В историята на Османската империя имаше твърде много творци, които бяха споменавани с подобни прозвища, а и множество владетели, пишещи стихове, използваха псевдоними. Но нито едно име не се беше сраснало дотолкова с притежателя си... "В градините с лалета сянката ми броди" се уповава на историческата истина, в която майсторски е втъкана нишката на въображението. Действието се развива през XVIII век в Истанбул по време на период, известен като "Епохата на лалетата". Пищният дворец Топкапъ сарай е място, където човешка слабост, любов, похот и най-вече алчност ръководят живота на султан, художник, велик ... |
|
"Доброто стихотворение е принос към действителността. Светът вече не може да бъде същият, щом към него се е прибавило едно добро стихотворение. Доброто стихотворение помага да се промени формата и значението на вселената, помага да се разшири знанието на всеки за себе си и за околния свят." Дилън Томас Америка дълго ще помни Дилън Томас като архетипния поет- романтик с присъщата му ярка театралност, с непрестанното пиене, с гръмогласните спорове пред публика и с неописуемия начин, по който рецитира творбите си с дълбоко чувство и уелска мелодичност. Когато умира по време на поредното рецитаторско турне в Ню ... |
|
Бележки под линия. ... "Хронологията на разказа на места се пропуква, нямам търпение да стигна до днешния ден, когато станаха реалност виртуалните ни предчувствия, съмнения, страхове от задаващото се бъдеще. Надявахме се, че Кръчмарят все ще се яви някой ден да предяви сметката, че Историята последна ще си каже думата. Историята продължава да мълчи, защото се пише от победителите или от техните деца и внуци. Учебниците продължават да залъгват поколенията с фалшификати; издателствата, създадени с пари от червени куфарчета, поднасят книги ментета; факултетът по история произвежда нови историци, обучени от ченгета и от ... |
|
Стихове за свободата. ... Потомствено Аз съм гордата българка с кръв непокорна, която от предците ни взела е плам. Затова, да послушам предания древни в гората, ходя, както се влиза във храм. Зная тайна мистична как боса да газя в жарава и будувам в тъмата без страх. Щом звездите угаснат и новият ден се задава в мен се буди най-звънкият смях - на детето невинно, на девойка свенлива и на зрялата вече жена. Най-тъжовните бабини песни със вятъра сливам, везам после с любов знамена. Светло в тебе живея, родино прекрасна. Хлябът чужд е горчив, затова зачисли ме във своята армия. Нека е ясно: нося храбра хайдушка глава. ... |
|
Древногръцките митове са сред най-великите истории, разказвани някога, преразказвани са векове наред, залегнали са в основата на нашата цивилизация и са вдъхновявали творци и писатели от ранга на Шекспир , Микеланджело, Джеймс Джойс и Уолт Дисни. Към тях е особено пристрастен и Стивън Фрай . В своя бестселър "Митове" той ни разказа за титаните и боговете от гръцката митология, а с втората му част навлизаме в епохата на героите. "Герои" разказва за простосмъртните, издигнали се със сила, ум и храброст над себеподобните си, за хора, чиито имена отекват през вековете и за чиито подвизи се носят ... |
|
Идеята на тази книга е да докаже, че някога в Атлантическия океан, срещу участието на Средиземно море, е имало голям остров - останка от изчезнал континент - известен в древния свят като Атлантида. Донъли доказва с много факти, че описанието на този остров, направено от Платон, не е басня, а истинска история и Атлантида е страната, където за първи път се е развила човешката цивилизация. Векове наред там живеел многоброен и могъщ народ, чиито потомци населили бреговете на Мексиканския залив, Мисисипи и Амазонка. Тихоокеанския бряг на Южна Америка, Средиземноморието, западното крайбрежие на Европа и Африка, Балтийско, Черно ... |
|
Сакрална реликва. Петима мъже с неограничена власт. Зло, застрашаващо всички. Това е първият български роман, който успешно комбинира в увлекателен сюжет библейски загадки, артефакти и дейността на специалните служби на различни страни. По този начин книгата се вписва в традицията на автори като Том Егеланд и Дан Браун , но предлага и нещо по-различно. В центъра на романа е сакрална реликва от Разпятието. Това е петият гвоздей, който е трябвало да бъде забит в гърдите на Христос. Съхранен е от племето на Дан, сина на библейския патриарх Яков, чиито потомци се преселват през Северен Кавказ и достигат Дания, където ... |
|
"Има дати в националният ни военно-исторически календар, на които целият български народ прекланя глава в знак на признателност към делото на най-великите свои синове - просветители, революционери, пълководци, герои. Но цялостната история на един народ се пише от делата на самия народ. И в това отношение нашият български народ има в своята история епопеи, които обръщат хода на историята, от които се ражда ново начало. Измерваме ги с колективния героизъм, наричаме ги чутовен подвиг. Именно като такива те влизат в страниците на историята ни, за да държат будна съвестта ни, съвестта на цял един народ, за да бъдат пример ... |
|
Историята на рода, чиито потомци имат малко петънце на челото, продължава във времената на татаро-монголското нашествие. Разпокъсаните и враждуващи помежду си княжества са лесна плячка за ордите на монголските ханове и техните васали и съюзници. Кървавата картина се рисува с огън и меч както от завоеватели, така и от победени. Самотникът Манул, дете на монголските степи, преминава през живота с едно-единствено живо същество, което обича повече от всичко на света - звездочелата си кобила. Когато взема в плен дъщерята на победения руски княз Ингвар, която също е белязана със звезда на челото, животът на Манул се променя ... |
|
"Всеки добър Роман поема по своя път към читателите си само тогава, когато е повикан от Времето. Защото и Вдъхновението е събудено от времето. А Времето на нашето безвремие вече не вика, не събужда - то направо крещи неистово. Крещи, че закъсняваме да защитим най-святото, което е създало нашите деди, и дай Боже, ще създаде и нашите потомци - Любовта между Мъжа и Жената. И неслучайно този път Времето е призовало не един и двама автори едновременно. При това - Мъж и Жена. И мисля, че (както винаги) Времето не е сбъркало. Защото "Ключът на реката" е един, но е за двама души, които се обичат. Между другото ... |
|
"Когато Бог създал човека и започнал да разселва децата му по Земята, най-първите и може би най-красиви потомци на Адам и Ева Той заселил край морския залив на Варна и по околните хълмове. Разпръснал ги по поляните край горите и около езерото. Тези хора били снажни и сръчни, с правилни черти на лицето, с великолепни пропорции на тялото и умеели да правят възхитителни предмети от бронз, злато и сребро. Така казват археолозите и антрополозите от всички краища на света, когато се съберат във Варна. А казват също, че не се знае другаде и по същото време други хора да са правили подобни златни предмети от същия като ... |
|
Авторите на настоящата книга са си поставили скромната задача да възстановят в основни линии славната и трогателна съдба на мините от Марбас и работещите в тях миньори. Книгата няма претенции за всеобхватност, защото почти 120-годишната история на Западномаришкия каменовъглен басейн е наситена с какви ли не епизоди и събития. Запазени са много архивни материали за дейността в Марбас, но не е възможно всичките да се обхванат в една книга. В първите две глави са дадени общи сведения за мините в Маришки басейн и характерните особености на тяхната технологична схема. В следващата глава са описани производствено-технологичните ... |