно или на творческо ниво, а и на институционално. А парадоксът, който се яви след разговорите, показа точно това: на институционално ниво тези хора са оставени сами на себе си, сами да се грижат – едва ли не като литературни агенти (професия, доста скъпо платена в западните държави), за разпространението и популяризирането на българската литература в техните страни. Като едни го вършат с голям успех, но някои вече са вдигнали ръце от българското институционално безразличие и се занимават с други дела. Отрадното все пак е, че отново и отново се намират млади хора, които по една или по друга причина се обръщат с ведро лице към българската култура и литература, към България и им засвидетелстват любов, преданост, самоотверженост, въодушевеност, ентусиазъм...
Всъщност, три думи, започващи с буквата С, стоят в основата на решението на тези хора да посветят живота си на българските култура, писменост и език: Случайност, Себеотрицателност, Стоицизъм. Събрани в едно, умножени по три, тези три думички се изливат и сглобяват в една-единствена, която може би е най-важната, но и най-взискателната, ала не към тях, българистите-чужденци, а към нас, българите-местници. И тази дума е Съдба. 3 х С (Случайност, Себеотрицание, Стоицизъм) = С (Съдба) – ето я простичката формула да си преводач от български. Българският за всекиго от тях е съдба и на тази своя съдба те се радват и са ѝ благодарни. Въпреки трудностите, въпреки неразбирането, въпреки на моменти кощунствените по отношение на енергията им действия на българските власти (особено по съветско време, когато номенклатурните комунистически кадри са искали всичко да контролират, макар и днешното да не му отстъпва, но в друга посока – пълна държавна незаинтересованост и безхаберие) и на културните чиновници, гледащи на българистите като на някакви чудати смешници... Въпреки че, честно казано, ако от време на време се чува нещичко за българската литература по света, дължим го на тях, на техните индивидуални търчаници и напрежения, не на промислена българска държавна политика, каквато, за съжаление, няма и изобщо не е ясно дали някога все пак ще има. Но нека изоставим държавата на нейните безидейни чиновници, да видим културата и нейните идейни преводачи...

"Намерени в превода" не е просто книга със събрани интервюта. Това е хармония от различни погледи, разбирания и усещания за българския език и култура, обединени от най-старата интелектуална дейност на човека - превода. Митко Новков е извел есенцията от онова, което преводачите българисти са споделили с него за езика, културата, "мъките" на словото. Текстовете се възприемат като едно цяло, като музика или изящна цветна мозайка, изваяла нашия образ чрез разбирането и труда на чужденеца, обикнал ни чрез българското слово."
Д-р Сабина Павлова, лингвист

"Колко български езика има? Колкото и преводачи. В това ще се убедите, след като прочетете книгата на Митко Новков "Намерени в превода". Ще видите колко различни са езиците, на които говорят нейните герои, как "неочаквано" българският ги е връхлетял, как "случайно" са се озовали в него и са останали там до днес. Книгата е жива, наситена, задъхана на места и в този си сгъстен вид се "чете на един дъх". Това е книга за любовта - за любовта към българския език и литература. В нея българският е многолик - твърд и неопитомен, музикален и любовен, островен и неосветен, горд и романтичен. Има 31 лица, лица на хора, превърнали превода на българска литература в смисъл на живота си."
Емил Басат, изследовател и историк на превода

Митко Новков е роден на 25 юли 1961 година в с. Бързия - последен подстъп преди прохода Петрохан на път към София. Гимназия завършва в Берковица, в Софийския университет се дипломира като магистър по психология и и философия (1988). Доктор на Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Св. Климент Охридски". Освен психолог и философ, Митко Новков е и литературен критик и медиен анализатор, журналист и публицист, радиоводещ и есеист. Автор на пет книги с критика, есета и "западни коани".

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет Св. Климент Охридски, специалност Психология, втора специалност Философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Досега е публикувал 10 книги с есета, разговори, критически наблюдения и анализи, западни коани. Младежката лига е единадесетата. Автор на множество статии във всекидневния и специализирания културен печат. Автор и водещ на предаването Премълчаната история по програма Христо Ботев на БНР, преподавател в департамент Медии и комуникация на НБУ. Колумнист на Портал Култура. Носител на няколко национални награди, между които Паница за медиен анализ (2003), Будител на годината на програма Христо Ботев (2007), Христо Г. Данов за представяне на българската литература (2016).

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com