Традиции. Приемственост. Новаторство ... Отдавна няма съмнение, че, както казва Лудвиг Витгенщайн, "границите на езика, който говорим, са и граници на света, в който живеем". Ето защо ролята на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е толкова важна в отварянето на границите и разширяването на вселената на всеки, който се е докоснал до чуждия език и културата като научен и професионален избор. Този сборник представя научните и преподавателските интереси на професорите, доцентите, асистентите, докторантите и свързаните с факултета колеги, които служат ... |
|
|
Книгата "Дзен и японската култура" е една от ключовите книги за дзен, създадени през ХХ в. Тя е основен източник за всеки, който иска да вникне в основните идеи на дзен - нещо, което е немислимо без познаване на контекста на японския живот и изкуство. На достъпен, но поетичен език, Дайсецу Судзуки излага своето разбиране на дзен и неговото историческо развитие, като свързва зараждането на дзен с бушидо , пътя на воина, и умело очертава връзките на дзен с фехтовалното изкуство, хайку , чайната церемония и изконната любов на японеца към природата. Трудът на Судзуки е основополагащ, като особено ценни измерения в ... |
|
|
90 години Международен музикален фестивал "Варненско лято" (1926 - 2016). ... Книгата проследява историята на най-стария музикален фестивал в България и е знак на признателност към неговите създатели и деятели. Фестивалът е наша изключителна културна традиция, който всяка година се възражда във Варна и благодарение на чиято актуалност винаги сме в крак с времето в неговите музикални измерения. ... |
|
|
Не вярвам, че човек не би могъл да стане един от другите! ... Географският канон гласи, че изворът, който е най-далеч от устието, е точката на произход на реката, а цялото й протежение носи едно-единствено име. Ала никоя голяма река не би достигнала океана, без да бъде захранвана от притоците: потоци, ручеи и рекички. С времето голямата река достига до океана, изворът тогава вече не е повече от смътен спомен; течението е било определено от множество стичания по пътя му... Стичането е най-жизнената и динамична енергия на човешката култура. За културата стичането е онова, което е гравитацията за природата. Или с други думи: ... |
|
|
Братислав Иванов е български японист, един от основоположниците на българската японистична школа. Завършва специалността "Японски език и литература" в Московския държавен университет и специализира в "Института за японски език" към Японската фондация. Включен е в състава на първия преподавателски екип на създадената през 1990 г. специалност "Японска филология". Превежда класическа японска поезия и е автор на осемнайсет статии и повече от трийсет книги за японския език и японската култура. През 2009 г. по предложение на японското правителство е удостоен от името на император Акихито с " ... |
|
|
Защо не можем без тази книга? защото е допълнено издание на доказалата се книга "44 уникални рецепти за домашно производство на ракия" защото в нея са събрани ценни и редки рецепти от дедите ни до наши дни защото чрез нея ще разберете как уханието на билките може да се съчетае над казана с парите на алкохола, за да се получат великолепни домашни ракии от суровини, които до сега не сте оползотворявали защото ще ви разкрие и тайните на добри чужди рецепти защото чрез наученото от нея ще станете най-добрите майстори и познавачи на домашната ракия Успех и наздраве! ... |
|
|
|
|
|
Глутенът е белтъчина, съдържаща се в пшеницата и в други зърнени култури. Съдържанието му варира при различните зърнени растения и дори при един и същ вид. Смята се, че пшеницата се е отглеждала още отпреди 10 000 години в Месопотамия. Тя е основен продукт за храненето. За съжаление обаче, според статистическите данни нараства броя на хората, страдащи от непоносимост към глутена. Разрешение на този проблем е намиращата все по-голяма популярност зърнена култура лимец. Също така пшениченото брашно може да се замести с други видове брашна - картофено, елдено, царевично, оризово, и др. Днес се произвеждат макарони и други ... |
|
|
Братислав Иванов е завършил японистика в Московския държавен университет и е специализирал в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на множество книги и статии, посветени на японския език и японската писменост, а също и на поредица преводи на класическа японска поезия. Той е първият преподавател по класически японски език и теоретична граматика на съвременния японски език в Софийския университет. През 2009 г. е удостоен от НВ император Акихито с Ордена на изгряващото слънце за приноси в развитието на академичните изследвания на японския език и разпространението му в България (Contributed to the ... |
|
|
Майк Федърстоун е световноизвестен британски социолог, професор в Голдсмитс, Лондонски университет; гост-професор в университети в Барселона, Женева, Киото, Ресифе, Сао Пауло, Токио, Сингапур, Ванкувър; почетен професор на Нов български университет, София. Той е основател и главен редактор на "Theory, Culture & Society" (1982) - най-влиятелното реферирано списание за културни изследвания в света; на списание "Body & Society" (1995), както и на поредицата от книги "Theory, Culture & Society". Основните му научни интереси са свързани с консумативната култура, социалната и културната теория, ... |
|
|
Кои са най-застрашените храни по света и защо трябва да ги спасим? Струва ли ви се, че каквото и да ядете, то има еднакъв вкус, където и да сте по света? Знаете ли, че: основният източник на голяма част от храната ни - семената - е под контрола на едва четири корпорации; че половината от сирената в целия свят се правят с бактерии или ензими, произвеждани от една-единствена компания; че 99% от кравите в млеко-преработвателната промишленост са от една порода; а всяка четвърта бира на пазара е продукт на една компания, независимо от бранда? Как стигнахме дотук? През последните 150 години с галопиращи темпове губим ... |
|
|
Защо ни трябва управление на културата? За по-голяма част от обществото тя трябва да се подпомага в търсене на решения за ограничаване на пазара. Какво означава интегрирано управление, когато разпадът на обществените отношения достига непознати стойности, изправяйки ни пред избори, които не правим в страха си от последиците? Засилващата се десинхронизация на социалните системи от своя страна повишава несигурността в обществото, изкушавайки ни да търсим частни решения. Посочените предизвикателства предполагат интегрирано управление на културата като стратегически ориентиран процес, при който се преосмислят нейната роля, ... |
