Праотечеството и праезикът на българите

Трето издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев. Историко-филологически издирвания и изследване на историята на трако-илирийци скити, готи, хуми, келти и други. Забранена в България от 1944 г. до 1990 г.

"Напечатаното тук е съкратена част от една по-обширно намислена работа, която засега не може да излезе. Ако въпреки това ние обнародваме настоящето, то е, че предвид борбите, които нашият народ води за своята политическа независимост, рекохме да му посочим какъв народ е той, защото той досега е водил борба в ненаучен терен и затова е губил. В тези си листове ние приведохме доказателства, че българите не са чужд народ, който е дошъл отсетне по тези места, а славянски народ и че славянската раса е стара европейска раса. Макар и съвсем късо, посочихме на българо-римските политически връзки. Ако историята би се направлявала само от нравствено-психически подбуди, ние би имали право да търсим помощ и отплата от потомците на старите римляни или днешните италианци, защото с никой народ не са били в миналото тъй свързани, както с българите; никой народ не е дал толкова жертви за величието на Римската империя, колкото българите. Обаче това се е забравило. Българите са днес варвари.

Употребявали сме термина Виенска Школа, понеже главните представители на това направление са действали и действат във Виена, а всъщност то има многобройни привърженици в славянските страни. Това са хора, които убедени, че славяните са дошли къде IV век на Балканския полуостров и че те са инфериорна раса, която е била винаги в интелектуална и политическа зависимост от други народи. Онези, които не се съгласяват с това мнение са uberhitzte Patrioten.

Нужна беше и една карта на тези поселища, обаче поради големите разноски, ние не можахме да представим такава. Ако тая работа намери съчувственици, картата лесно ще се издаде, а засега читателят нека си послужи с всяка историческа карта от IV и V век. Тая наша работа, която зачеква толкова много питания, не ще да е минала без никаква грешка, обаче това ще поправи безпристрастната критика. В предните коли се пропуснаха някои печатни грешки, за което молим извинение."
Д-р Ганчо Ценов - София, 11 Януари 1907 г.

"Драги читателю,

Младият български учен Ганчо Ценов защитава своята докторска дисертация в университета Александър вон Хумболдт през 1900 г., където по-късно и преподава. По време на ранния си престой в Германия той е бил длъжен да се запознае с крупното издание на стари автори Monumenta Germaniae Historica, редактирано от нобеловия лауреат Теодор Момзен (1817 - 1903), а също и със становището на немската наука по онова време относно сведенията на тези стари автори за европейската история. По това време и във Франция, и в Италия се издават всички известни тогава стари автори, писали на гръцки и латински. Между другото, той се запознава със запазеното от трудовете на следните автори: Херодот (ок. 484 пр. Хр. - 425 пр. Хр.), Тацит (...58 - ...120), Амиан Марцелин (...390), Приск (448), Енодий (ок. 473 - 521), Касиодор (ок. 480 - 593), Малала (491 - 578), Прокоп (V - VI в.), Менандър (VI в.), Комес Марцелин (VI в.), Йордан (551), Теофилакт (...610 - 641...), Теофан (IX в.), а също и Нестор (XI в.) и намереният нов списък на българките князе от Андрей Попов (1866).

Можем да си представим какво е било удивлението на младия учен, когато забелязва, че господстващото мнение за историята на България в самата България, изведено въз основа на мнение на чужденци за българската история, рязко се отличава от това, което той научава от старите автори. За да се разбере куражът на този човек да формулира добитата картина на нашата история публично, рязко отличаваща се от преподаването а утвърдените тогава и авторитетни професори Златарки, Шишманов, Дринов и други, нека един аспирант си представи днес, че трябва да пише срещу това, което са публикували неговите професори. В областта на обществените науки това е далеч по-трудно, отколкото в областта на естествените науки, където на правилно интерпретирани експериментални наблюдения дори и Бог не може да противоречи.

И тъй, утвърдените учени тогава смятат, че българите са късни пришълци на Балканския полуостров, че са от турски, фински и какъв ли още не произход, че имат държавност едва от седми век насетне, че те са неспособни на собствен културен живот, а културата им е присадена от гърците Кирил и Методий и т.н., а Ценов стига до извода, че всичко това не е вярно!

Какъв подход използва Ценов в този си първи научен труд по история на България?

