Останка от една горда нощ

В тази книга се допуска наличието на определено теологически закрепено основание на естетическата нееманципираност на българското отношение към света - калокагатийния златен фон на византийската естетика, крепяща една дълбинна геополитическа ориентация и имунизирана сякаш спрямо възможните обрати в самата ориентация.

В VII теза на "Върху понятието за история" Валтер Бенямин диагностицира неизбежната тъга на историка и писателя, чийто избор на похват се състои във "вчувстване в победителя". Но защо да е тъжен този похват, противно сякаш на свидетелствата на всекидневния опит и на станалите вече отчетливи избори на жизнена траектория в преполовеното пространство на съответния персонален "преход"? Или може би тъгата на похвата е поредната хитрост на разума, който използва похвата на тъгата, прилага тъгата като похват? Не предполага ли тази апликация на меланхолията, на свой ред, своеобразно похватно вчувстване в потребността на победителя да се разтовари от вината, с която го натоварва неговата лесна, твърде лесна победа? Тъгуващият човек в крайна сметка е красив и тази естетическа идеология на тъгата е вялото сърце на сумрака, отчаяло се да улови мимолетното проблясване на образа на времето в неговите теолого-политически измерения.

Фабер принт ООД
Велико Търново, 5000
ул. Генерал Сава Муткуров 8
faber@faber-bg.com