За Румен Стоянов , доайен на испанистиката и португалистиката у нас, единствен българин - почетен доктор на латиноамерикански университет (гр. Бразилия, 2012), ние, българите, заемаме средищно положение спрямо жестикулиращите южняци и въздържаните северняци. От десетилетия обаче имаме уклон към затихващо ръкомахане, което е белег за изгубване на национална самоличност - отпадат безмълвни знаци, нови не създаваме, предпочитаме да се възползваме наготово от чужди. Растящото обезжестяване е част от задълбочаващото се разбългаряване: в жестово отношение, както и въобще на културното поприще, ставаме все по-безцветни, по- ... |
|
|
Заглавието на тази книга се отнася изключително до нейната втората част. Първата част собствено има задачата да покаже, че има същностни и феноменологически релевантни аспекти на човешкото присъствие в света, които не могат да бъдат уловени от една локална или частна антропология. И че съответно не бива да се отказваме от проекта за една философска антропология. ... |
|
|
Историко-филологически издирвания въз основа на първоизточници. ... Турската и гръцката тирания бяха свели българския народ до най-ниското стъпало на човешката култура, но българщината му те не можеха да изкоренят. В съзнанието на народа все още бяха останали зародиши от национален усет. Този усет се разви с времето. У някои в съзнание. Българският народ съзна, че е бил народ и е имал своя самостоятелна държава и успя даже да си извоюва своя народна църква. Русия освободи една част от българския народ. Освободените българи се обявиха за самостоятелно управление, но те се разделиха по атавизъм на два дяла. Единият дял, ... |
|
|
"За малко повече от век - от Покръстването (864 г.) до завладяването на Източна България (971 г.) народът ни преживя един от най-драматичните периоди в многовековната си история. В книгата си "Царство и страдание на българите" писателят Димитър Делян ни поднася една великолепна художествена интерпретация на иначе малко суховатите, понякога противоречиви и най-често тенденциозни сведения на източниците. Постигнато е напълно автентично звучене в речта и духа на епохата, което долавяме в образите на исторически и художествено сътворените персонажи. Да се напише един правдоподобен и с ясно послание ... |
|
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
|
|
Плод на многогодишните му изследвания и основно преосмисляне на трудовете на старите автори в оригинал, д-р Ганчо Ценов написва капиталния си труд "Произход на българите и образуването на българската държава и църква" през 1910 г. Същата година с него кандидатства за доцент по стара българска история в историческия факултет София. Деканът проф. Златарски, който поддържа противоположна теза възприел безкритично Иречековата, проваля кандидатурата на д-р Ценов. Под диктат на Златарски цялата официална българска история го отрича. Без да спорят научно с него, те само го хулят. Той остава преподавател в Берлинския ... |
|
|
"Настоящата книга съдържа сведения на старите автори относно съдбата на готите на Балканите и в Европа след смъртта на Атила. Армията на Източната Римска империя по това време е доминирана от готи и хуни на Балканите. Независимите българи, подпомогнати от българите в империята, водят множество войни с империята, които водят до църковна самостоятелност на българите в рамките на империята. Паралелно с тези събития остроготите, отделили се от хуните, преминават Дунава и се стремят към върховната власт в Константинопол, но не успяват и правят многократни опити да се заселят в разни краища на Балканите, вече заселени от ... |
|
|
Енциклопедията представя по нов, завладяващ начин великите битки на българите за периода от създаването на българската държава до падането ѝ под Османско робство. Тя разказва увлекателно и дава обстойна информация за тях и за личностите, изявили се в центъра на събитията. Читателят ща намери в нея и всичко най-любопитно за оръжията, крепостите и тактиката както на българските воини, така и на техните противници. Прецизните възстановки и археологическите артефакти показват как са изглеждали оръжията, крепостите и тактиката през различните векове, какви са били доспехите на воините, а портретите на владетелите ... |
|
|
Историята на България в богат снимков материал в книгите "Непознатата България. Хора и събития 1878-1944", "Непознатият българин 1878-1944", "Непознатата София". ... "Непознатият българин 1878-1944" е фоторазказ за живота на българина от раждането до смъртта му. Представени са раждането на децата на България, техните първи стъпки в живота, обучението им в училищата, влизането на мъжете в казармата, военната им служба и техния всекидневен живот на фронта. Следва създаването на семейство и осигуряване на насъщния. Представени са различни видове селскостопански и промишлени ... |
|
|
Трето издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев . ... Историко-филологически издирвания и изследване на историята на трако-илирийци скити, готи, хуми, келти и други. Забранена в България от 1944 г. до 1990 г."Напечатаното тук е съкратена част от една по-обширно намислена работа, която засега не може да излезе. Ако въпреки това ние обнародваме настоящето, то е, че предвид борбите, които нашият народ води за своята политическа независимост, рекохме да му посочим какъв народ е той, защото той досега е водил борба в ненаучен терен и затова е губил. В тези си листове ние приведохме доказателства, че българите не са чужд ... |
|
|
"В ръцете си държиш книгата на Ю. И. Венелин "Критически изследвания към Историята на българите". Това издание излиза 171 години след първото руско издание в превод на български. Книгата е писана преди 1839 г., когато нашият народ е забравен от света и е пред прага на загубване на собствената си национална идентичност. Само по себе си написването на книгата и нейното публикуване след смъртта на Венелин от родолюбеца Денкоглу през 1849 година са събития от огромно значение за българското просвещение." Д-р Николай Иванов Колев ... |
|
|
"Приносно в работата е извеждането на ролята на икономиката като един от водещите фактори за индивидуализацията на културата. В този контекст авторът проследява връзката между идентичност (групова и индивидуална) - национален наратив - идеология - "биография на вещта". Много интересен е погледът върху начина, по който наивистичното народно изкуство се превръща в произведение на изкуството, след което се мултиплицира до сувенир. Откроено е място на музеите, изложенията и търговските експозиции в контекста на модерните културни процеси." Доц. Мира Маркова ... |
