Една сутрин се събужда и вижда всичко за първи път. Книга. Еленчета. Дървени къщички. Прахосъбирачки. Пясъчни часовници. Шишарки. Гоблени. Прашната клавиатура на компютъра. Старите календари на стената. Термометрите, които не измерват нищо. Прозрачни кутии с дискове. Разпилени дискети по бюрото. Празни чаши върху библиотеката. Списания, каталози, брошури, лъскави приложения от вестници. И пак книги. И пак прахосъбирачки. И пак всичко отначало. И шарките на килима, и цветята от пердето, и бродериите върху покривките, и цветовете по чашите за кафе. После хвърля поглед още по-навътре. Книги, предмети, трупани с години, пълни кутии, празни кутии, подробности, прах. И се приближава все повече. Сега му се струва, че се набиват на очи подробностите. Всичко извиква някакви спомени. Казва си, не знаех, че има тук толкова много неща, кога съм ги събрал. И пак се оглежда - има всичко, има бележки, има залепени по стените снимки от вестници, има плакати, има листа, забодени с иглички, да подсещат нещо.

"Лични географии" е заглавие на издателство "Жанет - 45" и излиза в поредицата за съвременна българска проза - "Гамбити".
Оля Стоянова е автор на няколко много успешни стихосбирки - "Фотографии" (2000 г., издадена като Първа награда от Националния младежки поетичен конкурс "Веселин Ханчев"), "Проза" (2002 г.) и "Пътна карта" (2003 г., издадена като Първа награда от Националния литературен интернет конкурс, организиран от Младежки дом - Русе и в. "Литературен вестник").

"Лични географии" е първата и белетристична книга. Романът на Оля Стоянова наблюдава начина, по който се прави равносметка. Около нас, в нашето "сега" се култивира твърде много прах от предишното и ние ходим навсякъде с този прах - така може да се формулира водещата лайтмотивното напластяване линия. За да можем да продължим, е необходима такава рекапитулация, която да почиства, да разделя нещата на купчини "трябва ми" и "не ми трябва". Като силен контрапункт е представена темата за "излизането навън", за връщането към едно забравено състояние. В този смисъл може да се каже, че "Лични георграфии" е "екологичен роман", който винаги ни е бил нужен, но досега не сме знаели за това."
Борис Минков