Танцувачница България

Танцувачница България Валентин Стоев Времетраене: 0:55 мин. Taste the Art Veselina Slavcheva, Yolanta Delibosova - Yolly Времетраене: 1:03 мин. Записките на един астролог Михаил Левин Времетраене: 0:54 мин. Косвени жертви Александра Маринина Времетраене: 1:13 мин. Преодолей страховете си. Карти и ръководство Велина Петрарка Времетраене: 1:14 мин. Какъв е смисълът Микаел Дален Времетраене: 0:56 мин. Албум за училищни спомени Времетраене: 1:03 мин. Магията на вкусовете: Подправките и техните тайни Времетраене: 1:01 мин. Аргайл Ели Конуей Времетраене: 1:02 мин. Картографите Тамзин Мърчант Времетраене: 0:58 мин. Да обърнем курса! Истинска история за превръщане на подчинени в ръководители Л. Дейвид Маркет Времетраене: 1:04 мин.

Млад, почти юноша, Петко Мицков Цанов категорично отказва да си остане селски човек. Роден в малкия северозападен градец Кула и учил танци в окръжния град Видин, на 18 години той напуска родителите си, за да продължи с танците в голяма и претенциозна София. Упорството му е уникално, печели конкурс и става професионален актьор. Оженва се, има момиченце и момченце. Животът му е прекрасен, докато не се намесват службите. Задействана е Сталиновата максима Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем. Петко изчезва завинаги.

Романът на Валентин Стоев е написан по тази действителна история и обхваща времето от 9 септември 1944 година до наши дни. Главният герой е актьор от Държавния музикален театър - млад, надежден, талантлив, който губи живота си само защото се опитва да остане политически неутрален и залага единствено на професията и професионализма си. Това не е по вкуса на новата власт. Повече от 40 години се води безследно изчезнал и едва след разсекретяването на досиетата в началото на XXI век житейската трагедия на актьора става известна.

Всичко се случва на фона на разгръщащото се по това време в България така наречено Горянско движение, което е първото съпротивително движение в страна от т.нар. Съветски блок, много преди Унгарските събития от 1956 година, Пражката пролет от 1968 година, и полския профсъюз Солидарност от 1980 година, което слага край на десетилетната мантра, че българите са единственият народ, който не се е противопоставял на комунистическата тирания. Истината е точно обратната - противопоставили сме се, при това първи сред съветските сателити, и то с най-много пролята кръв!

Романът е написан на лек и четивен език, героите са пълнокръвни, а сюжетът - интригуващ и увлекателен. Предлага неочаквани конфликти, непознати ситуации и неподозирани истини за едно жестоко време - времето на поне три поколения българи. Едно е сигурно - след тази книга човек ще знае повече!