Художник: Яромир 99. Не можеш ли повече, ускори темпото! ... "На границата между болката и страданието момчето се превръща в мъж", казва Емил Затопек. Като достига предела на възможностите на собственото си тяло, той се превръща във феноменален бегач и един от най-славните спортисти в света. На олимпийските игри в Лондон през 1948 година побеждава в бягането на 10 000 метра и се класира втори в бягането на 5 000 метра. Но Затопек не смята това за свой голям успех. На следващата олимпиада успява да извоюва за Чехословакия три златни медала и става легенда, като прибавя към това и още една лична победа - ... |
|
|
Избра и подреди Светослав Игов. ... "На Атанас Далчев От синята небесна тишина порониха се чисти едри капки, затрупаха в праха, по мойта шапка и на ръката ми се спря една. Тя е дошла от толкова високо, та нейното око е още чисто, защо смени лазурите дълбоки със тоя прах ти, бисерно мънисто? Дали помисли, че и тука има лазури, вечост в погледа под шапката? Ако е тъй, напразно си дошла, че те са тука тъй непостижими. Докосвам устни и изпивам капката, частица от небесната душа." Лъчезар Станчев ... |
|
|
Авторът е номиниран за международната награда "Астрид Линдгрен". ... "Здравей, хлапе! Обръщам се към теб така, понеже всеки на тази земя е дете! Нечие дете. И дете си остава до края... Децата на този свят Ту добър съм, ту лош съм, обаче съм човече, което расте. Затова и в закачка, и в плачка ми прощавате: "Той е дете!" Мамо, татко, нерядко и вие сладки, кротки, послушни не сте. Кой не върши от вас щуротии? Значи не само аз съм дете!" Виктор Самуилов ... |
|
|
Светът посреща 1941 година с тревога. Германският райх владее територии от Балтийско до Черно море, искрата на войната е подпалила и Африка. Победителите чертаят картата на една нова Европа, в която ще господства арийската раса, а бъдещето на всички останали народи е заложено на карта. В такива условия България е изправена пред съдбоносен избор. Противопоставянето на най-мощната военна машина към онзи момент е сигурна катастрофа, сключването на съюз с Германия, ако се окажем отново на страната на победените след края на конфликта, също. Как изглежда един от най-страшните военни сблъсъци в историята на човечеството през ... |
|
|
"Загледан в реката, Графа си помисли, че за негов късмет в града хората продължават да крадат, да убиват, да извършват обири и да вършат злини с растяща, но за него спасителна упоритост. Звучеше ужасно, ала беше така – тази причинена от удушаване смърт, която сега съдебният лекар се опитваше да обясни на следователя Марио Конде и на помощника му сержант Мануел Паласиос, бе спомогнала да облекчи празнотата му, да почувства, че мозъкът му отново работи и служи за нещо повече от главоболието, причинено от честите махмурлуци. – Как ти се струва, Конде? Вярно, мъж, но облечен и гримиран като жена. Вече имаме и убити ... |
|
|
"За какво е този роман? Не бих казала, че моите книги са за каквото и да било - извън хората и самите изречения в тях. Това превръща "NW" в един вид "упражнение по стил" – израз, придобил малко или повече негативно звучене. За мен обаче упражнението по стил не е изкуствен похват – животът на всеки от нас също е упражнение по стил. До скритото съдържание на нашето съществуване явно не се достига лесно: единственото, върху което ни остава да се опрем, са онези външни, явни знаци – как говорят хората, как се движат и обличат, как се отнасят един с друг. Ето с това се опитвам да се занимавам в ... |
|
|
Петър Чухов - 1961, София. Автор на 9 стихосбирки, роман и книга за деца. Творбите му са преведени на 17 езика. Носител на много литературни награди, сред които Наградата на музея "Башо" в Япония. Пише музика и текстове, свирил в различни рок-групи, в момента е в етнорок групата "Гологан" и групата за поезия и алтернативен рок "ЛаТекст", с която представя стиховете си. Отзиви "Деликатна, фина, нежна, ранима проза. Петър Чухов не се бои да представя героите си малко слаби, малко смешни, понякога беззащитни. Защото знае: не е слабост да си слаб, слабост е да се правиш винаги на силен. ... |
|
|
Тамбос е чувство при древните гърци. Чувство на вълнение и страх пред необяснимото. Чувство за божественото, което оставя този, който го изпитва, без думи. Чувство смесено и магнетично, което не подлежи на бързи и лесни описания. Чувство по своята природа дълбоко лирическо. Не е нужно да пътуваш до древна Гърция, за да изпиташ тамбос. Съвсем достатъчно е да оставиш вратата отворена. Това е тамбос - способност за изумление, дори когато, като в стих на Георги Рупчев , сме "уморени от чудото". Способност за благодарност, дори когато всичко е изгубено. Тамбос. Отзиви "Людмила Миндова пише на ръба на личното ... |
|
|
Рецептата за страхотен роман според Иво Георгиев : "Разстилате сюжет на няколко пласта, между тях слагате плънка от тъга, ирония, смях, щипка ерес, чаена лъжичка абсурд, любов на вкус, поръсвате няколко истории за прасета, няколко безумни, но брилянтни скокове между XIV и XX век. Слагате всичко това във фурната на Корсика да се опече. С две думи - пълна щуротия. Но омагьосваща и ярка." ... |
|
|
"Тези разкази са за любовта. Но живеем в постмодернизма. Струва ми се, че доста хора не се чувстват пряко засегнати от този факт. И наистина, трудно ще схванеш какви са ярките светлини и дълбоките сенки, ако вече си свикнал със сумрака. Веднага ще предложа изчерпателно обяснение на постмодернизма, понеже на писателя всичко трябва да му се разбира: състояние в съвременната култура, което отрича търсенето на смисъл в хаотичния свят, избягва самата възможност за смисъл, изразявано понякога чрез пародията на този смисъл. И каква любов може да има тук? Откъде да знам, честно! Любов... Като морето е. Куп скъпоценности ... |
|
|
Авторът е лауреат на Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" 2011. "Отсега ти казвам: няма да те удостоя с поантата която заслужаваш къде приключват миглите къде започва въздухът между телата ни не се наемам да реша и трудно ми е да повярвам че историите си имат край; та свършеците са неуловими като да познаеш сняг от сняг като ъгълчетата на устата ти когато ти признах: от всичко най ме бива в пристрастяването особено към вредните неща особено когато няма изглед за добра развръзка." ... |
|
|
"Призракът ли? Кой ли е той? Какво да ви кажа, чувствам се като Призрака, като героя преди Призрака в този роман. Представете си ме още в първата сцена, представете си ме до края. Това е този роман! Роман от началото до края. Нека бъдем заедно и заедно да разберем какво е това. Ще ни направи хора. Поне това. Да знаете - не е малко!" Тома Марков ... |