Първо, методът на сравнението на имената: Ценов забелязва, че гореспоменатите автори, когато описват едни и същи събития, си служат с различни наименования на участващите народи, като например хуни, готи от една страна и българи и готи - от друга. Това се повтаря многократно и води до изводи кои с кои народи са идентични, но назовавани с различни имена. Началото на този подход е поставено от Гаврил Кръстевич през 1865 г.

Второ, методът на сравнението на географските райони: Ценов сравнява географските описания на районите, в които живеят определени народи в различните периоди, и достига до извода, че няма геноцид на народи, а изчезване на едни имена за един и същ народ и заменянето им с други. Той забелязва, че няма крупно преселение на народите в Европа, а обичайните движения при войни и катастрофи, които наблюдаваме даже и в наши дни.

Трето, методът на съпоставяне на събития от един и същ характер, случили се в различни времена, и съпоставянето им със събития, описани в легендарни предания и опит с помощта на формалната логика да види поместване на събития в един разказ, но станали действително в различни исторически периоди.

Четвърто, методът на търсене на най-вероятното в определен исторически контекст и изключване на събития, особено от легендите, противоречащи на формалната логика.

Именно този подход на анализ на сведенията на гореспоменатите автори довежда младия учен до извода, че българите са древни жители на Балканския полуостров, а не турци и късни пришълци, че тяхната държавност не започва от седми век, а е много по-стара, че тяхното географско пребиваване в Европа е било на зами далеч по-обширни от границите на България през 1907 година, че те са народ, носител на висша култура със своите апогеи и спадове, че именно тази култура е пренесена чрез българската азбука в другите славянски народи и т.н. Авторът свързва силата на Обективния дух (Хегел) на нацията с нейните възходи и падения и изказва надеждата, че един ден ще достигнем до духовния подем на Симеоновото време, който би довел и до просперитет на нацията.

Ценов е първият български историк, който обръща вниманието на нашата общественост на една хроника, за която Момзен мисли, че е написана в 235 - 238 година, където се обяснява потеклото на народите и в която се споменава и българското име. Там стои: Ziezi ex quo Vulgares.

Това са забележителни достижения не само за онова време, но и до днес. Този труд, издаден, когато той е работил като преводач в българското Министерство на войната, но възникнал в немска среда, разбира се, не лишен и от немското влияние в някои констатации. Такъв е примерът с опита да се интерпретират указанията за годината на възцаряване в списъка на Попов с немски думи, което той в по-късните си трудове изоставя. Такъв е и примерът с наричането на готите - германски народ, възникнало от онези времена, когато Швеция се стремеше към европейско господство, а след нея Германия. Тогава, съзнавайки културното превъзходство на готските народи, възниква доктрината, че шведите са готи, че немците са готи, че австрийците са готи и т.н., която е в рязко противоречие със сведенията на старите автори, че гетите произхождат от траките, че биват известни различни клонове, като остроготи и беси-гети, наричани общо готи, че от тях произлизат славянските народи и т.н. Авторът обаче още в това изследване изразява съмнения и в своите по-късни изследвания излага множество доказателства за разрешаването на тези противоречия 1, 2, 3, които той публикува и на немски през 1915, 1917 и 1935 г. Впрочем и за това се иска освен научна ерудиция и кураж. Показвайки чрез научни доводи, че не германците са наследници на готите, а славянските народи, Ценов е в рязко противоречие и с доктрината на националсоциализма. Забележително е, че макар комунистическата пропаганда да дискредитира Ценов с какви ли не отрицателни епитети, той престава да публикува след идването на националсоциалистите на власт в Германия, където живее до края на живота си, до 1949 г.

И накрая на тези уводни думи - нека не забравяме, че между 1944 и 1990 г. диктатурата на пролетариата просто забрани трудовете на Ценов за нашата общественост. Разбира се, някои правоимащи имаха достъп до тях, но никой, използващ идея от тях, не смееше да признае това публично. Сега имаме възможност да се запознаем с тях и критично да преосмислим миналото си."
Из книгата

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de

Увод
Метода на защитниците на чуждия произход на българите
Праселищата на българите

• Скития и скитските народи
• Гети
• Хуни
• Хуни и българи
• Мундо
• Аспар - Виталиан
• Юстиниан - Белизар

Кога са дошли българите в настоящите си селища?
Какъв е бил езикът на прабългарите?

• Името българин
• Имената на българските князе
• Титлите на българските князе
• Непонятни думи в намерения от Попов списък на български князе
• Хунски имена
• Езикови белези за културно влияние между римляни, славяни и германци

Българи и славяни
Национално съзнание у българите

• Появяване на българска държава
• Кирил и Методий