"След "Малката домашна църква" това е втората книга на Деян Енев със събрани есета от портал "Култура". Какъв е законът на писателя? - веднага искаме да го попитаме. Деян ни отговаря твърдо и кратко. Законът на писателя е невидим и неписан. И именно заради това писателят му се подчинява безусловно. Законът на писателя е такъв - и на най-убогото място, и в най-нещастния момент, и в най-неприветливото лице писателят да вижда сълзата, болката, но и ангелската милувка не от мира сего. "Ако само знаехме това - че светците са сред нас, до нас и ако знаехме колко много светци, и знайни, и много ... |
|
|
В една мрачна и дъждовна ноемврийска нощ в Конкарно – курортно градче в северната част на Франция – е извършено убийство. Комисарят Мегре е назначен да разследва случая, а скоро самият той ще се убеди, че животът в малкото градче не е така спокоен. Стара любовна история и стремеж към лично отмъщение се преплитат в историята, а появата на едно старо, мръсно и жълто куче озадачава всички... ... |
|
|
Написан в традицията на най-добрите латиноамерикански автори като Исабел Алиенде , "За жените и солта" преплита историческите събития с личния избор и поставя важни въпроси: за семейните тайни и за случайността, на която сме подвластни всички. Романът на Габриела Гарсия говори с гласовете на жените от миналото и настоящето, баби, майки, дъщери, кубинки, салвадорки... Жени, прекосяващи граници, за да дадат шанс за по-добър живот на децата си. Жени, носещи по кожата си спомена за любов, предателства и болка, и усещащи по устните си вкуса на солта от сълзите си - вкуса на морето... Куба, 1870 г. В бунтовно за ... |
|
|
Запознайте се с: Господин и госпожа Тъпашки, жаби в леглото, очни ябълки в чашите, червеи в спагетите... Роалд Дал мразел брадите. Никога не си е пускал брада и не можел да разбере защо на някого ще му се прииска да скрие лицето си по този начин. Стигнал до заключението, че хората си пускат бради, за да прикрият някоя неприятна страна на личността си. Роалд Дал намирал брадите за отблъскващи и мръсни и смятал, че по тях винаги има залепнала храна. Господин Тъпашки е един от най-отвратителните и смрадливи персонажи във всички истории на Роалд Дал - и какво има той на лицето си? Четинеста, стърчаща брада, естествено! ... |
|
|
Беше Чикаго. Беше 1920. Беше. А беше ли? Това е една черно-бяла история за булевардите, по които шумно бибиткаха лъскавите автомобили на богатите. За бедността. За джаза, подаващ се от всеки ъгъл като мръсно коте, което търси дом. За мафията. За силния дим на цигарите. И за любовта... История за онзи тънък момент, когато страстта насочва пистолет срещу разума, а тайните обвиват тъмните си листа около душата. За мига, когато целият свят се срине под краката ти заради собствените ти грешки и решения. Тогава, след края на греха, идва ред на въпроса: дали това е съдбата ти, или всъщност всеки сам избира пътя по който върви?& ... |
|
|
Полицаи от сектор Престъпления срещу личността получават особено поръчение от Главния секретар на МВР. Мафиотски бос е готов да наруши омертата, за да се отдаде на легален бизнес. В същото време серия брутални убийства разтърсват Черноморието. Разплитането им е възложено на инспектор Лъчезар Давидов и чаровното миньонче Йована Божкова. Неговият аналитичен ум и нейният черен колан по таекуондо трябва да разбият гнездото на групировката известна като Трите шестици. Кой е тайнственият килър? Дали босът ще успее да се измъкне невредим или неписаните закони на организираната престъпност ще го осъдят на смърт? Инфарктното ... |
|
|
Изпирането на пари в световен мащаб и във времево отношение съществува много отдавна, преди да получи своята легална дефиниция. То е може би едно от най-старите противоправни деяния, като данни за това явление съществуват от преди 2000 години пр. Хр., когато китайските търговци укриват печалбата си от тогавашните управници, за да не им я вземат, след което я пренасочвали и инвестирали в други райони на Китай, а в някои случаи я изкарвали извън страната. Според британския автор Джон Мадингер ранна форма на изпиране на пари представлявали действията на пиратите през Средновековието, като придобитите по престъпен начин ... |
|
|
Еймъс Декър - човекът с абсолютната памет, единственият служител във ФБР, който няма неразкрит случай - се завръща, за да разследва загадъчното убийство на федерален съдия. Еймъс Декър, който работи като консултант във ФБР - е изпратен във Флорида, за да разследва двойно убийство. На пръв поглед нещата изглеждат съвсем ясни: жертвите са съдия Джулия Къминс и нейният охранител, а на нейното лице има превръзка с изрязани дупки за очите - ясен намек, че Темида не е била сляпа в отсъжданията си. Става ясно и още нещо: Джулия Къминс е имала много врагове - от наркотрафиканти и контрабандисти до бивш съпруг с нестабилна ... |
|
|
От автора на "Парченца от нашия живот". ... "Последното, което видях, преди колата да се вреже във водата, беше прелитащ орел на фона на небето. Спомням си как скосените му криле изпълваха целия мръсен прозорец. Въздухът го издигаше високо, обещавайки му магия - изглеждаше свободен. Мечтаех за тази птица. Но вече нямам мечти. Имам само спомени.""Разтърсваща история, разказана от първо лице, която отвежда читателя в ума на едно момче, преживяло насилия и опитващо се да се справи с посттравматично стресово разстройство." VOYA Пет години след ужасяващ инцидент Горди Алън се опитва да ... |
|
|
"Любовта е дълга болка и смирение." ... След успеха на новите издания на "Балада за Георг Хених" и "Германия, мръсна приказка" е време и за третия голям роман на Пасков да излезе в достойно издание с твърда корица. Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 година в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 година. Дебютира със стихове в списание "Родна реч" през 1964 г. Първата книга на Пасков е "Невръстни убийства" (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. "Съвременник". Втората, "Балада за Георг Хених" (1987), печели ... |
|
|
Добре дошли в една вселена, в която Империята на хората се простира из целия Космос, в която легиони водят войни на незнайни планети, а могъщи адепти, овладели изкуството на смъртта, плетат интриги и изпълняват ритуали, чието значение отдавна е забравено. Хароухарк Нонагесимус, последната некромантка от някога могъщия Дом Девети, има нужда от майстор на меча. А Гидеон Нав - крепостна слугиня и умел фехтовач, има меч, малко мръсни списания и спешна нужда да се разкара колкото се може по-далече от нещастната планета, която жалките останки от Девети обитават. За нейно огромно съжаление обаче, всичките ѝ бляскави опити ... |
|
|
"Книга за българския народ" е най-яркият израз на чувството за ненавист и отвращение у съзиждащият човек на колективистичното общество. Тук е показан обратният образ на света, който Вазов изобрази в "Под игото". Образът е такъв не просто защото държавата е попаднала в мръсни ръце, а защото никой друг, освен порокът и злото, не могат да бъдат нейни господари и управници. Затова и старият везир така спокойно и с наслада предава богатия си опит в държавните дела на своя наследник. Няма други закони, по които да се урежда тази система. Противоречието между обществото на хармония и справедливост с ... |
