"Разказите на д-р Борис Таблов са пропити с много човещина и емпатия, които са ни толкова необходими днес, за да можем да излезем от пандемията, запазили човешкото в себе си." Георги Бърдаров "...Един лекар в ролята на писател. ...От първо лице за суровата реалност на спасяващия животи. ...Как да не забравяме, че преди всичко сме хора дори и изправени пред края." Из книгата Д-р Борис Таблов е анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия, където работи от 2010 г. Привлича внимание с публикациите си в социалните мрежи в началото на пандемията. Скоро след това разкрива таланта си за писане с поредица ... |
|
|
С буквата Ю ютията познават. С нея дрехите ни глади мама, радостта на всички е голяма - дрехите ни по-красиви стават. Ябълките с Я започват. На пазара с радост го посочват. Хапвайте ги - жълти и червени - да сте здрави, бодри и засмени. ... |
|
|
Културният теоретик Борис Буден ни предлага своята диагноза на настоящето и на най-новата история на нашата част от Европа. Повече от четвърт век след формалния край на комунизма, той търси отговори на въпроси, отнасящи се до всички посткомунистически общества: Какво се случи с базисни понятия на демокрацията, когато бяха пренесени в посткомунистическите общества? Възможно ли е да говорим за "край на обществото", за "разтваряне на социалното", за преобразуване на "членството" на индивидите в него? Каква е връзката на всичко това с възраждащата се религия? А с национализма? А как се ... |
|
|
"Сигурен съм, че някои ще нарекат тези стихотворения прекалено сантиментални. На фона на утвърдените или претендиращи за канон днес шаблони на модерна поезия, тези куплети наистина изглеждат уязвими, беззащитно - канцонетни. Други обаче ще намерят в тях най-важното - духа на всичко онова, което наричаме поезия. А то е безстрашие пред себе си, опиване от свободата да бъдеш тъжен, преклонение към лириката като начин за усещане на света. Много от стихотворенията на Борис Жогов са подобни на песни, изпълнени от бард, танцуващ по ръба на сантимента, но с по-своему хипнотичен танц. Желая успех и на този модел на ... |
|
|
Това е първата поява на Борис Зайцев на български език. У нас реакцията на почти всички - дори хора, повече или по-малко живеещи с руската култура, е - "непознат". Той е слабо познат и в родината си. Трофим Прокопов, съставителят на неговото най-пълно и още незавършило издание в Русия, се пита: "Защо не знаем за него почти нищо?" А Зайцев е публикувал от двадесетгодишен, в началото на века, и после в емиграция от 1922 до смъртта си през 1972, на 90 години. Създадената от този човек книжнина е огромна: "целият Зайцев" - това са около 700 заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета, ... |
|
|
Да устоиш и да продължиш. ... Как да се научиш да живееш отново, след като животът ти е нанесъл жесток удар? Някои травмирани деца - грозните малки патенца, описани от Борис Сирюлник, устояват на изпитанията и дори понякога ги използват, за да станат по-човечни. Откъде черпят сила? Тази способност да оцелееш, като дори се преобразиш красиво, е резилиентността, "изкуството да плуваш в буйни потоци", без да се оставиш бурното течение да те завлече към водопада от страдания... способност да се изправиш, след като си паднал, да се възстановиш от раните си (болест, траур, изнасилване, война, атентати, депортиране). ... |
|
|
Основното лекарствено вещество в този сборник разкази е искрящ хумор, който прераства в политическа сатира. Грабва твоето внимание от първите няколко изречения. Развеселява те и замайва главата с нейните герои - толкова реални и толкова чудати. Но накрая остава в душата ни един горчив привкус от нерадостният живот, който сме принудени да живеем тук - в нашата скъпа родина. Предназначение: подобрява настроението въздейства благоприятно на сърдечно-съдовата система намалява бръчките засилва мозъчната концентрация кара ни неусетно и без странични ефекти да се откъснем от тежкия живот Начин на употреба: може да ... |
|
|
"Кое кара един човек да премине границата? Да пожелае собствения си край или смъртта на другиго? Има ли още ценности и дали думата "грях" е отживелица в нашето модерно, забързано, пренаситено с технологии, съвремие? Къде отиде човечността? Кой изтри, от речника на хората, смисъла на думата "съвест"? Сеща ли се изобщо някой за Сократ, който минавайки по една атинска улица, зърнал свой ученик, който излизал от къщата на някаква блудница? Юношата се засрамил от лицето на учителя си и се дръпнал бързо, за да се скрие вътре. – Младежо – му рекъл тогава Сократ – не е толкова срамно да излезеш от такава ... |
|
|
В изданието се прави подробна металогенна характеристика на находищата на олово и цинк. Освен геодинамичната обстановка, при която възникват находищата, са очертани и регионалните синрудни геоструктури. Голямо значение се отдава на скалните рудоносни комплекси, поделени на генетично (парагенетично) и негенетично свързани с рудите. Определен е минералният тип на находищата и е посочен техният генезис. Разгледани са и редица други характерни особености на отделните металогенни типове находища - околорудни метасоматити, морфоложки типове рудни тела, текстурно-структурни особености на рудите, главни, второстепенни и редки ... |
|
|
"Може би тези редове тези думи са безмълвно време очаквани от онзи Безимен Безумец непохватно създал ни и побегнал нанякъде." Борис Маргов ... |
|
|
"Майната им на хилядата динара" е брилянтна антивоенна, горчиво-иронична книга, която изобилства с всички нюанси на хумора, сатирата, гротеската, но и с отлично познаване на балканската психопатология, свързана с ежедневието на живота и смъртта. Сюжетната нишка проследява един ден на хърватско-бошняшкото бойно поле, в село Музаферови къщи, където се случва парадоксалната среща между шестима души от специалните хърватски формирования, дегизирани като войници от босненската армия, със същия брой босненски войници, преоблечени в хърватски униформи. В хода на напрегнатото дебнене всеки от участниците прехвърля в ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука". ... Изследователски проучвания, открития и артефакти в Мездра, Враца, Берковица, Чипровци, Монтана, Кула, Никопол, Плевен. Борис Дякович (1868 - 1937) е български музеен и библиотечен работник и учен. Произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва румъно-българско трикласно училище в родния си Болград и класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 - 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 - 1898). Посещава лекции в Колеж дьо ... |
