Най-смешните въображаеми надгробни надписи. Филип Хераклес (1954) е френски хуморист - Сто основателни причини да си покойник, Вечно Ваш, Най-смешните въображаеми надгробни надписи, Огън на воля, съставител на сборници и антологии - Най-хубавите любовни стихотворения, Стоте най-красиви обяснения в любов, Крилати мисли за човешката злоба и други. Основател и директор на парижкото издателство Шерш Миди. ... |
|
|
"Заблудени мацки" е четвъртият и последен от "американските" романи на Борис Виан , който той издава под името Върнън Съливан и които му навличат съдебна присъда и солена глоба за "оскърбление на добрите нрави". Наркотици, престъпни банди, кръв, коварни жени с волно поведение и екшън по улиците на Вашингтон изпълват този ироничен и остроумен черен роман. ... |
|
|
През 80 -те години Чарлс Буковски , скандален писател и поет, е вече прочут, позастарял и поусмирен. Парите обаче пак не достигат и добре му идва поръчката на холивудски продуцент да напише сценарий за разгулните си млади години. От премеждията около сценария и снимките се ражда романът "Холивуд", в който се подвизават капризни актьори, истерични старлетки, ексцентрични режисьори, лукави адвокати, продуценти шмекери, несретни кинозвезди в залез, плюс целия миманс на филмовата Мека. Филмът е "Barfly" (1987) - режисьор Барбет Шрьодер, продуцент Франсис Форд Копола. ... |
|
|
Франц, младеж от провинциално градче, се отправя към Берлин, за да работи в магазина на свой заможен родственик, който заедно със съпругата си Марта, го взима под крилото си. Неудовлетворена и отегчена, Марта съсредоточава интереса си върху Франц, който скоро става нейн любовник. Връзката разцъфтява, задълбочава се и се разгръща в кроежи как да се избавят от съпруга, за да се наслаждават свободно на своята страст и на неговото богатство. Следва низ от обороти, ту забавни, ту драматични, и все повече надвисва сянката на смъртта. Но у Набоков нищо никога не се вмества в рамки, дори не и един обикновен любовен триъгълник. & ... |
|
|
Чарлс Буковски (1920-1994), прозаик и поет, знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, е сред най-тиражираните и превеждани американски автори, а според доста мнения - и най-подражаваният. Творчеството му наброява около 50 книги - поезия, проза, есеистика, сценарии. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно говори за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. ... |
|
|
"Едгър По - най-мощният писател на своята епоха - хипнотично изобразява как абсурдът прониква в разума и властва над него с чудовищна логика." Шарл Бодлер "Най-ценните си идеи дължа на моя велик учител Едгар Алан По." Стефан Маларме "В този смутен литературен век Едгар По представлява мълнията на шемета и поетическата буря. Опитите творчеството му да бъде анализирано често отвеждат, както при Леонардо, само до загадъчни усмивки." Пол Валери "Едгар Алан По е сюрреалист на приключението." Андре Бретон ... |
|
|
"Бурята вилня страшно през цялата нощ, но нищо особено не се случи. На следващата сутрин обаче, като слязоха за закуска, отново откриха на пода ужасното кърваво петно. – Не вярвам вината да е в ненадминатия чистител "Пънкъртън" - каза Уошингтън, - защото съм го изпробвал на какви ли не петна. Сигурно е привидението. Той повторно изтърка петното, ала на другата заран то пак се появи. На третата също беше там, въпреки че вечерта мистър Отис лично заключи библиотеката и взе ключа със себе си, на горния етаж. Сега вече цялото семейство бе силно заинтригувано; Мистър Отис взе да подозира, че се е отнесъл твърде ... |
|
|
Гере е дребен счетоводител в провинциална фирма, свит, отстъпчив, незабележим - от хората, които времето и събитията подминават. Живее скромно, на квартира у странната и мрачна Мария, жена с тъмно минало. Но сивото му ежедневие се разчупва, когато един ден намира на пътя чантичка с ценни накити, за които скоро става ясно, че са свързани с кърваво престъпление. И тази случайност го преобразява, превръща живота му в опасно приключение. Франсоаз Саган (1935 - 2004 г.), една от иконите на съвременната литература, прави невероятен бум с първата си творба, "Добър ден, тъга", която мигновено взривява книжния пазар и ... |
|
|
"Животът е шествие. Който крачи бавно, го намира за твърде бързо и го напуска. А който крачи бързо, го намира за твърде бавно и също го напуска.""Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозорци, а други – не.""Когато ми казвате: "Не те разбираме", това е възхвала, за която аз не съм достоен, и оскърбление, което вие не заслужавате.""Когато стигнеш до сърцевината на живота, не ще се окажеш нито над мерзавеца, нито под пророка." Халил Джубран (1883 – 1931) е писател и художник от ливански произход, но живял и творил в САЩ. Сравняват го с Ницше и Уилям Блейк, а ... |
|
|
"Нощта се разсипва във блясъци по върховете. Слънчогледите погледната слънцето! Зората от сън се пробуди сред гръм от картечници: От далечните склонове - удар след удар - заплющяха луди курпуми - олово. Топове като зинали слонове зареваха... Трепет и страх. Слънчогледите паднаха в прах." Из книгата Поемата Септември е най-мощната, най-ярката илюстрация за единство и последователност на Геовите социално-нравствени и естетико-художествени терзания и търсения. Няма противоречие между експресионистичните експерименти и социално ангажираната тенденция. Формата е съдържателна, твърди Хегел . У Гео Милев трагедията ... |
|
|
"Следобедът беше превалил и всички от дневната смяна си бяха тръгнали. Редакторът на вечерното издание тъкмо бе пристигнал - беше си свалил палтото, жилетката, яката и вратовръзката, бе запретнал ръкавите си до лактите и си бе разкопчал тирантите - готвеше се за работа. На вратата боязливо се почука. – Влез! - извика редакторът Красива млада госпожица с умоляващи сини очи и елегантен кок на тила влезе с навит на руло ръкопис в ръка. Редакторът го взе и мълчаливо го разгъна. Беше стихотворение и той го прочете с приглушен глас и конвулсивно потрепване на челюстта, което се дължеше на обстоятелството, че говорния му ... |
|
|
Различните... Едни срещат симпатия и състрадание. Други са отхвърляни. Обречени на живот без приятели, без любов, в самота - първо принудителна, после доброволна. Срамът изчезва, страхът не. Тялото е затвор, а умът се подчинява на тялото. Катя е от отхвърлените. Едно просто сетивно удоволствие я обсебва дотам, че я лишава от всички останали. Мечтае да е нормална, както нормалните мечтаят да са изключителни. Но мечтите полека угасват и тогава изходът е да потъне в своя порок, да го превърне в източник на радост. Живот на ръба, който може би бавно убива."Такива хора има. Понеже не ги виждаме си мислим, че те не ... |
