Второ издание. ... Второто издание на култовата стихосбирка "Канела" на Елин Рахнев идва осем години след онази зима, в която всичко ухаеше на канела. И сега, както и през 2008-ма, имаме нужда от поезия, която ни вади от обичайното живеене, залива ни с купеста тъга и ни превръща в "дистрибутори на винилово щастие". Книжното тяло е все така красиво и изящно, благодарение на оригиналните графики на Кольо К., който сигурно продължава да пътешества с небесното си такси, развял все същия копринен шал "сред кипнали зелени облаци, с тъмни очила за залези и изгреви". Корицата е обновена и стилна. ... |
|
"Ако перифразирам Одън - "дъждът роди поет". Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга." Иван Ланджев "Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени... И с един късноромантически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени... Иронии и меланхолии да се застъпват пътем... ... |
|
"Светът на "След дланите" е чувствителен и настръхнал, но същевременно познал отказите и провалите на зрелостта - сдържан, хладен, гравиран от изящните фигури на иронията. Гласът в "След дланите" одрасква читателя леко, но достатъчно, за да нарани погледа, да разлюлее видимото, да извади на бял свят уж пренебрежимите дисфункции в общуването, баналния ужас на всекидневието, все по-трудно възможната близост. В дебютната си книга Гергана Панчева демонстрира изострено поетическо внимание към детайла, но и към неговия ритъм, към начина, по който фотоувеличената подробност променя пулса на цялото, ... |
|
"Кеносис" е отказът от всичко, намаляването на живота, изтощаването до смърт. Това е процес на себеизпразване, самоизчерпване, себеотнемане, то е протяжното изтощаване на смисъла, призивът обезслави се. "Кеносис" е и точката, в която залозите са празни и нищо не може да се промени. Който претърпи този момент, без пустото в себе си да зарази пустотата навън, може да види как времената се преобръщат. "Кеносис" е опразване на високите редове, при което те остават високи, но празни. Прозрачни, без съдържание, те са вече чист жест с облик на послушание: остави се и се оставям. Метафизично късо ... |
|
Стойчо Младенов (1996, Троян) е най-младият лауреат на конкурса "Веселин Ханчев" (2013) и носител на първа награда за поезия в конкурса "Петя Дубарова" (2014). В момента следва право в СУ "Климент Охридски". "Прибран в себе си, открит към тишината на своята уязвимост, Стойчо Младенов вече живее единствено с опората на думите. Една висока и силна самота, с чиито стихотворения тайно се сприятеляваш, доверяваш им истинските си загуби." Марин Бобаков "Има първи книги, които не приличат на ... Те са! Помнят се заради своята бистрота, талант, споделимост. Такава е книгата на Стойчо ... |
|
"Гласът на младата писателка Бистра Величкова е неочаквано суров и мъдър. Дебютният ѝ сборник с разкази, озаглавен "Малка, мръсна и тъжна", изследва съдбата на разломената и разбягваща се навън и надолу българска галактика през годините на прехода. Почти всички разкази са написани в аз-форма. Този похват гарантира висока степен на достоверност при изобразяването на героите, но може да се превърне в нож с две остриета за неуверения разказвач. Трябва да подчертаем, че Бистра Величкова се справя майсторски, почти блестящо с това предизвикателство. Бистра Величкова не търси самоцелните ефекти, не се ... |
|
"След целия опит, който имаме с писането и любовта, тази стихосбирка с изящна лекота ни повежда отново из лабиринта на любовното тяло и неговите градове, стаи и стълбища. Много силен поетически дебют." Георги Господинов "Димитър Ганев превъзхожда "младата" ни поезия в редица аспекти: овладяността, ерудицията (да не се обърка със самоцелни препратки), широтата на мирогледа. Докато "Никол слиза по стълбите", авторът ѝ се изкачва спокойно и уверено към своите литературни образци." Иван Ланджев Димитър Ганев е роден през 1992 г. в София. Учи философия във Виенския университет. ... |
|
"...Непреднамерена елегантност и стаяваща се между епизодите поетичност. Разкази за страха, за самотата, извън която човекът изглежда няма съществуване. Тези разкази поставят най-трудния въпрос: от какво е съставен аз-ът? ...Спомени и телесна сетивност, детски преживявания и театър на половете. Едно силно усещане за накърненост трайно се наслагва: кракът го няма, родителят го няма, нещо ценно от миналото го няма... Човекът в тези разкази е разпилян в поредица от бълнувания и травми." Борис Минков Петър Денчев е роден през 1986 г. във Варна. Завършил е режисура за драматичен театър в НАТФИЗ, София. Автор на ... |
|
Пред нас е поетическо дарование с твърде разнообразни творчески проявления. Само в "Записки върху сняг" Красимира Зафирова поставя толкова голяма палитра от теми, колкото други поети разпростират в най-малко няколко книги. Отделните цикли в книгата – "За природата и децата на Одисей", "Риби и философи", "Другите", "Целуване на ябълката" и "Прекосяване на границата" – сякаш не смогват да поберат блуждаенето на образите и вечните превръщания, които повествователният слог задава. Не случайно Красимира Зафирова е лауреат на множество поетически награди, сред които ... |
|
„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
Животът е дихание и остава в пространството за белег на съществуване, като целувка в цветята и въздуха, а водата го мие и вгражда в пясъка на времето. Ако ме потърсите днес, аз съм песъчинка в окото на слънцето и пара в океана на пространството. Започвам оттам, където е забит стволът на родителите ми. Това е вулкан от възприятия, от минало и бъдеще. Живея навсякъде, срещам се със себе си, каквато съм била, каквато съм сега, надвесена над своята бездна, самата аз бездна и неизбродимо време. Чувствам се като вселена сред вселените и безгранична енергия. Дори в най-безсилните си моменти живея със силата на продължението и ... |
|
Една сутрин се събужда и вижда всичко за първи път. Книга. Еленчета. Дървени къщички. Прахосъбирачки. Пясъчни часовници. Шишарки. Гоблени. Прашната клавиатура на компютъра. Старите календари на стената. Термометрите, които не измерват нищо. Прозрачни кутии с дискове. Разпилени дискети по бюрото. Празни чаши върху библиотеката. Списания, каталози, брошури, лъскави приложения от вестници. И пак книги. И пак прахосъбирачки. И пак всичко отначало. И шарките на килима, и цветята от пердето, и бродериите върху покривките, и цветовете по чашите за кафе. После хвърля поглед още по-навътре. Книги, предмети, трупани с години, пълни ... |