Мемоарите на един български летец. ... Автор на настоящата книга е офицерът от Българската армия поручик Владимир Балан, син на първия ректор на Софийския университет акад. Александър Теодоров-Балан. С чувство на отговорност и дълг към Родината той записва своите спомени от Първата световна война, за да служат за пример на бъдещите поколения. Книгата излиза днес за първи път от 1939 година насам. "Спомени летят" пресъздава първите години от изграждането на българската военна авиация и нейните професионални дейности. С рядко срещана скромност летецът разказва за храбростта, проявена от неговите бойни другари, но ... |
|
|
Владимир Кондарев е роден през 1959 г. в Чирпан. През 1978 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък. От 1982 г. до 1986 г. специализира скулптура в гр. София. "Този художник е магически привличан от загадката, наречена Човек. Той сякаш отрано е разбрал върховното значение на Сократовия съвет "Познай себе си". С това можем да си обясним десетките му твърде интересни автопортрети. Един от тях като че ли ни препраща към автопортретите на Гео Милев с едно око, друг сякаш ни говори за бохемските състояния на художника, трети е обвит в странна меланхолия, тъга и резигнация, четвърти като че ли пресъздава ... |
|
|
В ръцете си държите спомените на един бележит българин, оставил трайна следа в родната история. От дете възпитан в чистосърдечно родолюбие, почтеност и дълг към Отечеството, Владимир Вазов отстоява тези идеали от първия до сетния си миг. Винаги работейки 3а националния интерес, той не се поколебава да взема решения, продиктувани от личните си убеждения и съвест, без оглед на задаващите се последствия. Офицерът преминава през бурята на трите войни 3а национално обединение в периода 1912 - 1918 г. Чудото, което българските войници извършват под негово командване при легендарната Дойранска позиция, се превръща в еталон за ... |
|
|
Този роман за края на света може да се чете и като три отделни новели: Забравихме си очилата в друга епоха, Изгорелият Младежки театър и Сам в града на безсмъртните. Хронологически действието започва във втората част, в края на XX век, продължава в третата, в края на XXI век, и завършва в първата част, през XXIII век. Но има и един астероид. И нещо друго, което остава отвъд времето. "Той беше сам и гол на ръбата скала, осветена като планинска преспа в лунна нощ. Но наоколо, в черната вселена, нямаше луна. Далечни звезди се преместваха бавно с годините. Беше сам на някакъв астероид. Струваше му се, че този плътен ... |
|
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... "Руският народ има дълга традиция на управление от силни царе", възвестява президентът Путин ... И Сталин бе силен цар. В идеологически план Путин игра с финес, видоизменяйки осъждането на Ленин в пълзяща реабилитация на Сталин , превърнал се най-вече заради борбата срещу нацизма в олицетворение на реда и сигурността на империята днес. Ленин бе символ на комунистическата идеология. Сталин символизира великолепието на царете, на Вечната Русия. Да се погребе Ленин. ... |
|
|
Човекът - излъчвател на топлина, светлина и любов ... Тази книга ни дава необикновеното щастие да бъдем със забележителния световно известен изследовател, психотерапевт и писател на нашето съвремие: автогенен тренинг, самовнушение самоуправление и самоконтрол на психическите процеси себепознаване и откриване на себе си как да постигнем успехи в общуването с хората - чрез опознаване, съчувствие и разбиране как да преодоляваме страха при явяване на изпити, сцена и др. установяване на духовна саморегулация, хармония и мир със себе си "Стремежът към самоусъвършенстване е на възрастта на човечеството. Всеки си ... |
|
|
"Започнах да мисля на глас: – Ти ми пееш... За добро трябва да е. Но аз избягах. Какво съм постигнал? Аз предадох, не простих, откраднах, бях немилостив... а ти ми пееш. Не заслужавам добро. Песни - още по-малко. Птицата беше черна, а дървото, на което беше кацнала, сякаш щеше да падне всеки момент. То не бе мъртво, беше умъртвено. – Още не ти е дошло времето. Затова ти пея. – Ти си камбана, така ли? Съобщаваш, че е време ли? Звън на съдбата? Птицата запя по-силно. Някой трябваше да ѝ каже, че не пее добре. Крещеше и щракаше с клюна си, сякаш отваря и затваря врати, метални ръждясали порти. – Оглушаваш ме! ... |
|
|
Книгата разказва откровено и непринудено за перипетиите на един живот, отдаден на театъра. Авторът проследява своя житейски и творчески път, започвайки от родното Русе, през студентските години, до магнетичния свят на театралното изкуство, изпълнен с вълнуващи преживявания и срещи със забележителни творци. ... |
|
|
Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов . ... Трагедията на Първата световна война отнема живота на един от най-талантливите ни и обещаващи поети - Димчо Дебелянов. Неговата преждевременна смърт се превръща в непрежалима загуба за българската литература. Впоследствие за изучаването на творчеството и загадъчната същност на поета ще бъдат посветени немалко книги, сред които се откроява една. Бездомник в нощта от Владимир Русалиев е своеобразен очерк за изпълнения с трудности и скърби живот на Димчо Дебелянов. Отпечатано за първи път през 1936 година, изданието разкрива сложната личност на поета, връщайки читателя в ... |
|
|
"Трябва да сме благодарни на Владимир Гаджев , когато вземем в ръка книгата му. Не очаквах, че в този неголям обем ще открия толкова много и нови неща от сложния пъзел, какъвто е животът на Никола Гюзелев и неговото време. Да, слушахме го на живо в България, има няколко книги и филми за него, интервюта и сега са достъпни... И приживе беше легенда. При цялата си достъпност и откровеност. И все пак има много "потайности" зад кулисите, за които можем само да се досещаме. И много скрита за нас сила в Гюзелев, която го направи уникален артист и педагог, повод за възхищение и пример за подражание. Артист от ... |
|
|
Светове Като слепия бродя сред вас пипнешком - без да зная къде сте, какви сте. Тъмнината е моят естествен подслон. Затворете очи и ме вижте. Цяла вечност изглежда живеем така в светове непознати и чужди. В тях се лутаме ние не с тояжка в ръка, а след своите слепи илюзии. Владимир Попов Владимир Попов е роден на 25.05.1942 г. в Русе. Завършва Втора гимназия "Баба Тонка" в родния си град и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. "Родна реч", сп. "Пламък", в. "Литературен форум", и в изд. & ... |
|
|
В тази книга се допуска наличието на определено теологически закрепено основание на естетическата нееманципираност на българското отношение към света - калокагатийния златен фон на византийската естетика, крепяща една дълбинна геополитическа ориентация и имунизирана сякаш спрямо възможните обрати в самата ориентация. В VII теза на "Върху понятието за история" Валтер Бенямин диагностицира неизбежната тъга на историка и писателя, чийто избор на похват се състои във "вчувстване в победителя". Но защо да е тъжен този похват, противно сякаш на свидетелствата на всекидневния опит и на станалите вече ... |
