Халил Джубран (1883 - 1931) е писател и художник от ливански произход, но живял и творил в САЩ. Сравняват го с Ницше и Уилям Блейк, а творбите му са преведени на десетки езици. Поетично-философското му слово, наподобяващо библейското, се разгръща в своеобразни притчи за земното, божественото, космическото и тяхното единение - и проникновението му го издига в модерен пророк на една модерна вяра. "Не бих разменил смеха на сърцето си за всичките богатства на света; не бих изпитвал никаква радост да преобразувам сълзите си в безметежност, ако към това ме приканва изтерзаното ми същество. Храня горещата надежда, щото ... |
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |
|
Въпреки че излиза 4 години след "Тропик на Рака", действието в "Тропика на Козирога" е всъщност предистория. Хенри Милър премества мястото на действието от Франция към живота си в Съединените Щати и изследва младежките си години в един безмилостен разказ за това, какво означава да съзрееш и възмъжееш в Америка през 20 -те . Милър разказва за живота си в Бруклин, за работата си в "Космодемоничната телеграфна компания", за първите си любови и необуздан секс. Американският белетрист Хенри Милър е известен най-вече с романите си "Тропик на Рака", "Тропик на Козирога" и & ... |
|
Джовани Джакомо Казанова (1725-1798) е италиански авантюрист с буен и пъстър живот - бил е дипломат, търговец, шпионин, политик, преводач, писател. Автор е на над двайсет творби от различни жанрове, но е знаменит най-вече със своите мемоари, в които описва многобройните си любовни похождения. Философията на Джовани Джакомо Казанова за живота може да се представи най-добре с негови думи:"Божественият сос, благодарение на който блюдото на плътта става безмерно вкусно, е любовта. Без словото насладата в любовта намалява поне с две трети. Жените са или тирани, или робини. Коварството е порок, но честната хитрост е ... |
|
Симон дьо Бовоар (1908 - 1986), емблематична фигура в литературния, интелектуалния и обществения живот на XX век, е авторка на романи, есета, трактати и мемоари, които отразяват не само нейната съдба, но също политическите и духовните събития, съпътствали жизнения ѝ път. Автобиографична е и повестта "Много лека смърт", в която тя и покъртително, и разсъдливо описва последните дни на майка си, в които е до нея, и дава неповторим израз на тъй всеобщото и безутешно изпитание от загубата на скъп човек. ... |
|
В книгата ще откриете разкази за любов от знаменити имена в литературата. ... |
|
"Успехът не е от значение за свободата. Реалното никога не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетон Пикон "Творчеството на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо ... |
|
Нели Лишковска е родена в София. Завършила е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на сборниците с разкази "Смърт до насита" (1998), "Зеницата на Бога' (2007), "Стъпки по ръба на месечината" (2008) и "Танго за Луцифер" (2014). Има и сборник с драми "Недокоснати пиеси" (2013). Автор е на романите "Нероденият" (2009), "Леговището на тъгата" (2010), "Зверо sapiens" (2011), "Петнайсетият камък" (2012), "Безкрайната точка" (2013), "Ключовете от Рая" (2014) и "Деветимата непознати" ... |
|
Уилям Бут, простодушен провинциалист, пише прилежни дописки за голям лондонски всекидневник относно навиците на дивите животни. След поредица от недоразумения, грешки и комични ситуации, Бут е назначен за военен кореспондент на вестника във въображаемата африканска страна Ишмилия, където се носят слухове за предстояща революция. Въпреки че няма и най-малка представа за какво е изпратен и какво очакват от него шефовете в Лондон, Бут произвежда сензационни новини и сам се превръща в сензация. Блестяща и непочтителна сатира на британската вестникарска индустрия, с нейното трескаво и безогледно преследване на горещи новини, ... |
|
От Кристина Агилера до Виктор Юго - над 400 забавни или поучителни анекдота за бележити личности от всички времена. "Един журналист попитал Дюма" - Вярно ли е, че сте квартерон? - Да - отвърнал Дюма. - Значи баща ви е бил мулат? - Да - потвърдил пак писателят. - Ще рече, че дядо ви е бил негър? - Точно така. - В такъв случай прадядо ви е бил...? - Маймуна, господине - троснал се авторът на "Тримата мускетари". - Маймуна! Което показва, че родът ми започва там, където свършва вашият.""Попитали Мао какво мисли за Френската революция. Отговорът му бил: - Рано е да се каже." Джовани ... |
|
Нели Лишковска е автор на сборниците с разкази "Смърт до насита" (1998), "Зеницата на Бога" (2007) и "Стъпки по ръба на месечината" (2008), както и на романите "Нероденият" (2009) и "Леговището на тъгата" (2010). " "Зверо Sapiens" е моят роман-ваканция. В него си почивах..." ... |
|
Спомени на отец Търпо Поповски ... Търпо Поповски е роден на 21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско. Завършва гръцката гимназия в Цариград, а после българско училище, след което се завръща в родния си край и там учителства в продължение на повече от двайсет години. През 1893 г., по внушение на Даме Груев и Пере Тошев, е ръкоположен в свещенически сан, което му дава повече свобода на действие. Умира в София през 1928 г. Наричат го “кръстник” на първите комити от ВМОРО. През целия си живот свещеноиконом Търпо решително се противопоставя на гръцките владици и техните гърчеещи се слуги. Неведнъж те успяват да го тикнат в ... |