Актуалността на миналото

Актуалността на миналото Валентин Вацев Времетраене: 1:09 мин. Последният ловец на делфини Захари Карабашлиев Времетраене: 0:43 мин. Последните дни на Кира Мълан Ники Френч Времетраене: 1:03 мин. Сърцето ми смени адреса си Мишел Бюси Времетраене: 0:56 мин. Библиотеката на сърцата назаем Луси Гилмор Времетраене: 1:01 мин. Повелителката на слънцето Мая Люнде Времетраене: 0:59 мин. Всичко за тръгването на училище Фелисити Брукс Времетраене: 0:55 мин. Розов изгрев след дъждовна нощ Изабел Овчарова Времетраене: 0:55 мин. 1000 любопитни въпроса и 1000 изумителни отговора Времетраене: 0:46 мин. Реката, която помним Уилям Кент Крюгър Времетраене: 0:57 мин. Самотен мъж в Берлин Крис Пауър Времетраене: 0:52 мин.

Според един разпространен либерал-позитивистки догмат миналото е това, което е било, но вече не е и няма да бъде. Хипертрофираната представа за линейния характер на прогреса и за неговата необратимост се основава върху опростената представа за миналото - че то е подобно на килер, запълнен със стари и ненужни вехтории, които се пазят за всеки случай, но които вече никога няма да са потребни. Това е представата, че вчерашният ден оттича в канала необратимо и напълно закономерно. Това е още представата за историята като широка и мътна река, която завлича всичко, попаднало в нея, и рано или късно то изчезва в устието на тази река, там, където тя се влива в безсмислието. Миналото като стар килер и историята като безусловно движение към нищото - това са двете представи на либерал-позитивистката цивилизация, които взаимно се обуславят и обосновават. И двете се основават върху идеята за времето като едностранен поток, който няма реални измерения и който по същината си е преход от новото нищо към старата нищожност.

Този сборник от статии, студии и есета има своята цялост в единната авторова гледна точка, която категорично се противопоставя на илюзията за времето и за миналото като склад с вехтории, за историята като ненужно движение назад към нищожността. Авторът е убеден в противоположното - миналото е актуално, насъщно и продуктивно. В неговите неясни глъбини разбиращото око на изследователя провижда очертания, които са всъщност - или поне могат да бъдат - очертания на бъдещето. В този смисъл миналото не е това, което е било и вече не е, а е това, което е и което може отново да бъде.

Катехон
София, 1000
ул. Стара планина № 5, ет. 2
02 946 35 21

Културният смисъл и значение на кирилицата
Политическата безпътица и лявата култура в България
Риториката и безразличието към истината
Краят на левицата?
Когнитивният дисонанс на нашите в ПАСЕ
Родното - хуманност и метафизика
Лявата култура в постмодерността
Изтегляне на US войски от Източна Европа и Балканите срещу нератифициране на договора Русия-Китай
БСП трябва да защити трудова България, дребния и средния бизнес
Отношението САЩ-Европа
Хегемонията и циклите на Джовани Ариги
Дванайсетте точки от китайския мирен план очертават принципно нов свят
Сблъсъкът на големите пера в БСП - Дърева и Симов - не вещае нищо добро
Традиционни йерархии и модерни неравенства
Прогрес и вечност
Празникът на Духа, който пребъдва
Относно нисколетящите пудели
Голямото подземно бучене
Радост в долината на умрелите слонове
Равинът и временната душа на Голема
Краят на модела и новата политическа идентичност
Новата руска държавност и политическото православие
Кога кънти тишината?
Путин в България
Американската перестройка и българският елит
Балканските модернизации и псевдоморфизми
Българският елит на прага на Европа
Европеизмът като последно прибежище на българската политическа класа
Негативната онтология на съзнанието
За ново небе и нова земя
Между големия и малкия живот
Съгласие зад гърба на демокрацията
Статуквото като край на прехода
С пари отвън не се прави българска политика
Карл Шмит - формулите на добрия тон
Трети март - българският национален празник
В Америка ще има война, различна от всички войни досега
Ужасна илюзия е, че Господ е българин