Всяко нещо идва с определена цел в точното време. Древна тайна... Антон Велинов от години се опитва да докаже съществуването на древно племе, населявало земите на Странджа. Съдбата го среща с красивата и амбициозна Дарина Стоева, която е убедена, че именно в мистичните земи ще открие тайната омайваща билка на тракийските жени. Опияняваща страст... Божидар Стоев е наследил страстта към траките и виното от баща си и успешно я прилага в бизнеса си, като създава нектара на боговете по начина, по който са го правили дедите ни. Михаела Герасимова е жена, изтъкана от страсти и желаеща с цялото си същество да успее. Сред ... |
|
|
Романът "Животът като липсваща лъжица" е дебютен за младия автор Иван Димитров, познат на българските читатели само с разказите си („Местни чужденци", Арс 2010). Книгата не се стреми непременно да предизвика скандал, но би могла да убие всеки, който мисли, че младите се занимават само с любов, учение и спорт. Макар че вътре има и любов, има побой - жалко че добрите си изяждат боя, - а има и състезателни постижения... в друсането. Как се става наркоман? Отговорът на Димитров е отчасти уличен, защото улицата активно присъства в романа, и отчасти литературен заради литературните пристрастия на автора към Джак ... |
|
|
"Без вяра човек е нищо. Вярата издига човека над животните, че дори над всичко. Вярата планини движи!" Антон Прудкин "Изправяме се пред личност, която не трепва пред трагичната си съдба и с антично величие върви към своя гроб. Той остава верен син на родолюбивата си майка и на предания си баща - солдат от Освободителната армия, украинец по народност, но останал при любимата си съпруга, натурализирал се в България и станал съединителен образ на дружбата между българския и украинския народ. Синът отстоява с кръвта си демократичната и славянофилската линия в нашето общество - линия в еднаква степен единна със ... |
|
|
Петър Христозов е литературен псевдоним на Христо Вълчев, генерал от съветското военно разузнаване. Член на Съюза на българските писатели от 1995 г., за петнадесет години той издаде над четиридесет романа и близо десет сборника с разкази и новели. Маститите ни писатели и критици го отричат, но хората го четат. Дори в чужбина. В политическите му романи фактите често са нелицеприятни, но героите са назовани с истинските им имена. В книгата Големият малък човек авторът събира банкерка, бивш шампион по гребане, инженер и лекарка. Две убийства, пари, власт и любов. Мнозина ще се познаят. Но ако ви харесват напарфюмираните ... |
|
|
Малки истории от полицейските архиви. ... „В българската, както и в световната история, терорът е оръжие на по-слабите. Летописът му у нас датира от времето за национално освобождение от османско владичество. Терор е използван и от Вътрешната революционна организация на Васил Левски, и от Вътрешната македонска революционна организация на Гоце Делчев, Яне Сандански и Ванче Михайлов. В по-ново време, след Първата световна война , терорът е тактическо средство на комунистите по пътя им към насилственото завземане на властта, и на анархистите, в стремежа им за създаването на безвластното общество. Времето на Втората световна ... |
|
|
Борислав Пекич е една от най-значимите литературни фигури в сръбската литература. За пръв път на български език ще излязат два романа на писателя - „Човекът, който ядеше смъртта” и „ Атлантида ”. ... Жан-Луи Попие има красив калиграфски почерк и живее по време на Френската революция. Той не се интересува от политика, не е нито революционер, но работи в Палатата на правдата и задължението му е да вписва смъртните присъди в регистъра на хората, изпратени на гилотината. Самият той никога не е виждал уреда за екзекуции. Денят му протича монотонно, докато нещо на пръв поглед незначително преобръща живота му. Възможно ли е да ... |
|
|
Лицата на неродените пеперуди е книга за един невидим в нашето общество свят - светът на домашното насилие. Книга, в която всяка история е самостоятелна вселена. Нечия вселена. Главната героиня Адриана е просто свързващото звено, опитващо се да разбере смисъла на съществуването. Това е един калейдоскоп от съдби на хора, "интимно" притиснати в обятията на насилието. Представени без разсъждения. Просто такива, каквито са. Една разхвърляна книга. Като Живота."Още от първите редове сякаш някой те хваща за гърлото и рязко те разтърсва. Поемаш дълбоко въздух и продължаваш. Образите, картините, световете се ... |
|
|
Джером Клапка Джером (1859 - 1927) е автор на около 50 книги - романи, разкази, есета, пиеси. Със своя неподражаем хумор той повече от век разсмива, забавлява и радва милиони хора по света. Творбите му са остроумни и мъдри, добродушни и прочувствени, дълбоки и утешителни. Той увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно. Разказите в настоящия сборник се издават на български за първи път. ... |
|
|
Второ подобрено издание. ... "Драги читателю, Около VIII век хазарската държава се засилва. Хазарите освобождават Киев от български данъци и започват сами да ги събират. Основаването на руската държава води до изменение на съотношението на силите между волжки българи, дунавски българи, хазари, и руси. Руската държава започва с отвоюване на Новгород, след това Киев, прекъсва връзката между България на Волга и България на Дунав и още от самото си начало започват набези срещу Константинопол, които по един или друг начин засягат България. Теофан ни съобщава, че още през 774 г. руски кораби, които са били на служба на ... |
|
|
Художник: Росица Георгиева. ... Атанаска Иванова е родена в с. Ставерци, обл. Плевен. Фамилията ѝ по баща е Радойска. Като малка, заедно със семейството си се преселва в гр. Троян, където живее, работи и до днес. Средното си образование завършва в гр. Ловеч - ИТ "Димитър Благоев", а висшето - в СА "Димитър Ценов" - гр. Свищов. "Лицата на любовта" е първата ѝ поетична творба - стихотворения от далечното минало до сега. Силната чувственост, отразена в тях може да накара всеки читател да се пренесе в "света на любовта", и да открие частица от себе си. Съдба Не се ... |
|
|
"Отривиста, жизнена и честна към думите, новата книга на Людмила Миндова не се чете, тя се живее." Илко Димитров "Вече да се говори човешки е трудно, но особено трудно е да се пише човешки. Стихотворенията на Людмила Миндова в тази книга, независимо дали са шепот, мълчание или вик, са такива. Те преминават вътрешните граници и излизат навън, там, където лудата по средата на булевард България е регулировчик на живота и после отново се обръщат навътре, там, където внимаваш да не изгубиш човешкото в себе си. Световете се срещат - този в нас и този извън нас. Световете, които са всъщност един - светът на ... |
|
|
"Книгата на Георги Маринов е стотен менхир, който дълго ще занимава изследователите; ще се опитват да го нагодят към другите известни мегалити, но той ще продължава да стърчи извън всички класификации и ще указва не път, а състояние. Ако е възможно да има спокойно безпокойство - това е книгата на Георги Маринов. Ако е възможно да има потайно себеразкриване - това е книгата на Г.М. Ако е възможно да има неочаквано очакване - това е книгата на Г.М." Откъс от рецензия на Красимира Зафирова "Мнозина и днес ще попитат: Кой е Георги Маринов? Ще отговорим: автор на няколко стихосбирки, един от деликатните ... |
