Предизвикателствата пред стария континент през погледа на български дипломати. ... Твърди се, че дипломацията е изкуство - на възможното. Но тя е преди всичко алтернатива - на войната. И днес, когато войната се завърна в Европа не просто като факт, а като начин на мислене и легитимно средство за решаване на спорове, а понятието "мир" изчезна от международната лексика, дипломацията е не само инструмент за трасиране на бъдещето, но и за спасяване на човешки животи. Поглед в дълбочината на процесите и проблемите, под повърхността на общоизвестното и отвъд тривиалното, анализ на движещите сили и тенденциите в ... |
|
|
Млад, почти юноша, Петко Мицков Цанов категорично отказва да си остане селски човек. Роден в малкия северозападен градец Кула и учил танци в окръжния град Видин, на 18 години той напуска родителите си, за да продължи с танците в голяма и претенциозна София. Упорството му е уникално, печели конкурс и става професионален актьор. Оженва се, има момиченце и момченце. Животът му е прекрасен, докато не се намесват службите. Задействана е Сталиновата максима Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем. Петко изчезва завинаги. Романът на Валентин Стоев е написан по тази действителна история и обхваща времето от 9 ... |
|
|
Настоящата книга представлява първото по рода си цялостно научно проучване за историята на тютюна в българското пространство през XVII - XIX в., плод на дългогодишна издирвателска и изследователска работа. Изследването се основава главно на автентичен изворов материал от османотурски и български произход, на пътеписна и мемоарна литература, на сведения от възрожденския периодичен печат, на авторитетни постижения в историографията. Разгледани и обстойно анализирани са различни аспекти от стопанската, социалната и културната история на тютюна в българските земи. Засегнати са редица въпроси, свързани с проникването и ... |
|
|
"Кой има право да пише спомени? Всеки има право, защото никой не е длъжен да ги чете." Александър Херцен "Да пишеш свои мемоари е увлекателно и приятно. Предмет неизтощим. Но трудно. Да не лъжеш - може, но да бъдеш искрен е физически невъзможно." Александър С. Пушкин "Всички що годе интересни мемоари са били написани само от нескромни хора". Е. Гонкур "Онова, което придава на историята фалшиви цветове, са мемоарите." Ж. Бенвил ... |
|
|
В учебника Частно животновъдство са застъпени основните въпроси по основните отрасли на животновъдството - говедовъдството, коневъдството, овцевъдството, козевъдството, свиневъдството, птицевъдството и зайцевъдството. Специално внимание е обърнато на състоянието и насоките на развитие на животните в света. Учебникът Частно животновъдство е написан в съответствие с единните държавни изисквания и учебната програма, утвърдена от Министерството на образованието и науката. Предназначен е за студенти по Ветеринарна медицина, но може да се използва и от други специалисти, които имат отношение към животновъдството. В учебника ... |
|
|
Един различен роман за "библейския" свят и след това. Неизвестното за Авраам, Мойсей, цар Соломон, Иисус от Назарет и за още много пророци на "богоизбрания" народ. Какво са дали на света и какво са взели от света евреите!? Както и отговор на въпросите: Ако Авраам е първият евреин, то какъв е Ной, живял 10 поколения преди него, и Адам и Ева, появили се на бял свят 1000 години преди Ной? Защо и как така Иисус Христос не е християнин? Защо не Божият Син е любимецът на Господ, а пророкът Мойсей? Имало ли е "Античен Холокост" и защо Хитлер съвсем не е прецедент? ... |
|
|
След 45 адвокатски години един легионер - ветеран от Софийската колегия, сваля шлема си, за да сподели с другарите си по оръжие (а и не само) личната си равносметка от множество битки, които се сливат в едно общо зарево на залеза. Валентин Брайков е член на Софийската адвокатска колегия от 1977 до днес. Негова слабост и страст са римското право, историята на правото, гражданското право и процес. Автор е на 51 правни публикации, между които една монография, четири студии и 46 статии. Най-интересните от тях читателят с удоволствие ще открие между кориците на тази книга. Събрани заедно, те носят съвсем ново усещане за един ... |
|
|
Акварелни петна Не раздаваме тежки присъди и не търсим подмолна вина. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна. Нека сгради бетонни да тегнат, вкоренени в измъчена пръст. Нека хората стръвно да дебнат светлосенки по стръмния път. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна, нежноцветни и леко безплътни в тази бледа наглед светлина. Валентин Евстатиев ... |
|
|
Според един разпространен либерал-позитивистки догмат миналото е това, което е било, но вече не е и няма да бъде. Хипертрофираната представа за линейния характер на прогреса и за неговата необратимост се основава върху опростената представа за миналото - че то е подобно на килер, запълнен със стари и ненужни вехтории, които се пазят за всеки случай, но които вече никога няма да са потребни. Това е представата, че вчерашният ден оттича в канала необратимо и напълно закономерно. Това е още представата за историята като широка и мътна река, която завлича всичко, попаднало в нея, и рано или късно то изчезва в устието на тази ... |
|
|
"Забързани в делника крачим и сякаш по пътя губим част от сетивата си за красивото и ценностното в живота. Финансовите ни проблеми правят кожата на душата ни груба и непропусклива за светлината. Бързаме и погледът ни не улавя какво се случва около нас: изгреви, залези, ромон на поточе, птици в полет, красив жест, цъфнала вишня..." От автора В своята трета книга, Валентин Кабакчиев с изострени сетива иска да ни покаже красивото, романтичното, възвишеното. Поетичните му творби носят дълбочина и насоки, които могат да ни извисят над ежедневието ни; лъхат богати и силно натоварени чувства, които ни карат да се ... |
|
|
Очерци за Рилското подвижничество и благочестие според летописи и исторически документи. ... |
|
|
Война и мир на прехода. ... Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години. Първата фраза е донякъде якобинска: "Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!" Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу - с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти - като на театрална премиера. Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при "масовата" и "касовата" приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в ... |
